От известно време следя един много интересен български проект. Как бихте реагирали ако ви кажа, че в момента малък екип от българи разработват настолна игра с постапокалиптична тематика, в която действието се развива в София? Става дума за Bright Future, която е дело на шепа дизайнери и артисти. За мое щастие успях да се срещна с част екипа зад нея и да чуя от първа ръка какво е да работиш по настолна игра в България.
Както казах по-горе, Bright Future ще бъде състезателна настолна игра с постапокалиптична тематика, в която задачата на играчите е да оцелеят в един разрушен от ядрена война. Идеята за играта идва съвсем случайно на централния човек в екипа – Радо, известен още като Гадината. Той от години се занимава с организиране на LARP събития и именно покрай планирането на едно такова на сталкерска тематика се ражда и желанието му за създаване на настолна игра, в чиято основа да бъде и уникалната тема.
В последната една година Радо успява да намери немалко ентусиасти, които да му помогнат в измислянето на различните елементи от играта. Сред тях са Санди, която се занимава с по-голямата част от дизайна на картите, Никола, който е отговорен за повечето илюстрации и Жоро, който рисува предметите в играта. Въпреки че Радо играе водеща роля в екипа зад Bright Future, всички са единодушни в равноправието на членовете на екипа и по думите им всеки е свободен да участва с каквото иска.
Bright Future ще ни пренесе в една постапокалиптична, посткомунистическа София
От презентацията, която ми бяха подготвили, основно впечатление ми направи темата. Bright Future от първия момент напомня на игри като Fallout и Stalker, както и на особено популярната в последните няколко години книга (и игра) Метро 2033. Всъщност обаче Радо споделя, че доста голямо влияние е оказала и книгата „Пикник край пътя“ на Аркадий и Борис Стругацки.
Наистина основата на темата до голяма степен е взаимствана от Метро 2033, като една от разликите е, че действието се развива в България. Bright Future ще ни пренесе в една постапокалиптична София, десетки години след унищожителна ядрена война. По-голяма част от населението е загинала, но малцина оцелели са се спасили в немалкото противоядрени убежища, които са построени под столицата през двадесети век.
Тук трябва да прекъсна историята си за темата, за да спомена, че Радо и екипът му са големи фенове на подобни тунели и съоръжения. Те не само са обиколили повечето от тях, за които знаят и са достъпни, но са успели и да ги картографират. Част от тези карти намират приложение в хода на действието и макар да нямат значение за самия геймплей, това което ме изуми е нивото на детайлите, вложени в играта.
Но да се върна на темата – историята разказва за човечеството, което е прекарало десетки години под земята. Из различните тунели, съоръжения и бункери обаче, се носят слухове за тайно хранилище, в което има безброй припаси, медикаменти и обещава нов живот на първия намерил го. Въпреки че локацията на този легендарен тунел е позната (намира се под бившия Партиен дом), вратата към него е затворена и само този, който знае правилната комбинация, може да влезе.
