Сред другите карти с действия, с които ще се сблъскате в Saboteur, са тези с парче карта и тези със срутване. Първите позволяват на собственика им да ги изхвърли от ръката си и да погледне една от картите със съкровище, получавайки ценна информация за това къде се намира златото. Двата отбора могат да използват това, за да се ориентират по-лесно къде да съсредоточат усилията си, но тъй като играчът, който вижда картата, няма право да я показва на останалите, е възможно да я използвате за заблуда на противника. Картата свлачище пък ви дава възможност да вземете една от поставените карти с тунели в мината (без началната) и да я махнете, като по този начин прекъсвате тунела на добрите джуджета или отваряте нови възможности за достигане до целта.
Рундът свършва, когато джуджетата успеята да направят непрекъснат тунел до картата със златното съкровище, когато не успеят и всички пасуват, или когато свърши тестето с карти. В първия случай победители са добрите джуджета и те имат право да раздадат помежду си определен брой карти със златни късове, като този, който е достигнал до съкровището, избира първи. Ако те не успеят да стигнат навреме обаче, златото остава за саботьорите, които винаги получават фиксиран брой късове. Играта свършва след три рунда, а победител е този, който събере най-много злато.
В кутията на Saboteur ще намерите малко над сто карти, както и книжка (по-скоро брошура) с правилата. Тъй като компонентите на играта се състоят само от карти, издателите са се постарали те да са на ниво. Въпреки това никога не е лоша идея да слагате картите си в протектори и за тази игра това важи с пълна сила, защото ще ги държите в ръце доста. Отначало бях малко отблъснат от стила на илюстрациите, но след като се потопих в играта спрях да им обръщам кой знае колко внимание.
Не мога да не отбележа обаче някои негативни страни в Saboteur. Ще започна с това, че играта има много интересна идея за скрити роли на играчите, но всъщност в повечето случаи е достатъчно едно действие, за да се разкриете като саботьор, след което е напълно възможно да бъдете много лесно спрян от останалите. Това често води до изчакване на правилния момент за действие от страна на саботьорите, което може да направи играта с тях не дотам вълнуваща. Напълно възможно е и да бъдете изключени от играта за доста време чрез картите с инструменти и поради лош късмет да не можете да се върнете в играта. Разбира се, тези неща се усещат по-слабо при игра с повече хора, където има и по-голям брой от злонамерените джуджета и усилията на останалите трябва да се разпределят на повече места.
Друг проблем, който забелязах е, че Saboteur не е особено интересна с малко играчи. Играта е направена за повече хора и това определено се забелязва когато играете с трима или четирима. Трябва да имате това предвид ако обмисляте да вземете Saboteur – тя е парти игра и е най-забавна в по-голяма компания.
Въпреки тези лоши страни на Saboteur, играта има доста повече позитивни качества. Най-очевидното от всички е това, че тя се справя с това да бъде парти игра, а именно – достатъчно бърза, лесна и забавна е, като в същото време поддържа големи групи успешно. Правилата са безкрайно кратки и праволинейни, че обясняването им е възможно за няколко минути, а играта се научава в рамките на първото преиграване. Възможностите за директна конфронтация, или с други думи това, че можете да прецакате останалите, правят играта динамична и определено би харесала на тези от вас, които не жалят приятелите си.
Saboteur е една доста приятна игра за голяма компания, а ако не сте особено претенциозни – и за по-малка. Като една добра парти игра, бих я препоръчал първо на хората, които харесват подобен тип забавления, но считам, че тя би се харесала на всеки, който обича конфронтацията. Тъй като е доста кратка за изиграване, тя е подходяща за въвеждане на хора в хобито, както и за запълване на времето между по-тежки игри. Ако харесвате леки и бързи игри, в които имате възможност да прецаквате приятелите си, определено трябва да опитате Saboteur.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Saboteur е съвсем типична парти игра и като такава би била по-добре възприета от по-големи групи от играчи. Освен това, с по-малък брой участници далеч не е толкова интересна.
Социални играчи – Да
Въпреки че скритите роли далеч не са това, което ми се искаше да бъдат, Saboteur предлага известна доза блъфиране, което винаги се отразява на общуването около масата.
Стратегически играчи – Едва ли
В Saboteur е трудно да си изградите солидна стратегия, заради скритите роли на играчите – малко трудно се работи в екип, ако не знаете на кого да се доверите.
Casual играчи – Да
Играта е бърза, лесна за научаване и достатъчно увлекателна, за да ви накара да прекарате половин час в търсене на съкровища.
Hardcore играчи – Не
Saboteur не може да се нарече предизвикателство, колкото и да се вживеете в ролята си. Играта е лека и забавна, но не е подходяща за тези от вас, които се определят като hardcore.
