И като стана дума за зарове и случайност – не само че ще трябва да се примирите с дузините изсипващите на таблата врагове, но и при три еднакви резултата на проклетото нещо (зарчето) предизвиквате и призовавате на масата другото проклето нещо. Аватарът на Бездната е нещо като бос в B-Sieged – дебел, бавен (спорно) и… още един начин да загубите! Ако този красавец дори докосне базата ви… е, схващате идеята. Макар да разчупва донякъде геймплея на играта, аватарът е доста силен и директно кара участниците да се фокусират върху него, което донякъде минимизира изборите, които можете да правите в B-Sieged.
Макар внушителни, ордите не са непобедими. Едно от основните неща, което можете да правите, за да ги спрете е шматкането насам-натам из сградите на Модхелм. Не, не се шегувам – деветте локации са единственият начин да се сдобиете с различните предмети в B-Sieged. А те, точно както всичко в играта, са доста изобилстващи. Няма да се спирам на всяка от тях, тъй като функциите им са доста стандартни – за злато отивате в палата, за храна – в плевнята. Картите с ресурси, оръжия и магии се намират в останалите къщурки, а катапултът ви дава възможността да претрепете маса врагове наведнъж. Това, което много ми хареса по отношение на локациите е, че ако даден играч свърши хода си върху някоя от тях, останалите не могат да я ползват, докато не бъде освободена.
Това създава много предпоставки за истинска отборна игра в B-Sieged. Може да мислите, че като изразходвате последното си действие за храна, ще оптимизирате хода си, но е също толкова възможно плевнята да влиза в плановете и на някой от аверите ви. Този елемент донякъде премахва един от най-наболелите проблеми на кооперативните заглавия – алфа играчите. Тъй като B-Sieged са налице доста начини да прецакате съотборниците си, трябва много да внимавате при планирането и най-вече, при съгласуването на ходовете си с останалите – играта ви подтиква към комуникация и комбинативност при оптимизиране на действията. Наред с това в нея има много неща за следене и поради самата им тежест е много трудно за един единствен човек да контролира всичко. Тейк дет, алфа геймърс!
Естествено най-якото действие в B-Sieged е унищожаването на ордите на Бездната. Макар героите да не са особено добри в това в началото, разполагате с няколко метода, с които можете да промените това. Оръжията и останалите карти са ключови за оптимизацията и ефективността на човечетата ви и ще искате да се сдобиете с тях колкото се може по-бързо. Една интересна особеност е, че броят на ресурсите на разположение зависи от сезоните. Във всеки от тях имате достъп до лимитирана бройка от карти и след като ги изтеглите, ще трябва да почакате до следващия сезон за нови. Така на практика B-Sieged не само ви поставя непосилни задачи, но и ви слага ограничения върху ресурите, с които да ги постигнете. Мерси бе, B-Sieged…
Самите атаки стават от върха на стените на Модхелм. Позитивното тук е, че няма да можете лесно да задържите сами един от „коридорите“, тъй като специализациите на различните герои варират и трябва да ги комбинирате постоянно, ако искате да размазвате ордите ефективно. Без да се спирам подробно на картите, които ви позволяват точно това, ще спомена най-яките сред тях – капаните. Те се залагат по самото поле и прецакват враговете доста, съответно са много ефективни и приятни за ползване от играчите. Последното нещо, което значително повишава шансовете ви за оцеляване на инвазията в B-Sieged е възможността да придобиете нови умения за персонажите си. Макар значителна част от тях да са доста бозави, чрез вдигането на нива имате шанса и да се сдобиете с повече сила – показателят, който ви помага за отстраняването на най-здравите врагове.
До тук можете да останете с впечатлението, че B-Sieged: Sons of the Abyss е една доста добра игра, за която съм умерено ентусиазиран. Нюзфлаш! Сега е моментът, в който статията прави обратен завой и стигаме до голямото…
но
B-Sieged има любопитна идея и страхотна реализация на ниво визуално и компонентно оформление. Наред с това правилата ѝ изглеждат доста солидни. Когато я играете обаче, всичко това рухва. Представете си, че редите къща от карти, но последната и най-важна карта съвсем не е карта, а голям камък, от който тече лава. Не е много лесно, нали?
B-Sieged също не е никак лесна и по принцип никога не бих се оплакал от това, тъй като трудността е нещо, което прави сесиите интересни и предизвикателни. Наред с това, ако има възможност тя да варира, каквато е налице в B-Sieged, можете да нагодите играта според съответната група или дори настроение. За жалост нищо от това не помага на B-Sieged да излезе от бездната, която представлява късметът в нея. С други думи – предизвикателството в играта въобще не идва от добре замислените механики или от необходимостта за играчите да планират и да се адаптират, а напротив. Хвърлете зарче, за да видите дали умирате или не. Може да сте направили всичко перфектно, да сте постигнали невъзможно добри комбинации от действия и все пак да загубите от лош късмет.
Дори и това би било приемливо, ако играта не отнемаше няколко часа. В началото може да не ви направи впечатление, но само след две-три сесии ще видите, че качеството на преиграванията на B-Sieged варира прекалено много, за да я подхванете с желание и интерес. Което е доста жалко, предвид факта, че играта е може би най-амбициозното и сериозно заглавие в жанра и поне моите очаквания бяха, че ще се изкачи на върха с лекота. Язък за купищата добри идеи, които на теория звучат безкрайно иновативно!
Това, което очаквах да видя от B-Sieged, когато за пръв път се сблъсках с нечовешкото ниво на трудност на играта, беше тази трудност да води до усвояване на някакво знание или умение, с което да можем да подобрим стратегията си. Един вид да се учим от грешките си и при следващи преигравания успешно да актуализираме плановете си. На практика няма нищо такова – случайността е пропита в във всичко в B-Sieged. Искате да си вземете лък, защото обичате да среляте? Ето ви меч! Искате подходящо за специализацията на героя си умение? Заповядайте, можете да станете готвач! По дяволите, дори катапултът може да се прецака със зар! Разочарованието от загубите, причнинени от случайността е достатъчна причина доста хора просто да отпишат играта.
Не ме разбирайте погрешно – харесвам много неща в B-Sieged. Толкова много, че искрено се надявах играта да е страхотна. За съжаление тя просто не работи. И не само това – тя въвежда интересни и оригинални елементи, които обаче не са никакъв фактор, точно защото играта не работи. Дълго мислих каква оценка да поставя на B-Sieged и макар да не мога да избера позитивна такава, все пак не считам, че тя е неиграема – много неща в нея, като темата, героите и развитието им, сезоните и други, са добра основа. Просто трябва да се примирите, че във всеки един момент зарчето може да попадне на страната „ти губиш, последните три часа бяха безвъзвратно изгубени“.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Не
Само опитайте да извадите B-Sieged в семейна обстановка – предизвиквам ви!
Социални играчи – Едва ли
Макар планирането на ходовете да включва доста комуникация и съгласуване между играчите, B-Sieged не е точно социална игра.
Стратегически играчи – Може би
Знам, знам… Вече казах, че късметът играе голяма роля тук. Но все пак ако не планирате, играта ще ви смаже доста по-лесно и без него.
Casual играчи – Не
Играта продължава прекалено дълго, за да задържи представител на тази група заинтересован.
Hardcore играчи – Да
Безспорно е, че единствено тази група би била достатъчно мазохистична, че да премине през изпитанието, което е B-Sieged.
