„Лигата“ – месечни впечатления за февруари

Отново ни домързя зверски, може би защото е пролет, а може би защото и тримата сме си мързеливи, но резултатът е ясен – забавихме се! На тримата от вас, които са чакали поредната „Лига“ поднасяме извинения. В интерес на истината колегите имат извинение (за разлика от мен) – те успяха да посетят „Настолен град“ – първото мащабно организирано събитие за настолни игри във Велико Търново (със супер яката игра на думи в името!). На него, а и не само, те успяха да пробват един куп игри, част от които ще ви представим в закъснялата февруарска „Лига“.

Познатият състав на „Лигата“ – Деян от BigBoxGamers и Христо от BoardDelights, наред с моя милост, с най-голямо удоволствие и себеналожен авторитет ви представя предложенията за февруари:

ИЗБОРЪТ НА НИКИ

Ех, колегите явно са си изкарали добре на първото значимо събитие за годината, което за жалост трябваше да пропусна… Въпреки нескритата ми завист към тях, месецът ми беше изпълнен с доволно много нови гейминг начинания и ми се иска да мисля, че съм успял да компенсирам изпуснатия Настолен град с един от най-силните месеци откакто списваме „Лигата“.

Cottage Garden

Разминах се с A Feast for Odin и Patchwork засега, но предоставената ми от бай Уве възможност да садя цветя чрез тетрисоподобните парчета (които сигурно вече са му запазена марка) ме пречупи и се сдобих с Cottage Garden. Играта може да изглежда претрупана с всичките си цветни компоненти, малки жетончета и спящи котки, но всъщност е елементарна успях да я разцъкам стабилно. Единственото, за което съжалих е, че не я взех още на Spiel ’16! Може да не съм най-големият фен на Уве Розенбърг и неговия стил, но разбирам защо толкова хора се превъзнасят по творенията му – те са едновременно семпли и достатъчно стратегически, че да не омръзват след 2-3 сесии. В Cottage Garden садите цветя, но това е само тематичното обяснение. Всъщност запълвате плочки с тетрис парчета, като се стремите да не закривате носещите ви точки символи. Най-якото в играта са двата отделни вида точки – едните са по-ценни от другите, но пък се срещат рядко по плочките за садене, което води до нуждата от преценка за това кога е подходящо да завършите дадена плочка, за да грабнете „правилните“ точки. Много готин детайл е маркировката по общия борд, която ви показва кога отново ще бъде ваш ход и с какво (евентуално) ще разполагате, когато той дойде. А споменах ли, че има и котки?

Game of Thrones: The Iron Throne

… или както е по-известен в нашите среди – „Cosmic Encounter за бедни“. Фен съм на книгите на Мартин, фен съм и на сериала, въпреки че е бледо подобие на хартиените си първоизточници… огромен фен съм и на играта, от която Железният трон взаимства концепцията си (Cosmic Encounter). Поради тези причини трябваше да пробвам най-новото отроче на Fantasy Flight Games. Истината е, че като всяка игра по лиценз, използваща снимки от said license, вместо оригинални илюстрации, Game of Thrones: The Iron Throne е заглавие, за което бях изключително скептично настроен. И още повече заради „рескин-а“ на една от най-любимите ми игри евър. В Железния трон сте шеф на един от домовете от „Песен за огън и лед“ и съвсем тематично трябва да използвате всичката политическа и военна мощ, с която разполагате, за да седнете на неудобния стол. Играта използва encounter системата на Cosmic – играчът, който е на ход тегли карта, която му казва с кого трябва да се сбие. Всички останали могат да подкрепят един от двамата участници в мелето, като точките се печелят почти само чрез атакуване или подкрепяне на атакуващия играч. Нововъведенията включват собствено тесте за всеки от играчите и карти с уникални умения за персонажите, които пращате в битка. Макар усещането да е подобно на това на Cosmic, The Iron Throne има какво да предложи – тестетата на домовете са тематични и ориентирани около техните силни страни в сериала (Старките имат бонуси, когато умират…), а играта като че ли върви доста по-бързо от Cosmic Encounter. Тоест има причина да пробвате и двете!

ИЗБОРЪТ НА ДЕЯН

Това определено беше най-дългата ни почивка, което всъщност е проблем за самата статия. Играли сме толкова много игри, че избирането на два хита ни вкарва в болезнена парализа. Ще пльосна тук няколко неща, вие си ги проверете, за да не се обясняваме! Santorini, Happy Salmon, Glux, Deus: Egypt, Anachrony, Timeline Challenge – страхотни игри. А сега към победителите!

