Най-значимият напредък в термоядрения синтез
Използвайки мощен лазер, изследователи от Калифорния успяха да загреят проба от два водородни изотопа доста над температурата на ядрото на Слънцето. Този процес е известен като синтез на инерционно затваряне (ICF).
ICF е един от двата основни клона при изследвания на енергията на термоядрения синтез. Вторият е синтез на магнитно затворено пространство. Това е област, която наскоро претърпя изключителни открития.
По време на експеримента, проведен в NIF, учените са успели да съберат 70% от енергията на стойност около 1,35 килоджаула. Тя е използвана от мощния лазер за стартиране на реакция на синтез вътре в реактора.
Въпреки че това може да не звучи много, постижението бележи голям скок в областта. С други думи, бавно се приближаваме до точката, в която наистина ще постигнем ядрен синтез или ще генерираме чисто положително количество енергия. Това все още не е постигнато въпреки годините на мащабни изследвания.
Светло бъдеще
Обещанието е изключително доходоносно. Безкрайно количество въглеродна неутрална енергия, без изобщо да съществува риск от ядрен срив.
Учените от NIF са особено развълнувани от скорошния експеримент, тъй като реакцията на синтез достига желаните нива, за да доведе до по-голяма производителност. Този процес вече ще се определи като запалване.
Самоподдържащото се изгаряне е от съществено значение за постигане на висок добив. Изгарящата вълна трябва да се разпространи в гориво с висока плътност, за да изведе много енергия от синтеза.
Преломен момент
Демонстрацията на запалване е голямо научно предизвикателство, откакто идеята беше публикувана за първи път преди почти 50 години. Новите достижения в тази насока са основна причина за изграждането на NIF. Осъществяването на тази цел отнема повече от десетилетие.
Екипът на NIF е свършил изключителна работа, като резултатите се класифицират за най-успешни от началото на проекта през 1972 г.
Изследването може да има и по-широкообхватни последици в света на физиката. Учените вече създадоха най-екстремните условия на Земята, но изглежда, че новият експеримент ще удвои предишната постигната температура. Тепърва предстои да навлезем в тази неизследвана територия за разбирането и усвояването на плазмата.
Има какво да се желае относно подобряване мащабите на експеримента. В момента той се характеризира с еквивалента на енергията, необходима за завирането на чайник. Крайната цел е много по-голяма от това. Все пак учените получават висока оценка за работата си.
Предстои ни дълъг път в постигане на желаните резултати, които биха повлияли нашия живот във всеки аспект. Но дори и малкият пробив в тази област е удивителен, а залогът е твърде висок за всеки участник в разработките и експериментите.
