Макар да са скучновати, местата из селото, които носят различните видове ресурси и карти са нужни, ако искате да се подготвите за битки. Последните идват в Champions of Midgard под няколко форми. На първо място по важност е тролът – този грозник трябва да бъде победен всеки ход, защото в противен случай селяните ще хвърлят вината върху вас, играчите. Хвърлянето на вината става съвсем буквално – ако тролът остане жив след края на битката с него, всеки от играчите получава удар по главата под формата на така наречените blame жетони. Те са нещо като негативни точки, които губите на края на играта, но с едничката особеност, че натрупването им води до внушителни загуби.
С това можете да се справите почти само като убивате трола (а не като го храните!). Именно затова тази дестинация е сред предпочитаните от участниците, макар да не представлява точно почивка на плажа. Битките се водят чрез мятане на отредените от вас за всяка локация зарчета/воини, като трите типа такива – мечове, копия и брадви, имат своите особености и силни/слаби страни. Ключова при схватките е подхотовката, тъй като между отделните рундове на боя е напълно нормално да губите зарчета, следователно е добре да сложите правилните като вид или брой такива, ако не искате да останете с пръст в уста. Ако не сте особено обичани от заровете, не се бойте – Champions of Midgard ви дава възможност да хвърлите отново неуспешните си опити чрез favor жетоните, а копиеносците и мечоносците имат щитове, минимизиращи загубите.
В случай че знаете какво правите обаче, ще стигнете до хубавата част – наградите. Всички гадове носят слава и някакви допълнителни благини, като ресурси например. Наред с това част от чудовищата носят точки и на края на играта под формата на колекции от трите различни цвята на картите им. Без съмнение най-яките локации в Champions of Midgard са пътешествията, представени в играта чрез публични и лични кораби. Вместо да се справяте с близките около селото заплахи, можете да изберете да пренесете битката при самите чудовища, изпращайки хората (заровете) си на пътуване по море.
За тази цел имате нужда от няколко неща. С кораб можете да се сдобиете като си построите собствен, или като ползвате двата общи. И в двата случая ще ви трябват воини и храна, с която да гарантирате, че последните ще останат сити (живи) до достигане на дестинацията си. Преди да се срещнете и да се посбиете с чудовищата, които ви чакат там, трябва да преминете през една карта със събитие, което почти винаги е неприятно. Дали липсата на вятър ще изчерпа запасите ви от храна, или на палубата ви ще се метне легендарния кракен, трябва да сте готови за сакатлъци. Макар да разчупва визията на контролирана игра с работници, в която няма много късмет, този елемент е интересен, защото внася известна доза вълнение при пътуванията.
Играта приключва след края на осмия ход, като голяма част от славата, която се добавя (или отнема, ако не сте обърнали внимание на трола) в този момент, често променя резултатите. Хубавото е, че в Champions of Midgard разполагате с доста начини да натрупате точки, дори когато опонентите ви взимат това, което искате при поставянето на работниците. Трупането на favor жетони или целенасоченото пречене на някой играч да постигне destiny условията си например са интересни алтернативни възможности за победа.
Според мен това е причината Champions of Midgard да получава толкова много възхваляващи рецензии и моята няма да е различна. Играта успява да бъде максимално сбита и рационализирана откъм правила (12 страници с картинките и апендикса с локации), без от това да страдат възможните подходи към победата. Да, безспорно битките са доста далеч от стандартните за ameritrash игрите и враговете са по-скоро предвидими, отколкото разчитащи на шанса, но това е плюс, тъй като по-голяма доза късмет би разрушила баланса в играта. От друга страна локациите са много разнообразни и въпреки честото блокиране, никога не оставате лишени от какъвто и да е избор при действията.
Трябваха ми доста сесии, за да забележа единствения голям недостатък на Champions of Midgard – играта е предвидена и оптимизирана за максималния брой от играчи (четирима). Докато с трима тя донякъде запазва конкурентния си характер в лицето на многото, но трудно достъпни локации за работници, при двама участници играта става прекалено свободна. Дори целенасочено да си пречите, местата просто са прекалено много, от което губи състезателността. С други думи, играта просто е доста по-добра, когато има кой да ви попречи да реализирате лесно силните комбинации от действия. Не казвам, че е неиграема с двама, но следва да го имате предвид, особено ако избирате игра за този брой участници.
Тъй като играта често е сравнявана с Lords of Waterdeep (и като по-добра, и като по-лоша от нея), следва да отбележа, че двете имат доста сходни черти. Последната така и не успя да ме грабне обаче и не искам и да заемам категорична позиция по въпроса. Единственото, което не мога да пропусна е, че Champions of Midgard е доста по-лека от LoW, което може да е както плюс, така и минус, според участниците. Лично на мен викингската тема ми допада доста повече от откровено странния поглед над D&D вселената в LoW, но и това е просто въпрос на личен избор.
Това, което ми направи най-силно впечатление беше и това, към което имах резерви – темата на играта. Викингите може да заслужиха определението „новите зомбита“ с това, че ги лепват на всякакви заглавия, но Champions of Midgard определено не използва темата само заради популярността ѝ. Още повече, че worker placement жанрът не е най-подходящото място за тема, която разчита на битки, за да бъде успешна. За щастие Champions of Midgard реализира темата си доста добре – разграничението на работници, които действат в селото и воини, които служат за битки е ключово, защото чрез него играта остава вярна на жанра си, докато внася тематично обосновани и любопитни откъм геймплей елементи.
Играта на Grey Fox Games е една от изненадите на миналата година. С елементарни правила и изненадваща дълбочина, Champions of Midgard е както подходяща за съвсем начинаещи играчи, така и интересна за ветераните. Макар да не може да се сравнява по сложост с по-големите заглавия от жанра, играта е изключително стегната и бърза за изиграване. Ако ми позволите да изкажа подобно мнение, бих казал, че Champions of Midgard просто разчита на високо изпълнение по всички показатели – силна и добре реализирана тема, прости, но изискващи ангажираност механики, добри компоненти и интересни нововъведения. За които с лека ръка ѝ давам най-високата възможна оценка.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Правилата на Champions of Midgard не са особено сложни, но пък различните пътища към победата изискват доста мислене.
Социални играчи – Не
Прецакването може да предизвика отправянето на интересни фрази към опонентите, но извън това играта няма много социална интеракция.
Стратегически играчи – Да
Не обръщайте внимание на заровете – с достатъчно планиране, ефектът на шанса става незначителен.
Casual играчи – Може би
Безспорно една от доста леките worker placement игри, Champions of Midgard има реален шанс да заинтригува тази група.
Hardcore играчи – Може би
Хардкор играчите със сигурно ще предпочетат по-тежките разновидности в жанра, но това не означава, че и тази игра няма да ги грабне, поне за известно време.
