Научни изследвания установяват промяна в скоростта на въртене на планета
Някои замервания през 2020 г. са изчислили, че Земята е завършила оборотите около оста си няколко милисекунди по-бързо от средното. Това не е особено тревожно. Въртенето на планетата през времето на нейното съществуване леко варира. То е задвижвано от промени в атмосферното налягане, ветровете, океанските течения и движението на ядрото. Но е неудобно за международните хронометри, които използват свръхточни атомни часовници за измерване на универсално координирано време (UTC), чрез което всеки настройва часовника си. Когато астрономическото време, необходимо на Земята да извърши едно пълно завъртане се отклонява с повече от 0,4 секунди, UTC получава корекция.
Високосна секунда
Досега те се състояха в корекция в края на юни или декември, връщайки астрономическото и атомното време обратно в съответствие. Тези скокове в секунди бяха засегнати, тъй като общата тенденция на въртене на Земята се забавя. Точните сателитни измервания са започнали в края на 60-те и началото на 70-те години. От 1972 г. насам учените добавят секунди приблизително всяка година и половина, според Националния институт за стандарти и технологии (NIST). Последното добавяне е направено през 2016 г., когато в навечерието на Нова година в 23 часа, 59 минути и 59 секунди беше добавена допълнителна „високосна секунда“.
Скорошното ускорение на въртенето на Земята кара учените да говорят за първи път за отрицателен скок в секунда. Вместо да добавят втора, може да се наложи да извадят една. Това е така, защото средната продължителност на деня е 86 400 секунди. Астрономическият ден през 2021 г. ще се измерва средно с 0,05 милисекунди. С течение на годината това ще доведе до 19 милисекундно закъснение в атомното време.
Крайно решение
Провеждат се и международни дискусии за бъдещето на високосните секунди. Възможно е необходимостта от отрицателна високосна секунда да натежи в полза на решението за прекратяване на високосните секунди завинаги. Земята счупи предишния рекорд за най-кратък астрономически ден, поставен през 2005 г., 28 пъти. Най-краткият ден на тази година (5 юли), планетата се е завъртяла с 1,0516 милисекунди по-бързо. Най-краткият ден през 2020 г. е бил 19 юли, когато планетата е завършила едно завъртане с 1.4602 милисекунди по-бързо.
Според NIST високосните секунди имат своите плюсове и минуси. Те са полезни, за да се уверят, че астрономическите наблюдения се синхронизират с времето, но могат да създадат спорове при регистрирането на данни в телекомуникационната инфраструктура. Някои учени от Международния съюз за далекосъобщения предлагат да се остави разликата между астрономическото и атомното време, докато не е необходим високосен час, който ще сведе до минимум прекъсванията в далекосъобщенията.