Pyramid Arcade

Играта с 22 игри и още два пъти по толкова онлайн! Знам, знам. Звучи като глупост, пълна с глупости, но нека ви уверя, че игрите в кутията са изпипани и повече от интригуващи. Играл съм повече от половината и много от тях са достойни да бъдат издадени като самостоятелни. Освен това, компонентите са страшно много и със страшно добро качество. Pyramid Arcade пристига с най-различни бордове – пластмасови и картонени, тесте с карти, всякакви специални зарове и други джаджи, но най-вече, НАЙ-ВЕЧЕ – купища пирамиди с отлично качество с ярки цветове, някои прозрачни, други не (това качество се ползва в някои игри) и в три различни размера. Абе… уникална игра, която се вписва в категорията – „Ако мога да имам само една игра…”

Maze Racers

Най-играната игра в моя дом последно време. И то най-играната с моят голям син (4 годишен от няколко дни насам). Не ме разбирайте погрешно, това не е детска игра. Това почти не е игра. Maze Racers може да се нарече „Пъзел лабиринт за двама”, в която вие самите си правите пъзелите. Всеки играч разполага с голяма магнитна дъска и магнитни части, които се лепят върху дъската. Целта е да създадете лабиринт с тези части и накрая да дадете завършения си лабиринт на другия играч, който се опитва да навигира топче през лабиринта по класически начин. Maze Racers е създадена от дизайнер на дървени лабиринти с топчета и любовта към този жанр си струи от произведението му. Непонятно ми е защо играта не е по-популярна. Ако я пробвате и за вас ще бъде непонятно.

ИЗБОРЪТ НА ХРИСТО

Моят геймърски февруари премина под знака на „Настолен град“, фестивалът за настолни игри, който се проведе в края на месеца във Велико Търново. Двата дни на фестивала бяха най-наситените ми часове в компанията на любимото ни хоби през месеца. Успях да пробвам не малко нови за мен игри, като част от тях ще упомена като „почетният“ ми избор в „Лигата“ този месец. Glux e една чудесна абстрактна игра, която побързах да прибавя към колекцията си след фестивала, като ѝ разчистих място, изваждайки няколко други сходни абстрактни игри. Съжалявам „други сходни абстрактни игри“… Glux просто е по-добра. Archipelago бе голямото геймърско събитие за мен на фестивала, за което благодаря на колегата Дидо. Както очаквах играта е „точно за моят рафт“, където очаквам да се нареди в най-скоро време. На хартия – икономическа игра, но всъщност геймплеят прелива от преговори, дипломация и добре наточени ножове в гърба, а фон на всичко това е китното Карибско море и епохата на Колониализма. Как да не се влюбиш в Archipelago? И за да се върна към реалността – ето ги и двете ми предложения за изминалият месец.

Islebound

Имам слабост към игрите на Райън Лaукат и Red Raven Games. Почти всичко в каталога им ми допада и може би затова присъствието на Islebound в днешното издание на „Лигата“ не е изненада. След Above and Below с огромен интерес очаквах развитието на любовната история между Райън и „Choose your adventure“ игрите (познати у нас като книги-игри) и определено не останах разочарован. Islebound е изключително стегната евро игричка на генериране на ресурси и трансформирането им в точки посредством разнообразни способи. На пръв поглед нищо особено. Но ненатоварващият area control, интригуващите случайни събития, с които е заменена книгата с истории от Above and Below и грабващото окото визуално оформление са нещата, които ме спечелиха в Islebound. Чакам с нетърпение „magnum opus“-a Near and Far, където очаквам да видя напълно изчистената и полирана симбиоза между стратегия и „choose your adventure“ игра.

Tiny Epic Galaxies

Най-накрая да ми хареса една игра от „Tiny Epic“ серията на Скол Алмс. Tiny Epic Galaxies е симпатично бижу, включващо шепа зарове и четиридесет карти скътани в кутийка с джобен размер. В последната обаче, ще откриете игра с потенциал на сериозна космическа опера. Използвате специални умения, колонизирате планети и развивате своята галактическа империя – всичко това, разбира се, за точки. Най-интригуващият елемент в Tiny Epic Galaxies е културата (един от ресурсите, които генерирате) и възможността чрез нея да „следвате“ ходовете на активния играч, повтаряйки ги в своя полза. Изключително хитра механика, която ми се иска да видя в още по-грандиозна игра. Tiny Epic Galaxies е вълнуваща миниатюрна civilization building игра, с вълнуваща космическа тема, облечена в одеждите на филър. Препоръчвам горещо.

Това бяха шестте заглавия, които ни впечатлиха особено през изминалите няколко месеца. Ако търсите нещо интересно за четене, можете да се отскочите до страниците на Ицо и Деян – там ще намерите още много материали за настолни игри, които си струва да прочетете!