Отново ни домързя зверски, може би защото е пролет, а може би защото и тримата сме си мързеливи, но резултатът е ясен – забавихме се! На тримата от вас, които са чакали поредната “Лига” поднасяме извинения. В интерес на истината колегите имат извинение (за разлика от мен) – те успяха да посетят “Настолен град” – първото мащабно организирано събитие за настолни игри във Велико Търново (със супер яката игра на думи в името!). На него, а и не само, те успяха да пробват един куп игри, част от които ще ви представим в закъснялата февруарска “Лига”.

Познатият състав на “Лигата” – Деян от BigBoxGamers и Христо от BoardDelights, наред с моя милост, с най-голямо удоволствие и себеналожен авторитет ви представя предложенията за февруари:

ИЗБОРЪТ НА НИКИ

Ех, колегите явно са си изкарали добре на първото значимо събитие за годината, което за жалост трябваше да пропусна… Въпреки нескритата ми завист към тях, месецът ми беше изпълнен с доволно много нови гейминг начинания и ми се иска да мисля, че съм успял да компенсирам изпуснатия Настолен град с един от най-силните месеци откакто списваме “Лигата”.

Cottage Garden

лигата 11 1Разминах се с A Feast for Odin и Patchwork засега, но предоставената ми от бай Уве възможност да садя цветя чрез тетрисоподобните парчета (които сигурно вече са му запазена марка) ме пречупи и се сдобих с Cottage Garden. Играта може да изглежда претрупана с всичките си цветни компоненти, малки жетончета и спящи котки, но всъщност е елементарна успях да я разцъкам стабилно. Единственото, за което съжалих е, че не я взех още на Spiel ’16! Може да не съм най-големият фен на Уве Розенбърг и неговия стил, но разбирам защо толкова хора се превъзнасят по творенията му – те са едновременно семпли и достатъчно стратегически, че да не омръзват след 2-3 сесии. В Cottage Garden садите цветя, но това е само тематичното обяснение. Всъщност запълвате плочки с тетрис парчета, като се стремите да не закривате носещите ви точки символи. Най-якото в играта са двата отделни вида точки – едните са по-ценни от другите, но пък се срещат рядко по плочките за садене, което води до нуждата от преценка за това кога е подходящо да завършите дадена плочка, за да грабнете “правилните” точки. Много готин детайл е маркировката по общия борд, която ви показва кога отново ще бъде ваш ход и с какво (евентуално) ще разполагате, когато той дойде. А споменах ли, че има и котки?

Христо

hristo1Само аз не съм играл Cottage Garden, а и да си кажа честно – нямам желание. Просто темата не ме грабва. Иначе бай Уве и неговата любов към тетриса ми е добре известна и високо я оценявам. Но след A Feast for Odin, не знам дали нещо излязло изпод неговите ръце може да ме впечатли повече. Все пак играта е много популярна, колегите я харесват и за да не се цепя от колектива – и аз ще ви я препоръчам.

Деян

deyan1Ти да видиш. С Ники сме на едно и също мнение за игра! Cottage Garden е прекрасна игра и за мен е по-добрата версия на Patchwork. За жалост, тя не се зарадва на достатъчно обич, което си е чист шейм… шейм… шейм…

 

Game of Thrones: The Iron Throne
лигата 11 2

… или както е по-известен в нашите среди – “Cosmic Encounter за бедни”. Фен съм на книгите на Мартин, фен съм и на сериала, въпреки че е бледо подобие на хартиените си първоизточници… огромен фен съм и на играта, от която Железният трон взаимства концепцията си (Cosmic Encounter). Поради тези причини трябваше да пробвам най-новото отроче на Fantasy Flight Games. Истината е, че като всяка игра по лиценз, използваща снимки от said license, вместо оригинални илюстрации, Game of Thrones: The Iron Throne е заглавие, за което бях изключително скептично настроен. И още повече заради “рескин-а” на една от най-любимите ми игри евър. В Железния трон сте шеф на един от домовете от “Песен за огън и лед” и съвсем тематично трябва да използвате всичката политическа и военна мощ, с която разполагате, за да седнете на неудобния стол. Играта използва encounter системата на Cosmic – играчът, който е на ход тегли карта, която му казва с кого трябва да се сбие. Всички останали могат да подкрепят един от двамата участници в мелето, като точките се печелят почти само чрез атакуване или подкрепяне на атакуващия играч. Нововъведенията включват собствено тесте за всеки от играчите и карти с уникални умения за персонажите, които пращате в битка. Макар усещането да е подобно на това на Cosmic, The Iron Throne има какво да предложи – тестетата на домовете са тематични и ориентирани около техните силни страни в сериала (Старките имат бонуси, когато умират…), а играта като че ли върви доста по-бързо от Cosmic Encounter. Тоест има причина да пробвате и двете!

