Ето ви една интересна идея – какво би станало, ако вземем една брутално изтъркана тема и я лепнем на друга брутално изтъркана тема? Явно в офиса на Cool Mini or Not вярват, че не са достигнали дъното на преекспонираните теми, защото някой е одобрил идеята за настолна игра със зомбита и… фентъзи сетинг! Да, четвъртата основна игра от поредицата Zombicide наистина се развива във фантастично средновековие, където смъртоносния вирус е заменен с некроманти, експлозивите – с магии, а мечовете… е, мечове винаги има! Казах „основна“, защото на практика това е четвъртият продукт от серията, който може (а и май трябва) да се играе самостоятелно – купищата разширения, стандартни за компанията, не се броят.
Вярвате или не, преди да започна с тестването на Zombicide: Black Plague бях готов да се закълна, че ще насоля играта, поредицата и дори компанията за липса на оригиналност и безсрамен money grab. Е, не се отказвам от тази си идея все още, но преди да започна да пиша този текст, сам се изненадах, защото май ще ми се наложи да защитя играта по доста показатели. Без да избързвам обаче, е редно да кажа няколко думи за и без това бедната история на новото попълнение в Zombicide поредицата. Black Plague не изневерява на предшествениците си и не се разпростира нашироко при разказването на историята си.
Масовата зараза няма как да настъпи поради вирус или човешка грешка в Средновековието (че и малки маймунки си нямат). Историята тук разказва за зли некроманти-членове на странен култ, който цели да превърне всички хора в зомбита. Макар десетте мисии в книжката да не предлагат повече от по един абзац история, тя е налице и донякъде свързва отделните сценарии. Героите в Zombicide: Black Plague пък са шестима и естествено са като подбрани от професионален кастинг екип – типичен здравеняк, луда монахиня, дърт магьосник, оправна сервитьорка, елф и джудже (за расово разнообразие). Всеки от тях разполага с доста различни умения, които макар да сме виждали в други игри от поредицата, все пак оставят впечатление за разнообразие и тематичност.
„Кампанията“, която образуват отделните сценарии в Zombicide: Black Plague поставя играчите в ролята на отбор, състоящ се от горепосочените членове на простолюдието, чиято цел варира в различните мисии (но лайтмотивът си остава горещото желание на героите да продължат да дишат). Запознатите с поредицата няма да останат изненадани от съдържанието – кооперативните сценарии в Zombicide: Black Plague включват всички традиционни за игрите от нея елементи. Екип от оцелели? Има! Прииждащи орди кръвожадни зомбита? Налице! Елементарен и бърз геймплей, воден от разнообразни цели? Естествено!
Десетте сценария в базовата игра ви пренасят в средновековен град, в който малките улички и тесните стаи са също толкова често срещани, колкото и в бъдещето – в това отношение явно няма значение в коя епоха се случва зомби апокалипсисът. И в тази разновидност на Zombicide за сценариите не е чуждо разнообразието на целите – за това отчасти помагат новите плочки с трезори. Тези подземни помещения не само съдържат доста яки награди, но и играят ролята на тунели, свързващи различни части на картата. Това позволява доста интересни разположения на таблата, изобразяващи града, в който се развива действието.
Добрата новина е, че играта запазва хубавите качества на поредицата, най-важното от които (поне по мое мнение) е елементарният hack & slash геймплей. С други думи – ще сечете глави на воля! По-голямата част от времето, прекарано в Zombicide: Black Plague е отредено на битките с немъртвите и за щастие тук успешната система, включваща равни дози планиране и късмет, отново се справя добре. Освен с раздаване на шамари, разполагате с няколко действия, като движение, търсене, отваряне на врати и т.н. Правилата около ходовете на играчите са безкрайно прости и въпреки обемната книжка, няма да имате проблеми с разучаването им. На ветераните от другите игри в поредицата пък дори няма да им се наложи да четат много – новите правила се побират в няколко странички.
Но най-важното във всяка игра от този тип са зомбитата. Те са все така слаби и многобройни – не случайно получавате една купчина красиво обработена пластмаса. За жалост основният проблем на предшественика на Zombicide: Black Plague е налице и в това издание, а именно малкото видове немъртви (е, все пак и разширенията трябва да се продават, нали?). Добре познатите ни зомбита, дебелаци и runner-и запълват масата от врагове, а традиционният abomination присъства и тук като върховна заплаха. Новост са самите некроманти. Тъмните магьосници се появяват в няколко мисии и донякъде разнообразяват познатия геймплей с нещо като мини-игра на гоненица – те нямат желание да се бият с играчите, а предпочитат да ви сервират още зомбита и да избягат през най-близкия изход.
За игралите която и да е друга игра от поредицата, Zombicide: Black Plague едва ли ще предложи нещо коренно ново. Всяка от силните страни на поредицата до момента е налице и в тази версия. По-важното в случая е новото съдържание, което ще намерите в кутията на играта. Още преди да я разположите на масата, със сигурност ще забележите очевидното подобрение в лицето на таблата на играчите. Новите и супер яко изглеждащи пластмасови подложки са много удобни за организирането на предметите и опита на персонажите, с което решават проблема на хартиените табла от предишните игри. Правилното ползване на plasticbender умението на CMoN е довело до това готино нововъведение!
