5. Captain Commando (1991г.)
Captain Commando е един от първите герои на производителя на игри Capcom, макар и понижен до прост талисман, чиято единствена работа се свежда до поздравяване на всички закупили игра. В крайна сметка героят получава своя собствена такава през 1991г.
Почти идентична по механика с една от класиките Final Fight, заглавието разглежда събития от 2026г. в Metro City, където главният герой, барабар с няколко приятелчета, разбира за коварен план от луд учен и решава да го спре по единствения удачен за него начин – чрез насилие. Речено-сторено. Captain Commando ни въвежда в един science-fiction свят на нинджи, роботи и извънземни с избухлив темперамент. Играчът разполага с четири героя, които да управлява:
- Captain Commando – балансиран, метросексуален (според мен) герой, който разчита главно на юмруците си, подсилени с електричество или огън.
- Mummy Commando – майка… такова, мумия-извънземно, което предлага по-голям рейндж и удря с чифт ножове, топящи гадовете като сладолед.
- Ninja Commando – нинджа, акцентираща на бързината за сметка на обсега. Реже с катана и съответно прави най-кървавите завършващи удари в играта.
- Baby Commando – танкът на кликата представлява бебе, управляващо робот. Факт без прецедент. Бойният му стил наподобява кеч и разполага с един удар повече от другите.
Самите герои не се различават почти никак по механика на управление и бой, като поради ограничения брой удари няма да ви се наложи да чупите пръсти в усилие да изпълните някое върховно комбо. Реално, спринт-скок-удар е технически най-сложното изпълнение в играта. Нивата са девет на брой, доста разнообразни – като се минава през улица, музей, цирк, та се стигне до совалка в космоса. Има дори и сърф ниво, специално за феновете на Костенурките Нинджа. Лошото тук е краткостта на нивата, които често се изчерпват след 1-2 екрана избити врагове.
По време на приключението си Командо може да използва стабилна част оръжия и други неодушевени предмети, за да млати лошите. Огнестрелните преобладават, като на разположение ще имате пистолети, винтовки, гранатомети и дори лазер. Само Нинджата обаче може да мята шурикени – явно единствено тя има нужното ноу-хау за това сложно приспособление. Интересното обаче, са трите вида роботи, които можете да управлявате, след като съборите водача им – те имат собствен живот и нанасят доста щети. Графично, Captain Commando не е една от най-детайлните beat’em up-и за времето и жанра си, но не е и постна. Звукът е представен под формата на удари, 1-2 изкрещявания и няколко полифонични мелодии за фон.
Като цяло Captain Commando е кратко забавление (спрямо останалите в класацията), но поднесено с няколко наистина оригинални щриха – нивата, героите, както и имената на враговете, в частност Shtrom. Босовете в края на всяко ниво могат да те изкарат извън нерви за секунди (същият този Shtrom например е таралеж с противогаз и харпун, който те държи на дистанция, за да си те стреля спокойно, а като го замлатиш пада от първия удар, което го прави невъзможен за дълго комбо), но в крайна сметка си спомни, че поне не даваш пари за кредити.
4. Alien vs. Predator (1994)
Първата игра, събрала два от най-успешните екшън филми някога, отново е дело на Capcom (както и всички игри в класацията, впрочем). Alien vs. Predator Arcade дава право на играча да избере един от четирима бойци – два човека и два хищника, с който да се изправи срещу безкрайните орди от пришълци, залели Калифорния в бъдещето. Фабулата напред се доразплита и нещата се оказват доста по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед – намесват се правителства и т.н.
Героите са:
- Major Dutch Schaefer – танкът в играта, базиран на Арнолд от първия Predator. Разполага с огромна кибер-ръка, скача трудно, тръшка и е бавен до смърт.
- Lieutenant Linn Kurosawa – кибер-мацка с катана, която е бърза като светкавица и мре на поразия. Не е за начинаещи.
- Predator Hunter – кафяв хищник с огромно копие, по-балансиран спрямо човеците.
- Predator Warrior – същият като предния, ама сребрист.
Героите разполагат с доволно количество движения и удари, като има някои доста съществени разлики – Kurosawa например не разполага с хвърляне, но пък може да отскача от враговете след въздушна атака, хищниците имат допълнителни комбота и т.н.
Играта те хвърля в огъня още в началото, където ще се изправиш пред доста голям брой пришълци, повече отколкото в другите игри от този тип. Всъщност това е и един от плюсовете на Alien vs. Predator – непрестанният екшън. По всяко време на екрана има много гадини за убиване, като често ще държиш по 3-4 в серия, а зад теб ще приближават още толкова. Разрухата е пълна и постоянна. Противниците са пришълци и хора, като първите ще ги срещнеш във всяка една позната разновидност – различни дронове (пришълци), chestbuster-и (червеи), facehugger-и (паяци) и кралица (голям пришълец), а вторите са главно въоръжени командоси. По едно време се биеш и с един ненормален Хищник.
Оръжията, които имаш на разположение, са познати от филмите, на които е базирана играта – smartgun, pulse rifle, flamethrower и даже диска за ситно нарязване от Predator 2. Освен тях, всеки герой си има и собствено огнестрелно оръжие, което може да използва по всяко време, докато не прегрее, след което става неизползваемо за определен период. Тук е и минусът според мен – в даден момент ръкопашният бой почти отпада, давайки ред на престрелките.
Alien vs. Predator е една страхотна игра за всеки фен на филмите, поднесена на перфектно звуково и графично за времето си ниво. В нея ще срещнете много детайли от самите франчайзи, като например корпорация Wayland, БТР-ите от Aliens и т.н., а в края на едно от нивата дори се биете с прословутия товарен робот, с който Рипли спука от бой кралицата на пришълците. Ако тези неща ви говорят нещо – намирайте емулатор и играйте, доволни ще останете.
