Самото неутрализиране на противници става по въздух (ако сте над тях), в гръб (чрез малката стиймпънк сопичка) или с лъка. Този иначе толкова симпатичен лък стреля с няколко вида стрели, от които почти всичките са по-скоро инструмент, отколкото оръжие. Имате водни стрели, с които гасите запалени факли и друг огън, за да си осигурите още малко тъмна площ, имате огнени стрели, с които можете да палите разни неща, duuh, имате газови стрели, които зашеметяват противници, имате „тъпи“ стрели, които са за натискане на разни бутони, имате и стрели с въже, които забивате на места, на които да се покатерите (но на точно определени места) и др. Реално, разнообразието от стрели не е малко, но и тук съществува проблем – използването им не е особено наложително. Ако искате да внесете разнообразие в прокрадването – ще угасите някоя факла с водна стрела или лампите в помещението с „тъпа“ стрела, но като цяло може да се мине и без тях, а ако искате да завършите мисията на ниво Ghost, просто забравете за лъка.
Все пак, от време на време ще се стига и до битки лице в лице (ако не гоните ниво Ghost), които са толкова тъжна работа, че е за рев. Първо, ако стражите са повече от един, а те често са, работата ви е спукана на 100%, тъй като Гарет не е особено напет момък. Второ, при начало на битка започвате едно редуване на финт с тяло и удар с най-малката бухалчица в света, до смърт на един от двамата. Което, въпреки, че е логично (все пак, нали, стелт) е ужасно досадно и писва след първия път.
Стигнахме и до корена на играта, а именно – промъкването. Както в предишните игри от поредицата, и тук разполагате с датчик за незабележимост, който е като за прости: ако е черно – скрит си, ако е бяло – скрий се. Самото движение в сенките става ефективно, чак когато приклекнете. Промъкнете ли се на тъмно – ставате невидими. Без майтап. На нормална трудност гадовете са абсолютни дебили и ви забелязват, едва когато ги викнете по име. Преди това можете да ги джобите, да ходите след тях и да ги попсувате тихичко от тъмното, докато те стоят безучастни. В една от мисиите минах между четири гарда в малка стая, докато те горяха трупове в огромна пещ, осветяваща цялото помещение. Добър да е Гарет, ама чак пък толкоз. Ако ви усетят пък, се започва едно търсене в тъмното, събиране на приятели, подвикване и т.н., което продължава болезнено дълго. Вярно, в различните нива на трудност изкуственият интелект поумнява, но пак не е толкова чувствително, че да се почувстваш бясната нинджа.
Краденето е съвсем лесно, както и в живота. За да се сдобиете по втория начин с някои по-скъпи предмети, ще се наложи да отключвате ключалки с шперц или да търсите скрити бутони по разни предмети, като и двете са във вид на минигри. Важните предмети пък са предпазени от логически пъзели, за които получавате дискретна подсказка тип „Отговорът е „В“ от Гарет, ако съвсем случайно се затрудните. През цялата игра са разхвърляни и адски много други предмети за крадене, като 90% от тях са боклуци за дребни пари. Не, че няма да отворите всяко едно чекмедже, което срещнете. С парите от кражби си купувате стрели или подобрявате оръжията и уменията си. Съвсем проста икономика.
Заслужава си да спомена и други приумици на разработчиците:
– ако ще влизате някъде през прозореца, първо трябва да го разбиете – логично, ако 2 секунди, след като влезете, си кажете „Уф, чакай…“ и решите да излезете от този същия прозорец, пак трябва да го разбиете – нелогично;
– Гарет носи корсет. Не, че го съдя, ама е кофти;
– колкото и да се различават по архитектура различните нива, в тъмното няма особено голяма разлика;
– от време на време музиката ще преминава в напрегнато темпо, все едно са ви забелязали, но всъщност няма да е така;
Непрекъснатият тормоз от страна на малки ограничения и странни приумици в Thief ще ви остави с горчив вкус в устата. Да, ще ви хареса да се промъквате по тъмните и криви улички на The City или да бягате по покривите на сградите му, но няма и за миг да можете да изпълните онова гениално промъкване, което ви идва на ум като погледнете черния и назъбен пейзаж. Да, ще надхитряте всеки страж, но много скоро ще изгубите търпение и надлъгването ще бъде заместено от хладнокръвно убийство. Да, твърде е вероятно да стигнете до края на Thief, но за жалост, не е сигурно, че нервите ви ще издържат.
