Като по-често играещ от страната на Империята мога само да отбележа, че ми се струва доста по-лесно за „лошия“ да надделее. Дисбалансът може да се дължи и на по-големия ми опит с настолните игри или на елемента на изненадата в много от мисиите (има такива, в които бунтовниците дори не знаят каква е целта им) и не мисля, че е толкова очевиден, но все пак е налице. За сметка на това книжката с кампаниите, до която има достъп само имперския играч, е много добре структурирана и ви помага да „водите“ мисиите без особено усилие.
Играта може донякъде да прилича на ролева, но всъщност няма чак толкова голям фокус върху историята. Факт е, че кампанията се развива и всяка сесия носи късче от цялостния пъзел, но през повечето време ще се занимавате с битките и изпълняването на задачите на конкретната мисия. Което може да не звучи толкова интригуващо, но всъщност е това, което прави Star Wars: Imperial Assault толкова хубава.
С други думи играта е перфектна от гледна точка на механики. Многото правила може да означават голяма възможност за грешки, неточности и противоречия, но за времето, в което тествах играта, не забелязах да има никакви подобни проблеми. Дори напротив, механиките за развиването на персонажите на бунтовниците, подкрепленията на имперския играч и „agenda” картите са трите неща в Star Wars: Imperial Assault, които служат за бързото зарибяване на участниците в нея.
Ще ви излъжа ако кажа, че Star Wars: Imperial Assault не напомня на видео игра заради възможностите за развитие на героите. Заедно с гореспоменатите персонални подобрения, вашите персонажи имат възможността да се екипират с различни предмети, които могат лесно да развалят деня на имперския играч. Последните помагат доста при оптимизирането на възможностите ви и намаляването на неприятните резултати от заровете. Да, битките се водят със зарове, но рядко имах чувството, че цялата игра зависи от тях.
Системата за балансиране на имперските фигурки пък прави играта с „лошите“ доста по-интересна, тъй като в повечето случаи те стават по-силни с течение на мисията и така едновременно поставят допълнителна рамка на бунтовниците и дават на „водещия“ нови възможности да спечели. „Agenda” картите пък са трикът в ръкава на шефа на лошите – те варират от кофти изненади до цели странични мисии, които бунтовниците трябва да играят, ако не искат да предоставят на опонента си допълнителен бонус.
Но достатъчно за правилата! Има един въпрос, на който не мога да не дам отговор в рамките на това ревю. Е ли Star Wars: Imperial Assault просто рескин на Descent? За да отговоря, трябва да обърна внимание на две неща – темата и разликите в механиките. Темата и двете игри е еднакво клиширана и използвана десетки, ако не и стотици пъти във всякакъв вид игри, но е вярно и че и в двете тя е страхотно реализирана. Star Wars: Imperial Assault може да е игра по лиценз, но се справя съвсем успешно с темата си и „се усеща“ като Междузвездни войни (нещо, с което много от продуктите Star Wars през годините не могат да се похвалят).
От гледна точка на механики е ясно, че игрите са много сходни. Това, което ме притесняваше още от моментът, в който Fantasy Flight Games обявиха, че Star Wars: Imperial Assault е нещо като Descent, само че във вселената на „Междузвездни войни“, бяха пропуските в правилата на фентъзи варианта. Хубавото е, че на много от тези неща реално е обърнато внимание в Imperial Assault и подобрението е очевидно – алтернативните ходове например правят играта в пъти по-динамична.
Не на последно място идват фигурките. Ако сте фен на Star Wars, те са достатъчна самостоятелна причина да притежавате тази игра. Макар да идват неоцветени, те са на доста добро ниво като за настолна игра (умишлено не ги сравнявам с тактическите игри с миниатюри, защото там фигурките са основен елемент и е нормално да са по-качествени като изработка). Миниатюрите в основната игра като количество са с лек превес за имперския играч и това е с цел разнообразна кампания, но пък е неприятен моментът със „skirmish” режима, който изисква доста повече фигурки.
Star Wars: Imperial Assault нямаше да е игра на Fantasy Flight Games ако не притежаваше възможността за безкрайно разширение. Към момента можете да обогатите колекцията си с доста фигурки, както и едно разширение с допълнителна история, което е единственото, което бих препоръчал само ако ви омръзне кампанията на основната игра.
Единственият проблем, който виждам в Star Wars: Imperial Assault е, че това не е игра за всеки и нямам предвид само лиценза. Тя е тежка игра, не толкова заради правила или сложност, а заради дългата и ангажираща кампания и ако не можете да отделите времето и енергията да ѝ се насладите, то няма смисъл да я притежавате.
Ако се решите да го направите обаче, Star Wars: Imperial Assault ще ви се отплати подобаващо. Тридесетте мисии в кампанията предлагат толкова голяма преиграваемост, че за да ви писнат, трябва да слагате Imperial Assault на масата всеки ден. Разширенията, до които рано или късно ще прибегнете пък ще ви помогнат да направите играта наистина безкрайна. И макар да не може да ви изненада с кой знае колко оригинална история, такава присъства за цвят в Imperial Assault.
Естествено основната сила на играта в Star Wars вселената. Личи си, че фокусът на дизайнерите е бил върху успешното ѝ пресъздаване – всичко в нея, от фигурките до последната малка карта, е тематично. Солидната основа на Descent пък гарантира, че играта ще се справи на ниво механики и резултатът е видим – играта има модерна и лесна за разбиране концепция, без да жертва дълбочина и интересни възможности.
Целевата група на Star Wars: Imperial Assault, разбира се, са феновете на вселената – това не може да се отрече и знам, че те нямат нужда от допълнително убеждаване, че играта си струва. Хубавото е, че всички останали също могат да намерят по нещо в нея – развитието на герои, надграждащата се кампания и елементарната, но разнообразна бойна система са само част от причините да я пробвате. А ако не харесвате Star Wars, то… засрамете се!
Искам да благодаря на нашите приятели от Фантасмагория за предоставеното копие на играта. Star Wars: Imperial Assault можете да закупите от тук.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Правилата на играта може да не са от най-сложните, но това не означава, че не ви трябва доста концентрация и задълбоченост, за да е интересна тя.
Социални играчи – Не
Макар и полу-кооперативна, Star Wars: Imperial Assault не предполага повече комуникация от останалите игри с тази механика.
Стратегически играчи – Да
Да, играта има зарове. Не, тя не зависи от тях. Предизвикателство за играчите в нея са не само различните мисии – срещу вас има истински човек/група, който трябва да победите.
Casual играчи – Едва ли
Една мисия може да отнема по-малко от час, но за да се изкефите максимално на играта, трябва да се заемете с цялата кампания.
Hardcore играчи – Да
Дори и без skirmish режима, Star Wars: Imperial Assault е насочена към геймърите. Без значение дали харесвате кампанията или бързите схватки между двама (а защо не и двете), играта има какво да покаже!
