Преживяхме още един Essen Spiel, но не се знае дали ще преживеем идната зима. С толкова много нови игри, не се изненадвайте, ако видите заглавия от типа на “Смъртен случай в слабо известна група гейм журналисти. Предозирали с игри” по родните медии. За щастие още не сме стигнали до там, но старанието, което положихме, за да изиграем толкова много заглавия за тазмесечния брой на “Лигата” заслужава похвала.

Трудността на избора ни е показателна за това колко много потенциал има във вълната от нови игри след най-голямото изложение в света. За добро или за лошо, голяма част от нещата, които ще видите в осмия брой на “Лигата” са така или иначе популярни заглавия, но кога това ни е спирало да си кажем мнението за тях anyway?

Познатият състав на “Лигата” – Деян от BigBoxGamers и Христо от BoardDelights, наред с моя милост, с най-голямо удоволствие и себеналожен авторитет ви представя предложенията за октомври:

Изборът на Ники

Знаеш, че Essen Spiel е минал, когато можеш да си хвърлиш телефона където и да е в дома и той непременно ще падне върху настолна игра. Сериозно, миналият месец беше лудница – прочетох над 50 книжки с правила и за щастие успях да играя близо толкова игри. След затишието лятото, “Лигата” изведнъж стана брутално трудна за писане. Защо? Ако успеете чистосърдечно да вкарате само две игри след месец като октомври, ви обещаваме почетно място в “Лигата”*.

*(до изчерпване на количествата, които са нула)

Cry Havocлигата 1

Мразя Cry Havoc. До шестата сесия на прекрасно изглеждащата нова игра на Portal Games, това беше най-хубавото, което можех да кажа за нея. “Небалансирана”, “еднообразна”, “без достатъчно интересни избори”, “свършваща прекалено рано и прекалено бързо” са само част от нещата, които ми се въртяха в главата, преди да стигна до заключението, че не може претендентът за “Blood Rage на 2016-а” да бъде толкова зле. И тогава дойде шестата сесия. Ако Dark Souls ме е научила на нещо, то е, че за хубавите неща трябва старание и постоянство (и да умреш стотина пъти, очевидно). Cry Havoc е точно такава – тя ви кара да научите играта, а не само правилата (освен Trog играчът, той може да е 8-годишен). С други думи ако искате да се насладите на пълния потенциал на играта, трябва да си напишете домашното. Три от четирите феакции са брутално трудни за научаване, изискват от управляващите ги да преценят внимателно действията си и да изцедят потенциала на асиметричните си умения. Да, може да ви се наложи не само да играете Cry Havoc десетина пъти, да изчетете няколкото guide-а в нета, а дори и да теоретизирате сами, но победите ли с машините например, ще умрете от кеф. Буквално! Добре де, не буквално.

Обичам Cry Havoc. Това е заглавие, което удря шамар на cult of the new движението и ни показва нагледно, че трябва да играем игрите си повече от веднъж, защото инвестирането в тях си струва.

Христо

hristo1Играх Cry Havoc и ми хареса много. Хайпът е напълно оправдан. Защо не е част от моя избор тогава? Ами защото сблъсъкът ми с нея се случи в началото на настоящия месец – не искам да чийтвам. Иначе да, Ники не може да бъде по-прав. Играта е трудна и пълна с толкова много възможностти. Лично за мен, Cry Havoc напълно засенчва Blood Rage, която и без това не харесах особено (не ме убивайте с камъни, моля ви…). Визуалното играта е супер завладяваща. Нямам търпение за следващата си среща с Cry Havoc… и с неминуемия въпрос – ще успее ли да измести временния ми лидер за тазгодишната титла „Игра на годината“. Очаквайте повече информация съсвсем скоро. А дотогава, слушайте Ники и си осигурете среща с Cry Havoc възможно най-бързо. Без никакво съмнение, едно от топ заглавията на 2016 г.

Деян

deyan1Тъкмо бях готов да нахейтя играта без да съм я играл, само защото я сравняват със съвсем нелюбимата ми Blood Rage, когато прочетох коментара на Ицо. Виждам, че и той е колега – разпъваем на кладата с няколкото човека, които не се кланят на Blood Rage. Но щом и той казва, че Cry Havoc e добра съм склонен да се кротна и да остана неутрален докато не я пробвам, което ще се случи, може би, следващия месец.

