Както винаги, въпреки че правилата изглеждат сложни, в процеса на игра разбирате, че десетте страници подробни описания всъщност са доста интуитивни и скоро няма да обръщате внимание на правилата зад механиките, а просто ще се забавлявате. Самите компоненти много спомагат за научаването на Lewis & Clark – точно те са нещото, на което искам да обърна специално внимание. Изработката на играта е изключително качествена. Като започнем от кутията, в която ще намерите една от най-добрите вътрешни подложки за компоненти, която съм виждал. Всичко в нея се събира перфектно и има достатъчно пространство, а картите, които са доста на брой, могат да бъдат спокойно сложени в протектори без опасност да не се съберат, защото издателите са предвидили това и са оставили достатъчно място.
Самите карти са много красиви, а стилът на илюстрациите подхожда изцяло на темата. Нещо, което ми направи огромно впечатление, е фактът, че за основните шест карти са избрани различни личности и всяка от тях има уникална картинка. Въпреки че те изпълняват еднакви роли за различните играчи и, поне що се отнася до механиката на играта, няма нужда да се различават, това внася едно допълнително тематично усещане на разнообразие. Картонените компоненти като петте Корпуса на Откритията също са много красиви и са направени от качествени материали. Индианските фигурки са дървени или поне имитират доста добре дърво, защото изглеждат досущ като такива. Всички малки шестоъгълници, които изобразяват ресурсите са от същия материал и са много приятни за пипане. Като цяло качеството на продукцията на играта ме изуми, особено що се отнася до цената ѝ.
Искам да обърна внимание и на една част от Lewis & Clark, която съзнателно избягвах до сега – това е темата на играта. В началото заявих, че тя е привидно безинтересна и не много вълнуваща, но след като изпробвах играта няколко пъти се убедих, че тя е много подходяща и доста различна (в добър смисъл) от повечето заглавия в последно време. Нещо повече – след като видях колко старание е любов са вложили дизайнерът и художникът на играта точно в тази тема, тя започна да ми харесва и да ме интересува не само заради перфектните си механики и увлекателен геймплей. Последните страници на книжката с правилата съдържат кратка история на цялата експедиция и най-значимите моменти от нея, а след това ще намерите и по няколко изречения за всеки от 84-мата герои на картите, взели участие в пътешествието. Наистина рядко се срещат продукти, които са толкова изпипани по отношение на тема. В крайна сметка точно това, което мислех, че ще бъде нейната най-слаба страна, се оказа една изненадващо добре поднесена и солидна основа.
Не мога да пропусна обаче някои слаби страни на играта. Първата от тях определено е книжката с правилата. Няма да си кривя душата и ще го кажа направо – тя не е особено добре написана. Механиките на играта са сравнително прости и много интуитивни, а особено при първи прочит, книжката оставя впечатление за една сложна и тежка игра с много правила. Няма да се учудя ако по-неопитни играчи се откажат от играта само заради тях. След като започнете да играете Lewis & Clark, ще разберете, че всичко е далеч по-просто, а ако прочетете обясненията отново, ще разберете, че нещата са ненужно дълго и неразбираемо описани. Разбира се това не е никакъв проблем за самата игра, защото правилата не влияят по никакъв начин на добрия геймплей, но не прави добро впечатление, особено след огромните усилия, които са положени за темата.
Второто нещо, което не ми хареса в Lewis & Clark, е играта с петима играчи. Тя по нищо не се различава от вариантите с по-малко, но има една основна разлика. По време на ходовете на останалите играчи не можете да планирате особено добре своите действия, тъй като с всеки ход нещата значително се променят. При петима човека се създава доста време, в което просто чакате и играта става ненужно дълга. Не ме разбирайте погрешно – Lewis & Clark с петима не отнема повече от три часа, което съвсем не е дълго, но липсата на интеракция през ходовете на останалите правят впечатление за много тежка игра. Освен това на кутията ще забележите, че може да се играе и от един човек – има самостоятелен режим. Аз съм почитател на настолните игри именно заради социалния елемент и въобще не се впечатлих от възможността да играете срещу „бот“. Като добавим това, че той е предвидим и много лесен за побеждаване, мисля, че никой не би си купил тази страхотна игра заради соло варианта.
Да, Lewis & Clark наистина е страхотна игра – добрите ѝ страни са далеч повече от лошите. Вече споменах подходящата тема и нейната забележителна реализация. Наред с тях заглавието притежава едни от най-простите и елегантни механики, които съм виждал. Освен това има доста голяма възможност за преиграваемост, защото в кутията ще намерите жетони, с които можете да променяте маршрута, по който ще се състезавате. Бих препоръчал да пробвате поне двама, но вариантите с повече участници внасят доста разнообразие, защото ще трябва да се съобразявате с повече действия. Въпреки че няма много директна конфронтация, която аз винаги търся в настолните игри, Lewis & Clark е едно заглавие, което бих препоръчал на всички, които обичат леките стратегически заглавия – сигурен съм, че голяма част от вас ще се влюбят в играта след първото преиграване.
