Ееех, бяха времена! Преди XBox и преди Wii-тата досегът с видеоигри ставаше чрез домашното 8-битово Nintendo Nes/Famicom/Terminator или чрез аркадните автомати, които предлагаха по-високо ниво на графика и забавление. Тогавашният NextGen беше 16-бита!
Кратка ретроспекция
Родените по времето на първия Playstation не знаят, но преди него в игралните зали (90% от които бяха западнали барове) имаше аркадни автомати. В тях винаги беше пълно с ученици, доста от които със сигурност не си завършиха образованието както трябва. Автоматите бяха с по една игра на тях и често се налагаше да се чака, докато кредитите на текущия играч свършат. Точно така, имаше ограничение в кредити, които ви осигуряват от един до два живота в зависимост от играта и струваха пари, които днес може и да са смешни, но тогава не бяха.
Заплащането става на дебела леля, а кредитите се изиграват до половината, защото останалите ви ги изиграва баткото, който си пише името с три правописни грешки, но може да мине четири нива, без да губи живот. Иначе ви бият. Наистина, не на играта. Но страстта си е страст дори и под заплаха от физическо насилие.
Това недалечно време роди доста класики, които и до ден днешен можеш да изиграеш (съвсем безопасно) в модерен вариант (като Mortal Kombat например) или в класически, чрез стабилен емулатор. Жанровете бяха много, като най-разпространени бяха fighting игрите и тези от типа beat’em up. Този топ е именно за вторите.
Но какво е Beat’em up?
Това е игрови жанр, в който главният герой се бие срещу многоброен, но по-малко издръжлив враг, докато се придвижва от ляво на дясно към края на нивото. В оригинал този тип игри са 2D, в по-честия случай боят е ръкопашен, със съдействието на временни оръжия, а управлението е опростено до движение в осем посоки, удар и скок. В 99% от тях мултиплеърът е кооперативен режим – основа за затвърждаване или прекратяване на приятелство. Естествено, модернизацията през годините не прости и на този тип игри, които вече са триизмерни и леко поусложнени. Аз обаче ще говоря за онези старите – ретро 2D beat’em up-ите, заради които се тълпяхме в аркадните зали, заради които плащахме данък „Забавление“ на онзи необразован батко.
