И като казах сезон – предаванията в The Networks са разделени на тестета със сезони, които постепенно повишават ефекта си. Това пресъздава доста добре растежа на вашата телевизия, защото в началото ви се налага да дадете дом на смотани предавания, но с времето стигате до тези, които носят дебелите зрители. Гореспоменатите реклами и звездни гости спомагат за тематичността на играта – макар и просто карти, които комбинирате според това колко ефективност можете да изцедите от тях, те се държат досущ като първообразите си – актьорчетата не се справят толкова добре, ако ги поставите в грешния жанр, а рекламите трябва да са насочени към правилната аудитория, за да носят парички.
Предвидимата комбинация на трите основни вида карти в The Networks е разчупена от четвъртия. Network картите внасят малко несигурност в играта, която е доста нужна за разнообразяване на иначе повтаряемия геймплей. Книжката с правилата ви препоръчва да ползвате по-малко такива в първите няколко сесии, но аз ви казвам да не я слушате – започнете да играете с тях веднага и няма да съжалявате.
Едно от готините неща в The Networks е, че трябва да прецените кога да спрете. Съвсем буквално – преди да свърши сезона, всички играчи трябва да използват Drop & Budget действието, с което пасуват по-нататъшното си участие в рунда, но колкото по-рано го направят, толкова повече кинти прибират. Това може да не ви се струва като голяма работа, но успехът ви в следващите сезони може да зависи от няколкото екстра милиона, които ще грабнете, ако се откажете. Това действие позволява да вземете допълнително зрители, вместо пари, но този вариант влиза в употреба едва в последните няколко рунда – просто пачките по стотачки са по-яки преди това.
Този елемент от състезанието в The Networks много ми допадна. От една страна искате да вземете колкото се може повече карти по време на сезона и да ги реализирате преди края му. От друга ако планирате достатъчно добре, можете да оптимизирате телевизията си така, че да направите удар от зрители с малко карти, което пък ви позволява да пасувате по-рано за още повече пари/зрители. Този идеален вариант е разчупен единствено и само от пасивната интеракция между играчите – все някой ще ви вземе нещо, което води до нужда от нови решения постоянно.
Това надлъгване и конкуриране продължава докато преминете през всички пет сезона, когато пресмятате финално зрителите, още познати като точки. The Networks има и вариант за двама, но според мен той е по-скоро компромисен и не бих препоръчал играта само заради него – тя печели от конкуренцията между участниците и определено е по-яка с повече от тях.
Освен илюстрациите, не харесвам още нещо в The Networks – това, че хуморът прекалено бързо се изчерпва. Първите няколко сесии играта ще ви грабне с явни и скрити смешки, които са навсякъде и които ще откривате постепенно, когато се сблъскате с тях. Само след три-четири преигравания обаче, всички карти ще ви бъдат познати до болка и, тъй като ще липсва елементът на хумор, ще представляват само комбинация от цифри, които да ползвате в машината си. Тоест The Networks сама разкрива сухотата на механиките си с времето.
В контраст с това, The Networks има досадно елементарна основна механика на създаване на машина от общо тесте с карти, която обаче работи изненадващо добре и приляга на темата идеално. Харесва ми, че повечето неща в игра са предвидими – можете да видите точно колко зрители ще ви носят предаванията в бъдеще и да претеглите дали инвестицията от пари и действия си струва. Накрая печели не този, който е направил най-добра дългосрочна машина, а най-големият опортюнист – половината от играта е в това да видите добрите комбинации от карти и да ги осъществите, въпреки че останалите ви пречат.
Проблемите на The Networks се проявяват едва след известен брой сесии, следователно нямам никакъв проблем в това да я препоръчам – съмнявам се да играете игрите си десетки пъти така или иначе. С други думи играта е много вълнуваща при първите преигравания, но впоследствие губи една част от чара си. Това не бива да ви спира да я пробвате, тъй като интересният поглед над елементарната основна механика и комбинацията му с темата компенсират за това в пъти!
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Едва ли
Играта е една идея по-тежка от традиционните семейни заглавия и едва ли ще бъде голям хит сред тази група.
Социални играчи – Не
The Networks залага на качества, различни от вплитането на социалната интеракция в геймплея.
Стратегически играчи – Да
Голям процент от действията ви в играта са предвидими, следователно е не само лесно, но и важно да изградите план за телевизията си.
Casual играчи – Едва ли
Макар да е доста интуитивна, The Networks е продължителна и ангажираща игра.
Hardcore играчи – Може би
Играта е състезателна, но предвид факта, че бързо се изчерпва, може би не е най-подходящото дългосрочно заглавие.
