Заради темата на Spyfall, а и не само, от нея се очакваше да съдържа лъжи и измами – елемент, реализиран така добре в игри като The Resistance. Това, което ме изненада много положително е, че заблудата присъства в някаква форма в Spyfall, но тук тя е доста по-интересна, защото не зависи от умението ви да убеждавате или лъжете директно, а по-скоро трябва да разчитате на бързо мислене и адаптиране към всяка ситуация.
И не казвам думите „всяка ситуация“ лекомислено. Размитите рамки на върпосите, които са основен елемент от геймплея на Spyfall позволяват да стигнете до уникални ситуации. Дали ще се опитате да изкопчите информация чрез асоциация с картинката на локацията, ще зададете въпрос на някой, който познавате добре с цел да спечелите доверието му или просто ще блъфирате нахално зависи единствено от вашето въображение.
За жалост нещата, които могат да направят Spyfall толкова забавна – въображението и бързото мислене, могат и да я превърнат в доста смотано занимание с грешната група от хора. Представете си любимата си игра с блъфиране. Представете си как приятелите ви, които не обичат такива игри се разпадат от напрежението. Е, Spyfall е десет пъти по-напрегната.
Ако трябва да изтъкна още един недостатък на Spyfall, това със сигурност е трудното навлизане за игра от толкова лек тип. Правилата са елементарни, но това, което спъва повечето нови играчи са очевидните грешки в първите няколко игри – прекомерното гледане на списъка с локации в книжката с правилата и глупавите въпроси са само част от тях.
И макар това да е лесно преодолимо с малко търпение (все пак една игра отнема няколко минути), съвсем не помага сменянето на локациите от неудобните торбички, в които се разделят картите.
Не случайно започнах статията със споменаване на The Resistance. Тя е най-добрият пример за минималистичен дизайн и правила, които предразполагат участниците към игра чрез комуникация, а не посредством механики. Въпреки това в нея има такива – мисиите, отброяването на точките и дори ролите в последващите разширения играят ролята на медиум между играта и участниците в нея.
Spyfall от друга страна няма почти никакви физически компоненти – играта е изцяло социална. Картите, които се раздават на играчите служат само и единствено за определяне на това кой ще бъде шпионина за този рунд. Именно за това в годината, в която англоговорящият свят чакаше Spyfall да се появи, много от феновете сами направиха заместители на играта и се появи дори неофициална мобилна версия.
И макар кутията на играта да е внушителна като размер за това, което представлява Spyfall като геймплей, тя впечатлява не с хубавите си компоненти. Spyfall се превърна в една от най-обсъжданите игри точно защото не разчита на предметите, чрез които се играе – дотолкова, че те не ни ограничават в това как играем.
Този тип игри винаги са разчитали отчасти на този социален елемент – играенето само чрез общуване. Всъщност обаче Spyfall е една от първите модерни настолни игри, които разчита изцяло на интеракцията между играчите и им предлага огромна свобода в това как подхождат, предлагайки им само рамкови правила.
Като стана дума за правила – в книжката ще намерите правила за отброяване на точки, вариант за игра с конкретни роли и още няколко неща, които никога до сега не съм използвал. И не ви препоръчвам да използвате, освен ако съвсем не ви е омръзнала играта. Според мен в Spyfall дори следенето на резултата е ненужно, защото тя е гениална основно заради опростеността и свободата си.
Spyfall е игра, която трябва да опитате, за да разберете дали ще ви допадне. От десетките ми преигравания през изминалите седмици разбрах, че нестандартният геймплей се възприема доста различно, така че препоръчвам сами да се убедите в уникалността ѝ. По мое мнение играта е страхотна в това, че създава напрегната атмосфера, но го прави по много различен от подобните заглавия на пазара начин.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Тъй като Spyfall става играема със събирането на поне четирима, едва ли ще попадне в любимите игри на тази група.
Социални играчи – Да
Съвсем очаквано, социалните играчи са най-големите фенове на заглавието.
Стратегически играчи – Може би
Стратегията в Spyfall не е очевидна, но ако имате някакъв усет, това определено ще ви помогне.
Casual играчи – Да
Под десет минути за изиграване? Дори да не ви стане любима, Spyfall със сигурност трябва да се опита.
Hardcore играчи – Не
Както казах дори самата идея за отброяване на точки е чужда на Spyfall.