Христо

hristo1Луд фен съм на Мартин и на “Песен за огън и лед” и страхотното шоу на HBO по поредицата. Досега обаче, нито една от игрите по темата не ми харесва достатъчно. Да, в това число и А Game of Thrones : The Board Game (б.а. – облича си метални доспехи, за да оцелее срещу неминуемия обстрел с камъни). Все нещичко ми липсва, за да усетя поредицата напълно в настолен вариант. The Iron Throne дава вид, че ще запълни тази празнота, а това, че е базирана на една от любимите ми игри, великия Cosmic Encounter, още повече засилва очакванията ми. Уви, все още играта чака реда си да бъде призована на масата. След като това се случи, ще бъда и по-обективен. Иначе, вероятно Ники е прав да ви я препоръча.

Деян

deyan1От много време вися на ръба за тази игра. От една страна и аз съм фен на книгите и донякъде на сериала, от друга страна това са FFG. От една страна харесах Cosmic Encounter (играх я за пръв път на въпросното събитие), от друга страна, това са FFG. От една страна, играта няма пет хиляди разширения и изглежда като достъпно начало, от друга страна… сещате се. Затова Ники, моля ти се, излъжи ме някой път да я пробваме, защото много трудно ще се наканя сам да го направя, защото… ами FFG.

 

ИЗБОРЪТ НА ДЕЯН

Това определено беше най-дългата ни почивка, което всъщност е проблем за самата статия. Играли сме толкова много игри, че избирането на два хита ни вкарва в болезнена парализа. Ще пльосна тук няколко неща, вие си ги проверете, за да не се обясняваме! Santorini, Happy Salmon, Glux, Deus: Egypt, Anachrony, Timeline Challenge – страхотни игри. А сега към победителите!

Pyramid Arcade

лигата 11 3Играта с 22 игри и още два пъти по толкова онлайн! Знам, знам. Звучи като глупост, пълна с глупости, но нека ви уверя, че игрите в кутията са изпипани и повече от интригуващи. Играл съм повече от половината и много от тях са достойни да бъдат издадени като самостоятелни. Освен това, компонентите са страшно много и със страшно добро качество. Pyramid Arcade пристига с най-различни бордове – пластмасови и картонени, тесте с карти, всякакви специални зарове и други джаджи, но най-вече, НАЙ-ВЕЧЕ – купища пирамиди с отлично качество с ярки цветове, някои прозрачни, други не (това качество се ползва в някои игри) и в три различни размера. Абе… уникална игра, която се вписва в категорията – „Ако мога да имам само една игра…”

Христо

hristo1Имах щастието да се запозная с Pyramid Arcade на фестивала „Настолен град“ във Велико Търново, благодарение на Дидо. И въпреки, че успях да пробвам само една от двадесет и двете игри в кутията, смело мога да заявя, че колегата е напълно прав. Pyramid Arcade е може би най-стойностната кутия с абстрактни чудеса, която може да намерите на пазара към този момент.

Ники

nikieh 1Ох, след кофти опитът ми с 504 (яка идея, смотано изпълнение), съм с големи колебания към подобни “много в едно” кутии. Не съм играл Pyramid Arcade и не знам дали искам, макар че 22 игри звучи доста по-балансирано, разумно и обратно-на-идиотско от 504, така че може и да греша в предварителната си преценка.

Maze Racers

лигата 11 4Най-играната игра в моя дом последно време. И то най-играната с моят голям син (4 годишен от няколко дни насам). Не ме разбирайте погрешно, това не е детска игра. Това почти не е игра. Maze Racers може да се нарече „Пъзел лабиринт за двама”, в която вие самите си правите пъзелите. Всеки играч разполага с голяма магнитна дъска и магнитни части, които се лепят върху дъската. Целта е да създадете лабиринт с тези части и накрая да дадете завършения си лабиринт на другия играч, който се опитва да навигира топче през лабиринта по класически начин. Maze Racers е създадена от дизайнер на дървени лабиринти с топчета и любовта към този жанр си струи от произведението му. Непонятно ми е защо играта не е по-популярна. Ако я пробвате и за вас ще бъде непонятно.

Христо

hristo1Не съм играл Maze Racers и няма много какво да кажа. Общо взето, Дидо пак ме хвана неподготвен. Но звучи интригуващо. Явно е и достъпна и интересна за геймъри на всякаква възраст, което винаги е плюс.

Ники

nikieh 1Поредната игра, с която Деян ни хвърля в тъч и която е толкова странна, че нямам идея дали бих стигнал до нея, ако не беше той. Дори и да изглежда детска, само по вида ѝ знам, че бих се забавлявал като идиот с нея.

