Тук движите и доктор Кронос по картата и още при първия сблъсък с тази фаза ще усетите кооперативния елемент на Level 7 [Invasion]. Да, само един играч контролира доктора, но само чрез координация ще успеете да го прекарате през всички територии невредим. Интересна идея е поставянето на етапа на събиране на ресурси в началото на хода. Първоначално няма да го забележите, но скоро ще разберете, че ако искате да ви останат пари за войски или подобрения, трябва доста да внимавате и да ги запазите цял ход.
Във Военната фаза на играта можете да придвижите армиите си, след което идва първият шок в Level 7 [Invasion] – картите със събития. Те ще ви изненадат с това, че имат брутални ефекти и още в първия ход ще добавят един тон от малките човечета на Хидра (защо мислите, че Privateer Press са ви дали толкова голяма торба?). Самото избиране на събития е интересно, защото всеки играч взима по една карта и избира от две различни негативни условия.
В това се проявява и първият полукооперативен елемент на Level 7 [Invasion] – тъй като избирате събитията тайно, можете да използвате тази фаза, за да прецакате приятелите си повече, отколкото прецаквате самите себе си. Макар да е интересна идея, включването на малка възможност за конфронтация можеше да бъде малко по-доразвито, поне по мое мнение – щеше да подхожда доста на темата на играта.
Битките са второто нещо, което ще ви отчая в Level 7 [Invasion]. Вашите войници очевидно са доста смотани бойци, защото не само че струват скъпо, но и биват превъзхождани значително от силите на Хидра. Самата бойна система е много проста и, макар да има известно планиране и тактика, често се решава от изхода на заровете. Което в кобинация с гореспоменатите смотани войници означава само едно – много разходи за коалицията ви.
Все пак не можете да пренебрегнете инвазията. Нашествениците имат начин да отговарят на подобренията, които правите – на всеки убити няколко извънземни те теглят карта с адаптация, която винаги вещае лоши неща за вас. Така в Level 7 [Invasion] никога няма да сте поставени в ситуация, в която сте много по-силни от играта и това много ми хареса – допринася за тягостната атмосфера и чувството, че можете да загубите във всеки един момент.
Което може да стане не само по всяко време, но и по четири различни начина, точно както е редно за една трудна кооперативна настолна игра. Сигурен съм, че до втория ход ще проклинате страхотно изглеждащите кораби на Хидра, а когато разберете, че освен всичко друго трябва да пазите и столицата си, ще осъзнаете колко трудна може да бъде Level 7 [Invasion].
В началото казах, че имам противоречиво мнение за играта, но до тук не съм споделил нищо кой знае колко негативно за нея и сега ще поправя това. В Level 7 [Invasion] има две неща, които никак не харесвам. Първото от тях е, че играта малко или много представлява един сценарий, който винаги протича (в основни линии) по един и същи начин.
Опитвам се да кажа, че въпреки трудността си, Level 7 [Invasion] не е игра, която ще искате да преигравате много често, защото ако загубите, имате чувството, че повтаряте събитията, които току що сте изиграли, а дори да успеете да победите, единственото, което остава е да пробвате по-високата трудност. Която обаче не променя сценария.
Което е и единствената причина да играя Level 7 [Invasion] по-рядко. Другото, което не харесвам в играта е, че заради сценария, някои континенти изчерпват полезността си след като са участвали в съответния етап на проекта на д-р Кронос. Което прави играта с тях не толкова задоволителна, защото след като „си свършат работата“, тези коалиции стават първите, които могат да бъдат пожертвани и едва ли останалите ще се трогнат от молбите ви за помощ в по-късните етапи на играта.
Въпреки това харесвам играта. Изненадващото при нея е, че въпреки баналната тема, Level 7 [Invasion] залага точно на тематичност и я реализира много успешно. Само един пример е така наречената Assault Wave, която започва в определен момент на играта, когато извънземните вече не се интересуват от поробването на хората, а започват финалния си щурм, съответно картите със събития стават много по-сурови към играчите.
Най-силната позитивна черта на Level 7 [Invasion] за мен е цялата система на коалициите – ресурсите никога не ви стигат за всичко и това ви поставя пред много интересни и стратегически избори. Подобренията са интересни, разнообразни и силни, но не можете да вземете всички, което означава, че имате няколко насоки, в които да се специализирате. От доброто управление на коалицията ви зависи много, защото всяко нещо, което губите (зони, ниво на заплахата и дори цялостния живот на коалицията) има мигновен ефект върху ресурсите, които получавате.
Финалната ми оценка за Level 7 [Invasion] е смесена. От една страна харесвам играта заради оригиналните и тематични идеи и винаги се забавлявам когато я играя (въпреки че по-често губя). От друга страна я играя доста рядко, просто защото е доста еднообразна и не предполага много преиграване. Препоръчвам я само на тези от вас, на които много им допада темата или харесват много трудни игри, които не прощават лесно грешките на играчите.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Не
Level 7 [Invasion] е прекалено сложна и дълга за семейна обстановка.
Социални играчи – Може би
В играта има доста интеракция между играчите и макар да не е класическа социална игра, ще трябва да си говорите доста.
Стратегически играчи – Може би
Стратегията е ключова в Level 7 [Invasion], макар зарчетата да се опитват да ви убедят, че не е така.
Casual играчи – Не
Играта продължава няколко часа, има петнадесет подфази и ви трябват точно петима, ако искате да ѝ се насладите напълно.
Hardcore играчи – Да
Висока трудност, отчайваща атмосфера и много, много трудни решения? Да, моля!
