Вече ви описах голяма част от компонентите в Убонго и трябва да кажа, че съм доста доволен от качеството на повечето от тях. Игралното поле е интересно и нестандартно с издължената си форма и присъстват африканските мотиви, характерни за цялата игра. Интересна идея е кристалите да се помещават в дупки на полето, като по този начин не могат да избягат при безумното ровене и опитите ви за бързо грабване. Самите кристали са шарени и може би единствената ми забележка е, че жълтото и кафявото си приличат доста и може да установите в средата на играта, че събирате два различни цвята. Приятно впечатление прави фактът, че за да играете са ви нужни 72 кристала, но в кутията са сложени 12 повече, за да имате резервни ако изгубите или изядете някой. Последното е реална опасност, защото кристалите приличат много на бонбони и изглеждат доста вкусни (но всъщност не са, освен може би лилавото, чиито резервни кристали… загубих някъде).

убонго IMG_0117 (Copy)По-горе споменах пионките, които оприличавам на разтеглени сладоледи и именно те са компонента в Убонго, който не ми хареса. Проблемът при тях не е формата им, а че цветовете са доста… ами странни. При положение, че всичко в Убонго е шарено и цветно, техните окраски са неподходящо подбрани – най-вече бежовото и бялото, защото понякога се бъркат в бързината от играчите. Това разбира се не е огромен проблем, но е детайл, който не разбирам. Фигурите, с които ще редите пъзелите, са от дебел картон и издържат на всичкото подмятане и ровене, а зарчето е дървено и доста красиво. Преводът на Убонго реално е само на правилата, но това е така, защото никъде по компонентите няма да намерите написан текст. За сметка на това, самите правила са много добре обяснени в рамките на само три страници (и то с картинките). Като се има предвид, че играта е много лесна, след първия прочит ще забравите за книжката с правилата изцяло.

Докато играех Убонго, забелязах и няколко лоши страни на играта. Първата от тях е правилото, че кристалите (точките) на всички играчи трябва да се поставят на видно място. На пръв поглед това е обосновано, защото би било добре да знаем кой къде е в класирането, но от друга страна ми се струва доста по-подходящо кристалите да се крият от другите. По този начин играчите трябва да съобразяват и това, докато избират цветовете си и да се мъчат да запомнят цветовете, към които са се насочили останалите. Освен това, такова правило би спомогнало за избягването на игри, в които победителят е решен много рано, защото от събраните му точки и разположението на останалите кристали е видно, че никой не може да го настигне. Хубавото на тази негативна страна обаче е, че винаги можете да не ползвате това правило.

убонго IMG_0078 (Copy)
Damn you, orange!

Другото, от което се оплакаха някои от хората, с които играх Убонго, е различната трудност на задачите. Тъй като всеки си има свое табло и изпълнява различно задание, е възможно да няма особен баланс при пъзелите на различните играчи. Според мен това е наистина пренебрежимо, защото е невъзможно постигането на особен баланс при подобна игра, но все пак ако няколко поредни пъти ви се паднат задания с оранжевото и тъмножълтото парче, може да се поизнервите леко.

Все пак може да определяте колко да се мъчите с играта и това е може би най-големият плюс на Убонго. Двете трудности са наистина различни и промяната в заданията се усеща веднага, щом засилите сложността. Лесната трудност е много подходяща за нови играчи, но не си мислете, че ще бъдете експерти след няколко изигравания – доста от заданията могат да озорят дори опитни играчи. Винаги приветствам игри, които могат да бъдат усложнявани, защото това много спомага за преиграваемостта им. Другото, което ми харесва в двойната трудност, е това че ако играете с начинаещи, а вие самите сте по-опитни, можете да изберете да ползвате по-трудните полета и по този начин да изравните силите си, за да не е прекалено едностранна надпреварата.

Трудността се определя от това на коя страна на дъската играете.
Трудността се определя от това на коя страна на дъската играете.

Убонго може да се играе с двама, трима или четирима и с радост мога да съобщя, че играта е еднакво добре балансирана независимо от броя на играчите. Ако сте по-малко от четирима, дори имате възможност да направите играта по-дълга като използвате излишните табла със задания. Другият огромен плюс на играта е нейното разнообразие. Макар основното действие, което се случва в нея винаги да е едно и също, различните табла със задания са наистина разнообразни. Внушителните 432 комбинации гарантират, че няма много често да се налага да редите същите пъзели, а ако ви се падне еднакво табло не е сигурно, че символът на зара ще покаже същите фигури.

Ако разгледате кутията на Убонго в магазина, на гърба ѝ ще намерите най-точното описание на играта в три думи. „Бърза! Лесна! Завладяваща!“ наистина са подходящи определения, защото тя е точно такава. По принцип в заключението се опитвам да определя на кой би се харесала играта, която ревюирам, но при Убонго не мога да го направя – според мен тя би допаднала на всички, независимо дали са навътре в настолните игри или пък това им е първата такава. На мен определено ми хареса много и я играя често, както между други, по-тежки заглавия, така и самостоятелно, просто защото Убонго е достатъчно интересна и зарибяваща и може да бъде единствената игра на масата за цяла вечер.

Искам да благодаря на нашите партньори и приятели от Фантасмагория за предоставеното копие на играта. Убонго можете да закупите от тук.