ИЗБОРЪТ НА ХРИСТО

Моят геймърски февруари премина под знака на “Настолен град”, фестивалът за настолни игри, който се проведе в края на месеца във Велико Търново. Двата дни на фестивала бяха най-наситените ми часове в компанията на любимото ни хоби през месеца. Успях да пробвам не малко нови за мен игри, като част от тях ще упомена като “почетният” ми избор в “Лигата” този месец. Glux e една чудесна абстрактна игра, която побързах да прибавя към колекцията си след фестивала, като ѝ разчистих място, изваждайки няколко други сходни абстрактни игри. Съжалявам “други сходни абстрактни игри”… Glux просто е по-добра. Archipelago бе голямото геймърско събитие за мен на фестивала, за което благодаря на колегата Дидо. Както очаквах играта е “точно за моят рафт”, където очаквам да се нареди в най-скоро време. На хартия – икономическа игра, но всъщност геймплеят прелива от преговори, дипломация и добре наточени ножове в гърба, а фон на всичко това е китното Карибско море и епохата на Колониализма. Как да не се влюбиш в Archipelago? И за да се върна към реалността – ето ги и двете ми предложения за изминалият месец.

Islebound

лигата 11 5Имам слабост към игрите на Райън Лaукат и Red Raven Games. Почти всичко в каталога им ми допада и може би затова присъствието на Islebound в днешното издание на “Лигата” не е изненада. След Above and Below с огромен интерес очаквах развитието на любовната история между Райън и “Choose your adventure” игрите (познати у нас като книги-игри) и определено не останах разочарован. Islebound е изключително стегната евро игричка на генериране на ресурси и трансформирането им в точки посредством разнообразни способи. На пръв поглед нищо особено. Но ненатоварващият area control, интригуващите случайни събития, с които е заменена книгата с истории от Above and Below и грабващото окото визуално оформление са нещата, които ме спечелиха в Islebound. Чакам с нетърпение “magnum opus”-a Near and Far, където очаквам да видя напълно изчистената и полирана симбиоза между стратегия и “choose your adventure” игра.

Деян

deyan1Трудно ми е да говоря за играта, защото не съм я играл, но илюстрациите и арт дизайнът определено изглеждат пленяващи…. всъщност като на всички игри от компанията производител. Някой ден ще стигна до нея.

 

 

Ники

nikieh 1

Райън е универсален! Дизайнът му се отдава, илюстрациите му са страхотни… абе, нещо като Михаел Мензел, само че добър. Не съм играл Islebound все още, но дори и без хвалата на Ицо, искам да я пробвам заради завладяващата Above and Below! Разбирайте, че Red Raven са компания, чието име трябва да запомните и следите!

Tiny Epic Galaxies
лигата 11 6

Най-накрая да ми хареса една игра от “Tiny Epic” серията на Скол Алмс. Tiny Epic Galaxies е симпатично бижу, включващо шепа зарове и четиридесет карти скътани в кутийка с джобен размер. В последната обаче, ще откриете игра с потенциал на сериозна космическа опера. Използвате специални умения, колонизирате планети и развивате своята галактическа империя – всичко това, разбира се, за точки. Най-интригуващият елемент в Tiny Epic Galaxies е културата (един от ресурсите, които генерирате) и възможността чрез нея да “следвате” ходовете на активния играч, повтаряйки ги в своя полза. Изключително хитра механика, която ми се иска да видя в още по-грандиозна игра. Tiny Epic Galaxies е вълнуваща миниатюрна civilization building игра, с вълнуваща космическа тема, облечена в одеждите на филър. Препоръчвам горещо.

 

Деян

deyan1Играта определено не е Tiny и въпреки че разбирам брандирането на минималистичната линия от игри на компанията, за мен играта страда от… себе си. Tiny Epic Galaxies е добра игра и си заслужава да я пробвате, но със трябваше да бъде с по… нормални размери за да може да бъде нещо повече. Разбирам, че това не е възможно, но понякога Less is not More.

 

 

Ники

nikieh 1Играх дребните епични Kingdoms, пробвах и разширението. Наскоро се докоснах и до Western. И двете ми се сториха някак… недостатъчно яки. Ох, защо бе, Ицо? Сега трябва да пробвам и Galaxies… Нямам нищо против игрите на Скот Алмс и абсурдно дребните им компоненти, но предишните две бяха по-скоро miss (смешно е, защото едната е уестърн) и се колебая да подхвана галактиките. Ако темата не беше толкова яка, може би щях да си спестя парите…

Това бяха шестте заглавия, които ни впечатлиха особено през изминалите няколко месеца. Ако търсите нещо интересно за четене, можете да се отскочите до страниците на Ицо и Деян – там ще намерите още много материали за настолни игри, които си струва да прочетете!

bbg1Статиите на Деян можете да намерите на BigBoxGamers!

bd1Христо се подвизава и изявява в блога си – BoardDelights!