3. Warriors of Fate (1992г.)
Продължението на скучния Dynasty Wars е типичен пример за това как втората част може да е много по-добра от първата, па макар и почти коренно различна игра. Warriors of Fate е beat’em up базиран на истински събития в древен Китай и по-точно Битката при Червените Скали от 208г. Съответно, героите и босовете в играта са съвсем реални исторически личности. В американската версия обаче, всички получават монголски имена, което няма обяснение.
Героите са:
- Guan Yu (Portor) – балансиран герой от селски тип, който бори врага с голи ръце. Китайският Ботев – исторически и физически.
- Zhang Fei (Kassar) – танкът в отбора – бавен, здрав, глуповат. Компенсира с желание – най-бруталните комбинации и удари са негови, а едно от движенията му е прегризване на гръклян, честно!
- Zhao Yun (Subutai) – бързак със стабилен обхват на атаките. Удря с меч и си пада по ритниците. Спори се от какъв пол е.
- Huang Zhong (Kadan) – един от най-интересните играчи, защото атакува с лък. Вярно, стрелите не падат много далеч, но все пак обхватът му е най-голям.
- Wei Yan (Abaka) – герой с изключително малък обхват, който обаче не отстъпва по сила на другите. Третият с оръжие, а именно – катана.
Палитрата от удари и движения е доста добра, като отново се различават главно анимациите им. Конвенционалният спринт е заменен от късичък даш, който изблъсква гадовете и е перфектен за освобождаване на място. През деветте не особено разнообразни нива, армиите на лошия генерал Cao Cao ще пълнят екрана ви постоянно – пешаци, копиеносци, стрелци, борци и едни дебели симпатяги с бомбички ще се мъчат да ви стъжнят живота на всяка крачка. Естествено, в края на всяко ниво има и boss, като в някои случаи са дори двама.
И тук има допълнителни оръжия, като далекобойни липсват изцяло. Чукове, мечове, брадви се намират тук-таме, а дори се говори, че има и скрити оръжия, които не могат да бъдат открити при нормална игра. Всички те увеличават нанесените щети многократно, но скоростта пада пропорционално. Друго хитро хрумване са конете, които можете да яздите по време на игра – те променят изцяло ударите на героя, но самото им управление е малко неприятно, тъй като обръщането им изисква натискане на няколко копчета едновременно.
Това, което нарежда играта малко по-нагоре от другите й събратя, е нивото на бруталност. Специалният удар на всеки герой (долу, горе, удар), както и всяко оръжие, правят враговете на кайма. Късат се глави, тела се разделят на две, а Portor и Kassar имат движение, чрез което буквално взривяват торса на противника. Любимото ми решение на разработчиците е да включат своеобразно fatality – ако успеете да убиете някой от босовете с горепосочения спешъл, му се случва особено кървава смърт. Въобще, психопатът във вас може да си намери страхотно занимание.
2. The Punisher (1993г.)
Marvel имат пръст във всичко, помнете ми думата и тук също е така. Става въпрос за един от по-нецензурираните им герои – Frank Castle a.k.a. The Punisher. Въпросният антигерой разплита малко по малко причините за престъпната вълна заляла града му, откривайки нови следи за главния виновник. Историята, както сами виждате, не е за Пулицър.
Своеобразен минус на играта е липсата на избор на герой – те са точно двама и първи играч винаги играе с The Punisher, а втори играч – с Nick Fury. Освен това, разликата между двамата е главно козметична. Но! Oгромното разнообразие от удари е това, което ще ви задържи. Играта предоставя почти двойно повече начини за нанасяне на побой от останалите си другари в жанра. Освен комбота и спешъли, двамата герой могат да въртят врага като хеликоптер, да го вдигат от земята, докато е в несвяст, да мятат шепа унищожителни гранати определен брой пъти и много други. The Punisher дори разполага с култовия Izuna drop. И всичко това се прави съвсем лесно, без нужда от кинезитерапевтичен надзор.
Нивата тук са доволно разнообразни – улица в съмнителен квартал, автобус, влак, а накрая и хотелът на самия Kingpin. Нивото на взаимодействие е високо – можете да замеряте престъпници със саксии, столове и варели, а околните коли, телефонни кабини и пейки могат да бъдат красиво счупени. Освен подръчни средства, героите могат да ползват автомати, узита, шурикени, мечове, тръби, та дори автомобилни гуми и чували с гипс.
Наред с търкалящите се наоколо, протагонистите в играта имат и лично оръжие. Освен споменатите гранати, които хвърляте с натискане на двете копчета във въздуха, на определени места в нивата има и престрелки, при които се вадят пищови и се гърми на месо. Системата автоматично насочва мерника към най-близкия рецидивист, а от вас остава само да се набирате на копчето за стрелба като луди. Не особено интересно, но внася допълнителен цвят в геймплея.
Враговете също са много и шарени – обикновени бандити, гангстери, бронирани типове, ненормалници, едни особено досадни роботи (Pretty Boy), които умират трудно и бият лошо, както и едни женски нинджи, които пък атакуват изневиделица и бягат тутакси. На финала на нивата има и босове, извадени директно от комиксите за едноименния герой. Като казах комикси – играта е решена точно в такъв стил. Обектите са една идея по-анимационни, а звуците от удари са визуализирани със съответната ономатопея „BANG!“, „BLAM!“ и т.н.
Самата игра е една от най-отличаваните в историята на аркадните beat’em up-и и до днес заема челни места в различните класации за жанра.