 

 

 

 

 

Inisлигата 2

Inis е най-малко играното от мен заглавие, класиращо се за настоящия брой на “Лигата”, но за сметка на това най-чаканото от така наречените “есенски” игри. Отрочето на Matagot влиза на пазара с една ясно изявена заявка – да измести баща си, Kemet. Inis е безкрайно красива игра на преговори и битки, развиваща се в историческо-магичната митология на келтите. Няма как да пропусна стила на илюстрациите – играта удря в земята представите ви за визуална презентация с традиционните келтски мотиви в картинките и показва, че анимационният стил не е меродавен при настолните игри. Когато си вдигнах ченето от земята обаче, стигнах до същината на Inis – модуларната карта и трите условия за победа, които я правят оспорвано и динамично преживяване. Играта внася една дребна, но много яка иновация в драфт фазата си. В нея можете не само да запазвате картите от отделните “подавания”, но и да ги сменяте при следващите, ако ви хвърлят по-добри. Това прави драфта изцяло стратегически – спокойно можете да изградите план за следващия ход, вместо да се надявате, че той ще ви се падне на късмет. В комбинация с възможността да пасувате по време на “същинския” си ход, това гарантира, че случайността е сведена до минимум. Трите условия за победа пък са едновременно различни, но и припокриващи се по някои показателя, което гарантира, че конфронтацията винаги е налична – битката за крал на келтите не е за хора със слаби сърца! Това, което ми хареса най-много в Inis е, че подобно на Kemet, пространството е изключително ограничено, колкото и широки да изглеждат назъбените парчета от картата. В което е същината на играта – дори да не искате да се биете в традиционния смисъл, трябва да “маневрирате” около опонентите си.

Христо

hristo1Само до преди няколко месеца не бях чувал нищо за Inis – отдавам го на лоша маркетингова политика на Matagot. Вестта за нова игра в тяхната „XL Colection“ обаче автоматично постави това заглавие на второ място в личната ми класация за най-очаквани игри през 2016 г. Болен фен съм на Cyclades, a Kemet е в личния ми Топ 10 и сравненията с тях ме карат нетърпеливо да очаквам срещата си с Inis. Положителни реакции към играта също така ме изпълват с небивал ентусиазъм. Визуално Inis е бижу (очаквали ли сте друго от Matagot?), келтската митология е супер, какво може да се обърка? Ще ви кажа скоро, иначе дотогава се доверям напълно на Ники.

 

 

 

Деян

deyan1Тъй. Много се радвам, че сме се събрали хора с толкова различен вкус. И да, отново тази игра не ми е… да кажем по вкуса. Даже обратно. Остави ми горчив вкус след като я играх веднъж. Не ме разбирайте погрешно. Механиките и компонентите са солидни. Само че типът игра е… “шамари до безобразие”. Нямам нищо против агресивният начин на игра. Аз самият играя агресивно в повечето си игри. Но обичам играта да ми предостави избор. Както е в момента, Inis ти бута бухалка в ръцете и залепя върху нея снимките на вашите приятели около масата. Искате, не искате, ще трябва да играете по определен начин – да ритате бъбреците на опонентите без дори да се замисляте. Ако не го правите, самата кутия ще се изправи, ще ви извади очите, ще ви откъсне врата и ще ви завърже обувките на възел… защото така!

Изборът на Деян

Това си е направо нечестно! Този месец е труден за всички. След десетките и десетки игри излезли от Есен си е чисто кощунство да изберем само две! Аз ще бъда гаден чийтър и ще спомена игрите, които според мен стоят на върха, заедно с моят избор. Това са Junk Art, Capital, Mare Nostrum, The Exiled: Siege. А сега към това, за което сме се събрали. И двете игри от списъка са на върха не само заради качествата си, но и заради личен момент, до който се докосват.

Adrenalineлигата 3

Новият хит на Czech Games Edition. Това е симулатор на класическите first-person shooter игри, но в евро вариант! Да. Не знаех, че е възможно, но работи перфектно. В играта няма зарове! А компонентите? Пф… За първи път CGE използват миниатюри в своя игра и са се справили по-добре от 90 процента от другите компании.

