По-горе споменах, че Убонго се играе в реално време. След като раздадете на всеки комплект от части и по едно табло, ще трябва да хвърлите шест-стенното зарче, на което са изобразени различни африкански символи. Заедно с това този, който е наред да хвърля зара, трябва и да обърне малкия пясъчен часовник. Всеки от играчите трябва да съобрази кои парчета да избере от купчината си според това кой символ се е паднал на зарчето. Тъй като таблата на всеки са различни, ще трябва да решавате различни пъзели, но като цяло трудността им е сходна. Когато някой успее да реши заданието си в рамките на времето (което е около минута), идва забавната част. Ако сте готови трябва да извикате „убонго!“, за да обявите по този начин, че сте завършили и да демотивирате останалите, които още се мъчат. В реда на завършване ще можете да отбележите и точките.
Нарочно оставих игралното поле и точките за накрая, защото те са нещо като отделна мини-игра. Игралното поле има две части, които се сглобяват на масата и образуват нещо като пътека с шест коридора. Те пък са просто поредица от дупки в полето, в които се слагат точките. Ще ги видите под формата на шест цвята кристали и преди всяка игра трябва да бъдат разпределени по дупчиците на случаен принцип. Освен интересните африкански символи по игралното поле, впечатление правят шестте оранжеви места в началото му. Именно там всеки от играчите поставя своята фигурка, която предварително е избрал в началото на играта. Самите фигурки също не изневеряват на стила на играта и са доста странни като основната асоциация може би е с пламъци, но на мен ми приличат на разтеглени сладоледи.
Това, което не е особено интуитивно в Убонго, е именно движението на тези фигурки. Както казах по-горе, когато завършите заданието си и след като извикате името на играта, можете да отбележите точки. В зависимост от броя на играчите ще можете да придвижите своята фигурка няколко полета. Странното е, че това не става по дължина на коридорите, а в рамките на шестте начални полета, т.е. наляво и надясно. Полето, в което остане вашият сладолед, ще служи за ориентир от кой от коридорите можете да вземете два кристала. Казах, че това според мен е нещо като мини-игра, защото ще трябва да прецените къде и кога да се преместите, за да получите определен цвят кристали, и в това има известна доза стратегия, защото ако определен коридор е изчерпан, няма да вземете нищо.
Разбира се, цялата тази стратегия се изпарява в момента, в който разберете, че всичко до тук – от взимането на съответните парчета за нареждане на пъзела, през самия пъзел и до местенето на фигурките за събиране на кристали трябва да стане в рамките на времето от пясъчния часовник. Точно така – имате около минута, за да съобразите няколко доста различни неща, по някое време трябва и да извикате, а след това и да грабнете правилните точки. Дори физическото действие по взимане на кристалите трябва да бъде започнато преди изтичане на времето, тоест ако сте придвижили фигурката си, но не сте хванали съответните кристали, оставате с празни ръце.
Можете да си представите обстановката на масата, където четирима души се опитват да редят пъзел докато следят часовника или вземат правилните точки. Както казах, точките са всъщност шест различни цвята кристали и тъй като победител е този, който е събрал най-много от един цвят, а не най-голям брой като цяло, ще трябва да се насочите към един от цветовете още в началото. Също така е възможно повече от един играч да реши пъзела си в рамките на времето, което означава, че ще трябва да се съобразявате с няколко души при избора на кристали, следователно нямате много време за мислене. След всеки рунд се раздават нови табла, за да могат да се разнообразят и да не се повтарят задачите и се сменя играчът, който трябва да хвърля зара. Убонго приключва, когато са изиграни всички табла, като броят им варира при игра с двама, трима или четирима участници.
