От няколко десетилетия насам се утвърди традицията в немския град Есен да бъде представяна най-широката гама от настолни игри за годината. На тазгодишното изложение Essen Spiel 2016 традицията се запази и на бял свят се появиха над 600 нови заглавия. По една или друга причина голяма част от тези игри остават в сянката на други. Това разбира се не ги прави по-лоши и често, когато в ръцете ми е попадала подобна игра, съм бил приятно изненадан колко добра всъщност е тя, въпреки липсата на интерес към нея. И така, след тазгодишното издание на едно от най-големите изложения за настолни игри в мен се озова Covenant. Предполагам и вие се питате същия въпрос, който се питах и аз когато за първи път видях тази игра – „Що е то?!“. Отговорът ще научите само след няколко минути.
Covenant е едно от новите заглавия на скромната испанска фирма Gen-X Games. Дизайнер на играта е Оскар Аревало, а илюстратор – Виктор П. Корбела (Champions of Midgard). В играта може да се включат от 3 до 5 човека, но си личи, че Covenant е правена за четирима, тъй като има специални пояснения за промените при трима и петима. Джобният размер на кутията и отбелязаното време, за което би трябвало да се изиграе тя ми подсказва, че играта по-скоро цели да е нещо като филър. Темата е това, което изпъква в Covenant – комбинацията между стиймпънк и класическо фентъзи изглежда обещаващо на пръв поглед. Съдържанието на кутията изглежда леко постно – точно 74 карти и 6 жетона. Това обаче не ме притеснява особено, тъй като съм виждал много добри игри и с двойно по-малко карти.
Правилата на Covenant са сравнително прости, както и механиките използвани в нея. Всеки един играч влиза в ролята на алчен благородник, сключил пакт със Смъртта, за да може да бъде следващия наследник на короната, което в геймплейно изражение се измерва с точки. Всяка подобна сделка обаче си има цена. Животът на единия благородник ще бъде взет като данък, а извършителят е един от обикновените жители на града.
Последните са разделени на четири типа, като всеки е разграничен от останалите по цвят на картите. Те са разделени на три основни вида – Suspect, Citizen и Ally. Suspect картите се разпределят между играчите, а Citizen картите се подреждат на каре с обърнат гръб на случаен принцип в центъра на масата. В началото на играта всеки играч получава по две Ally карти, които му дават да избере към коя фамилия ще има афинитет по време на играта. След като избере едната от двете карти, участникът получава своите Suspect карти, които му служат в процеса на игра. В последната част от подготовката чрез жетоните на случаен принцип се определя в коя фамилия ще бъде убиецът, ако в края на играта останат няколко заподозряни. Накрая големият жетон, представляващ кола, се поставя в центъра на града, откъдето ще тръгне на обиколка из кварталите, в които играете вашите заподозрени.
Един ход в Covenant се състои от пет фази, по време на които играете карти, формиращи вашия „квартал“ (полето пред вас). След това фигурката на колата се мести из кварталите на всеки един участник с толкова полета, колкото е показано на дадената карта. Ако тя има активно умение, то този, които е на ход следва да го изпълни. Следващата стъпка се изпълнява в града и е базирана на една от основните механики в Covenant – match 2, позната най-вече от детските игри. В нея взимате някоя от скритите карти в средата на масата и я поглеждате, без да я показвате на останалите. Веднага след това трябва да обърнете карта от града, като тя може да бъде същата, която току-що сте видели, както и която и да е друга. Ако се случи така, че разкрита карта в града съответства на такава, която присъства и в някой от кварталите пред вас, тази от града се поставя под тази в квартала. Тематичното обяснение на това действие е, че съответният персонаж е оневинен и със сигурност знаете, че той не е убиецът. Целта ви тук е да разкриете колкото се може повече от персонажите в града, за да оневините съответстващите им в ръката или в квартала ви.
В последната фаза от хода си в Covenant играчът има възможност да размени някоя от картите в квартала си с такава от квартал на друг участник, в който се намира колата в момента. Смисълът на това действие е да си осигурите по-подходяща конфигурация от персонажи, които носят повече точки. Естествено има някои условия, за да можете да сменяте персонажите. Тук трябва да отбележа, че доста често ви се налага да сменяте невинен персонаж с такъв, който все още е потенциално заподозрян, но рискът си заслужава. Ако пък сте доста наблюдателни, можете да успеете да вземете набор от такива карти пред вас, които биха ви гарантирали автоматична победа, но от друга страна, ако не внимавате, може да напълните квартала си с такива, които водят до загуба.
Не случайно в началото споменах името на илюстратора на Covenant, тъй като артът на играта е едно от нещата, които ме карат да дам палец нагоре, въпреки че не съм чак такъв любител на стиймпънка. Самите карти също са доста качествени, което е важно, тъй като постоянно се пипат и държат в ръка. Все пак не препоръчвам да ги пипате без протектори, защото има потенциал да прецакате някоя карта, което води до разваляне на цялата игра. Джобният размер на кутията също ми идва присърце, тъй като играта може да се пренася лесно.
За съжаление със суперлативите до тук. Първият дребен детайл, който веднага ми се наби на очи бяха жетоните на фамилиите. В моето копие те не бяха с еднакъв гръб от едната страна, което на практика ги прави неизползваеми за целите на играта. Освен този дребен дефект обаче, на Covenant като че ли ѝ липсваше нещо. Ходовете протичат някак си монотонно, а самите механики не успяха да ме потопят в атмосферата, на вселената, която картите загатват. Взаимодействието между играчите е ограничено, а фактът, че получаваш персонажите си в ръката след като си се ангажирал с определен Ally прави този избор хаотичен и безсмислен. Не на последно място идват уменията. Предполагам с идеята да не се правят две издания с карти на английски и испански, всяко от тях е изобразено със символ на картата и трябва всеки път да бъде четено от книжката с правилата, което е много неудобно, особено когато играете Covenant за пръв път.
За съжаление Covenant не успя да ме грабне и да бъде една от тези неизвестни, но симпатични игри, които да препоръчам на повечето хора. Сигурен съм, че занапред ще се сблъсквам с доста нови игри, подобни на нея. Все пак, ако сте любители на стиимпънка и сте окей с леката match 2 механика, ви съветвам да я разгледате – има шанс да ви хареса, било то само заради готините илюстрации.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Може би
Играта използва елементарната match 2 механика, която е доста лесна за възприемане, но от друга страна историята разказва за убийства…
Социални играчи – Едва ли
В Covenant няма много интеракция между вас и другите участници, макар привидно да прилича на социална игра.
Стратегически играчи – Не
Още първият избор в играта – този на Ally, показва, че тя е по-скоро хаотична, отколкото стратегическа.
Casual играчи – Да
Продължителността на играта и интуитивните правила я правят най-подходяща за тази група.
Hardcore играчи – Не
Нищо в Covenant не представлява достатъчно предизвикателство, което да задържи вниманието на тези играчи.