Причината да обичам играта е, че имам дълбока история с FPS видео игрите. Започнал съм да играя още от Duke Nukem, минал съм и през Sin, Half Life, Quake, Unreal, Counter-Strike, Call of Duty и сума ти още по-неизвестни шутъри. Печелил съм някакви турнири на времето и въпреки, че от години не играя видео игри, като цяло, никога не можеш да изкараш „Boom! Headshot!” от главата ми. Смешката беше търсена.

Христо

hristo1Все още чакам копието си на Adrenaline, но не мога да не споделя вълнението на Дидо. Играта ме развълнува още щом чух за нея, поради факта, че бе рекламирана като first-person shooter. Няма как това да не стопли сърцето на дългогодишен геймър като мен. От това, което видях към момента от Adrenaline, то тя ми прилича на среща между Quake и стратегическа игра със събиране на ресурси. Комбинацията звучи ексцентрично и още повече засилва желанието ми да пробвам играта. Имам огромни положителни очаквания (впрочем не помня CGE да са ме разочаровали с нещо) и вярвам, че те ще се сбъднат.

 

Ники

nikieh 1Adrenaline е на върха на личната ми класация за месеца и със сигурност щях да ви пробия ушите с хвала за нея, ако не знаех, че някой от колегите ще скочи на влака така или иначе. Аз бях умерено скепчитен към срещата на еврото с пуцалките, просто защото не си представях подобен жанр да работи, още по-малко да работи добре.

Е, работи. Adrenaline е динамична, интуитивна и най-важното – пресъздаваща добре FPS жанра в настолен вариант. Макар да има известни недостатъци в лицето на не особено развития борд и леко досадната система с подаване на жетони, на кой му пука? Можете да пръскате глави!

4 Godsлигата 4

Тази игра е близка до сърцето ми пък, защото съм абсолютно groupie на Chris Boelinger. Осъзнавам, че може и да съм повлиян от този факт, особено поради това, че не всички, с които съм играл играта са чак такива фенове… но въпреки това смятам, че 4 Gods е не само умопомрачително добра, но и доста оригинална. На теория, според автора, играта е инспирирана от подреждането на класически пъзели и геймплеят звучи като нещо такова. На практика, 4 Gods е Каркасон в реално време с арта от Archipelago. Archipelago ми е любимата игра, така че…

Христо

hristo1Не съм голям фен на Chris Boelinger, но оценявам разнообразието, което е запазена марка на неговите игри, а и Archipelago наистина е много добра игра. Засега съвсем целенасочено оставих 4 Gods извън полезрението си, защото ми се стори, че не е игра за мен. Не че не си падам по tile placement игри (казвам го, за да успокоя всички фенове на Каркасон), но real-time елементът малко ме отблъсква. От друга страна пък съм болен фен на Galaxy Trucker, която си е баш real-time tile placement… Обърках се. Може и да послушам Дидо и да я пробвам все пак.

Ники

nikieh 14 Gods като че ли остана на заден план в hotness-a след Essen Spiel, въпреки интересната си кутия и концепция. Макар да не ме притеснява поставянето на плочки в реално време, едва ли ще стигна до нея в скоро време, поради наличието на куп други заглавия, към които съвсем откровено имам по-голям интерес. Надявам се обаче 4 Gods да се окаже добра и да извади Cristophe Boelinger от статуса му на one hit wonder дизайнер.

 

Изборът на Христо

Ако кажа, че ураганът от нови игри ни заля, ще е слабо. Направо си ни удави! А уж бяхме подготвени. До края на годината синоптиците не обещават нищо друго освен обилни валежи от нови заглавия – прогноза, която очакваме цяло лято! В изминалия месец имах удоволствието да играя повече от десетина нови игри, а още два пъти по толкова стоят в ъгъла и чакат. Дилемата какво да включа в този брой на “Лигата” обаче не беше толкова голяма, специално за топ изборът на месеца. Второто място беше доста по-оспорвано и в крайна сметка там заложих на различното.

Mystic Valeлигата 5

Най-креативната игра, която съм играл за 2016 г. към този момент. Бях доста скепчитен към шумно рекламираната “card crafting system” на AEG, но крайния резултат е наистина страхотен. Възможността сами да създавате картите, които използвате в играта е глътка свеж въздух за целият deck building жанр. Тази механика разрешава и не малко от проблемите на този тип игри, като например “задръстването” на тестето ви с ненужни карти, чието “чистене” обичайно отнема голяма (скучна) част от геймплея. Mystic Vale далеч не е съвършената игра, като основен виновник за това е скучната и неоригинална тема и доста постничките механики, извън card crafting-а. И все пак, тя е чудесно допълнение за лека и неангажираща вечер с настолни игри и силна заявка за революция в игрите с карти. Чакам със затаен дъх следващите стъпки на AEG в използването на тази наистина изключително иновативна механика.

