Ще прибързам и ще презюмирам, че ако сте избрали тази статия, то със сигурност гледате Vikings на History Channel. А ако не го гледате, не отлагайте! Откриването на статията с препратка към як сериал не е случайно, обаче. Тъй като имам акъла на деветгодишен, когато възприемам каквато и да е форма на развлечение, включваща готини герои, веднага си представям, че попадам в ролята им. Сигурен съм, че не съм сам в това начинание (признавайте!). Макар по-нестандартни неща, като The Danish Girl например, да са доста объркващи в това отношение, когато става въпрос за викинги, не мога да не се поставя в обувките на бруталните скандинавски воини.
Макар да не всички да са ролеви, повечето игри, било то настолни или видео, правят точно това – предоставят ни възможността да се превърнем в персонажи, якостта на които не можем да достигнем в реалния си живот. Придържайки се към примера от горе, всеки би желал да се пробва като Рагнар (или Роло, ако е долен предател и мръсник), но истината е, че викингите умират прекалено често за нашите разбирания, а освен това не могат спокойно да дебелеят, докато гледат гифчета с котки по цял ден. Именно затова съществуват игрите! Champions of Midgard е поредното заглавие, което ви улеснява в плячкосването от безопасно разстояние – на масата в хола, например.
Не случайно казвам поредното – Champions of Midgard дойде съвсем навреме за пика на скандинавската вълна в темите на настолните игри от миналата година. Основната ѝ особеност е, че тя не се хвърля на традиционния подход при представянето на викингските подвизи, приключения и битки. Играта представлява смесица от супер лек worker placement с традиционни ameritrash елементи като мятане на шепи зарове и наличие на уникални умения за всеки играч. Макар да не е нечувана, тази комбинация, както и актуалната тема, привлякоха доста внимание към Champions of Midgard.
Играта ще зарадва тези от вас, които споделят желанието ми да се превърнат в Рагнар Лотброк, тъй като на практика е състезание за мястото на ярл на Трондхайм – селото, в което се развива действието. Докато предишният началник се налива във Валхала, вие и вашите приятели ще трябва да докажете на обикновените жители на селцето защо сте достойни да ги предвождате. Това става основно чрез побеждаване на различните заплахи, които дебнат дома ви като тролове и други чудовища, чиито имена едва ли ще произнеса правилно. Традиционно за игрите с работници, победата в Champions of Midgard се отбелязва с точки, тук наречени „слава“ от тематични съображения.
Първият як избор, който ви предоставя играта, е този на персонаж. Champions of Midgard идва с пет кандидат-ярла, всеки от които разполага с уникално пасивно умение. Последното много често предопределя стила ви на игра, защото ви дава силно изявено предимство в една област – Асмундр (майка му не го е обичала) например се радва на любовта на боговете и печели точки от ползването на техните услуги, а Катарина… така де, Дагрун разполага с дарбата да предсказва бъдещето, съответно може да избира измежду повече възможности при финалните си цели.
Преди да разгледам по-подробно локациите в селото, на които поставяте работниците си и които изграждат основата на всяка настолна игра от worker placement жанра, трябва да спомена именно финалните цели. Наред с още няколко благини като малко злато, храна и дърво, играчите започват всяка сесия на Champions of Midgard с една destiny карта. Всяка от тези карти е уникална и представлява едно условие, на което следва да отговаряте към края на последния (осми) рунд на играта, ако искате тя да ви донесе точки. Обикновено те изискват да сте първи в събирането на даден ресурс или тип карти, но дават и утешителна награда, в случай че някой ви изравни. Макар да не са единственият източник на слава, тези карти често поставят някаква рамка върху стратегията на участниците, тъй като могат да донесат доста точки.
След като знаете кой сте и каква съдба трябва да следвате, сте готови да започнете Champions of Midgard! Играта протича в осем рунда, всеки от които се дели на няколко фази, но съществените са две – в първата поставяте работниците си, опитвайки се да се възползвате от по-яките локации преди останалите играчи, а във втората се биете с чудовища и печелите слава за различни подвизи. Една интересна особеност на Champions of Midgard е, че участниците разполагат и с работници под формата на дървени мийпъли, и с войни, под формата на зарчета. Първите ползвате в едната фаза за активиране на локациите, а вторите в другата – за защита на селото от нашественици.
За интересния геймплей на Champions of Midgard спомага фактът, че почти всички локации са уникални, тоест имате само по един шанс да грабнете така желаните викингски зарчета например. Играта разполага с няколко ресурса, всеки от които служи за осъществяването на различни действия и може да се набави чрез умелото използване на работниците ви, или при размяна за друг на пазара. Наред с това в селото има три доста желани локации – тези с бойците. На самите зарчета ще се спра след малко, но любопитното тук е, че ако никой не ги вземе, те се трупат между ходовете, което не се случва често, но пък е удовлетворяващо, когато измъкнете повече от тях.
Ако желаете повече работници (а дори да не желаете, вземете ги), можете да си наемете повече от съответната локация. Destiny картите пък не са ексклузивни за началото на играта – можете да се сдобиете с повече от тях в хода на играта, което е едно от ключовите действия в селото. Друг тип карти, които подпомагат разнообразието на пътищата към победата в Champions of Midgard, са руните. Те се изработват от съответния майстор в Трондхайм и ви предоставят както малко безплатни точки слава, така и силни еднократни ефекти, които могат да помогнат доста в определени ситуации.
За разнообразието между отделните сесии пък помагат плочките на пазара, както и малкото тесте карти с акустиращи в пристанището ви търговски кораби. Тъй като те се избират на случаен принцип или ред преди началото на играта, те предоставят известнa променливост на част от локациите, съответно отвярят или затварят определени стратегии и правят други места за поставяне на работници доста по-важни. Без съмнение всички тези локации обаче са доста обикновени в сравнение с битките и премеждията, които ви чакат на местата, отредени за троловете, чудовищата и приключенията. Все пак това е игра с викинги – не може да минем без раздаване на пердах срещу награди!
