star wars imperial assault 1 (Copy)Харесвам Star Wars откакто се помня. И макар да не съм чак от тези почитатели, които имат специална стая, посветена на вселената, смея да твърдя, че съм ѝ много голям фен. И точно заради това времето от обявяването на новия филм от поредицата до днес трябваше да бъде уплътнено подобаващо. След като преминах през фазата на отричане и реално осъзнах, че един от най-големите феномени в киното ще бъде възроден, знаех че чакането ще бъде ужасно мъчително.

Започнах леко. С повече битки в любимата ми Star Wars: X-wing. И за около година това беше достатъчно. Не след дълго обаче се принудих да изровя и част от видео игрите по поредицата (или поне по-добрите сред тях). Когато и това не ми стигна, прибегнах към многобройните книги от вселената (или поне по-добрите сред тях). Една година преди премиерата ударих и дъното инсталирах The Old Republic

star wars imperial assault 2 (Copy)
Състоянието в кутията е… “отрупано”!

Да оцелея до днес обаче (броени дни преди пускането на седмата част на Star Wars по кината) най-много ми помогна една настолна игра. Star Wars: Imperial Assault излезе миналата година съвсем навреме за феновете като мен, които нямаше да преживеят чакането. Предоставена ми любезно от приятелите ни от Фантасмагория, играта от лятото насам е любимият ми начин да уплътнявам времето до филма. Дали ще ми остане любима и след това обаче?

Star Wars: Imperial Assault притежава много прилики (но и известни разлики) с популярната Descent: Journeys in the Dark, също дело на Fantasy Flight Games, които ще разгледам отчасти в следващите редове.

star wars imperial assault 19 (Copy)
Въпреки това повечето сценарии се събират на малко пространство.

Star Wars: Imperial Assault разделя играчите между враждуващите във филмите страни – империята и бунтовниците, а действието се развива някъде между Епизод IV и V. В основния си режим – кампанията, играта е полу-кооперативна, което значи, че един от вас ще влезе в ролята на неперсонифициран водач на имперските легиони, а всеки от останалите получава по един герой, който да контролира. В кутията ще намерите тридесет мисии, през които можете да преминете с избраните от вас персонажи. Но за кампанията след малко.

Новост от Descent e, че Star Wars: Imperial Assault притежава режим, наречен skirmish. Той позволява на двама души да превърнат заглавието в тактическа игра с миниатюри, донякъде наподобяваща по-тежките заглавия от този тип. Естествено фокусът на играта не е изцяло върху този режим – той е по-скоро бонус и като такъв в основната кутия той не е толкова добре развит.

Skirmish режимът е доста лек, може би отчасти заради лимитираното пространство и нетипичните за този вид игри правила за движение. От друга страна този начин да играете Star Wars: Imperial Assault е приятна добавка, която допълнително разнообразява и без това пълната със съдържание игра. Въпреки това ако искате да се насладите на пълния потенциал на този режим, ще трябва да закупите още доста от допълнителните пакети с фигурки.

Макар и любопитен, skirmish-ът не е причината, поради която трябва да играете Star Wars: Imperial Assault. Кампанията се помещава в най-дебелата от четирите книжки (да, четири) с правила и включва богат набор от мисии, всяка от които отнема между един или два часа. Играта идва със система за записване след мисия и можете да я изиграете с една и съща група много лесно.

Споменавайки правилата, не мога да пропусна да поговоря за тежестта им и времето, което ще ви отнеме да се научите как да играете Star Wars: Imperial Assault. Fantasy Flight Games разумно са ги разделили в четири книжки, общата бройка на страници на които е по-близо до сто, отколкото ми се иска. Въпреки внушителният си размер, те са добре структурирани и изненадват с това колко бързо можете да навлезете – още на втората страница започвате мисия.

Въпреки че едва ли ще успеете да научите всяко правило без да прочетете по-голямата част от книжките, играта изненадва приятно с това, че се опитва да ви хвърли в екшъна максимално бързо, след което малко по малко да ви подава подробностите. Ако размерът на правилата ви плаши, това е добра новина за вас, защото макар да е сложна, Star Wars: Imperial Assault не ви оставя дори за минута да разберете, че е така.

Заглавието прилича на тактическа игра с миниатюри не само заради състезателния си режим за двама – основната ѝ механика е размяната на действия между имперския играч и героите-бунтовници. Това означава, че двата отбора се редуват да активират по една миниатюра (или група), докато всички действат по веднъж. Фигурките ви могат да тичат, скачат и стрелят точно толкова добре, колкото и във филмите (което не е добра новина за управляващия щурмоваците). Двете действия на фигурка включват основни неща като движение, водене на битки в близко и далечно разстояние, както и да правят специфични за мисията неща като носене на важни предмети например.

star wars imperial assault 3 (Copy)
Забележка: фигурките пристигат неоцветени (сиви за империята и бежови за бунтовниците).

Далеч по-яки са специалните действия – те открояват персонажите ви и ги правят интересни за игра. Джедайката например е машина за убиване в близък бой точно колкото и уукито, но двамата са много различни като стил на игра заради отделните си тестета с подобрения. Последните са уникални за всеки персонаж и ви позволяват да изградите геройчето си в рамките на кампанията както вие искате. По време на кампанията имперският играч пък рядко получава злодеи и разчита повече на орди от евтини единици. Което пък въобще не значи, че няма на разположение подобрения и други благини, с които да изненада опонентите си.

Персонажите и имперските войници са чаровни и важни за Star Wars: Imperial Assault, но поне за мен най-голямата сила на играта е самата кампания. Гореспоменатите тридесет мисии са много като количество дори за заглавие от този калибър. В зависимост от скоростта, с която се справяте с тях, само в рамките на кампанията можете да прекарате повече от тридесет часа, и то ако приемем, че никога не преигравате мисии (въпреки че не малко от тях са доста яки и ще поискате).

Самите задачи са разделени на основни и странични, а последните включват и персонални мисии на всеки от героите в кутията. Освен тях има и такива, в които можете да спечелите доверието на някой далеч по-добре познат герой от вселената като Хан Соло или Люк например. Основните са по-внушителни като размери и съответно отнемат повече време, но и разкриват повече като история, така че има баланс между продължителност и крайна цел.

Това, от което произлиза огромната преиграваемост на Star Wars: Imperial Assault, а и до голяма степен количеството удоволствие, което играта носи, е разнообразието в самите мисии. Въпреки че не съм преминал през абсолютно всичките тридесет, за сега не намерих кой знае колко сходни задачи – всяка носи по нещо уникално. По-хубавото е, че имперският играч не винаги е поставен в ролята на по-силния командир на орди от войници и неговите цели също не са пренебрегнати.

С други думи – да, има мисии, в които нападате с цяла армия, но има и такива, в които сте с ограничени ресурси, а бунтовниците имат видим превес. Системата на кампанията на Star Wars: Imperial Assault е направена така, че без значение кой излезе победител от всяка мисия, играта награждава и двата отбора. Това прави цялостното преживяване далеч по-интересно, защото е налице баланс между силите и крайният изход (последната епична мисия) не може да се реши предварително ако едната страна взима превес по-често.