Деян

deyan1Мисля да извадя пожарогасителя и да потуша малко страстите Христови, защото, както самият Ицо каза, механиките и тема са доста постнички. Играта в никакъв случай не е лоша, но чак “революция”? Да, бе. Не мисля, че каквито и да е разширения могат да я издигнат над средното ниво, въпреки че свалям шапка за иновативната идея за карта в карта, и като цяло концепцията за това, че започвате с определен брой карти играта и завършвате със същия брой. От тук нататък, въпреки любимата за мен “пушурлък” механика, не мисля, че Mystic Vale може да покатери и Карандила по хайдушката пътека, камо ли да стигне върхове. Сори, Ице.

 

Ники

nikieh 1Прочетох внимателно изявленията на двамата кандидати и… опс, това беше преди няколко дни. И все пак – и двамата са посочили верни неща, но и двамата изпускат същината. Mystic Vale изглеждаше като хардкор заглавие за запалени картоиграчи, но всъщност се оказа фемили френдли игра за садене на цветенца. Не, играта не е никак лоша заради това, дори напротив – със сигурност ще влезе в топ-овете към края на годината. И не считам, че ще бъде поместена там само заради иновативното ръгане на полупрозрачни карти в протектори. Тъй като Mystic Vale разкрива доста повече от на пръв поглед бедното си съдържание с всяка следваща сесия, след над десет такива спокойно мога да кажа, че играта е хит, въпреки очевидните недостатъци.

Terraforming Marsлигата 6

Без никакво колебание, без дори да се замисля за миг – игра на октомври за мен е Terraforming Mars. Това е заглавие, за което говоря вече повече от месец… и не смятам скоро да спирам. Първата от трите предстоящи „марсиански“ игри (това си е темата на сезона) ме спечели напълно посредством комбиниране на няколко от най-любимите ми механики в хобито – използване на карти с разнообразни умения, манипулиране на ресурси и териториален контрол. В Terraforming Mars заставате начело на могъща корпорация в не толкова далечното бъдеще, която си е поставила амбициозната задача да направи Червената планета годна за живот. Макар че играта си е класичеко евро, всичко в нея ми е супер тематично, а пръскането на огромни суми (МЕГА КРЕДИТИ) и тонове ресурси за грандиозни проекти носи небивала наслада (поне при мен работи така). Проектите идват под формата на карти – над двеста на брой в играта, като нито една от тях не се повтаря. Мога да говоря с часове за Terraforming Mars, толкова много съм запленен от тази игра и толкова горещо ви я препоръчвам. И за да подпечатам това – към този момент Terraforming Mars е игра номер 1 за 2016 г.! Ръкавицата е хвърлена към всички знайни и незнайни заглавия, които предстои да видим до края на годината !

Деян

deyan1Ето това е вече нещо друго. За жалост, все още не съм играл играта, но тази грешка скоро ще се поправи. Определено изглежда като нещо в мой стил. А може и така да говоря от вина, заради предното ми изказване. Знам ли…

 

 

 

Ники

nikieh 1Terraforming Mars е една от игрите, които не можах да играя достатъчно, че да “класирам” за Лигата. Единствената сесия, която направих обаче, беше мега интересна, най-вече заради огромното разнообразие от проекти, за които Ицо спомена. Според мен играта вдига доста летвата за предстоящата “марсианска вълна”, която тепърва ще ни залее и дори вече влезе в топ 50 на BGG. Ще се играе пак и ще се играе много, то се е видяло…

Това бяха шестте заглавия, които ни впечатлиха особено през октомври. Определено не успяхме да се поместим само в по две предложения, затова очаквайте с нетърпение следващия ни брой. Докато висите и чакате да се наканим да го напишем, можете да се отскочите до страниците на Ицо и Деян – там ще намерите още много материали за настолни игри, които си струва да прочетете!

bbg1Статиите на Деян можете да намерите на BigBoxGamers!

bd1Христо се подвизава и изявява в блога си – BoardDelights!

ozone 1