Играта свършва след изиграване на хода, в който някой от участниците е поставил последната си къщурка. И макар накрая на Höyük да се разпределят известно количество бонус точки, по-голяма част от тях идват в процес на игра, така че нямате особено време за губене – трябва да действате при всяка възможност, а не да трупате карти, които накрая ще се окажат ненужни. Много идейно е и правилото, според което началният играч за следващия ход се избира от този, който досега е бил такъв. По този начин можете както да прецакате някой като му дадете маркера в неподходящ момент, така и да направите услуга на останалите, ако без да искате им помогнете при избора си.
Единствената страна на Höyük, която ме подразни по-сериозно беше това, че самите племена, с които можете да играете, не са достатъчно индивидуализирани. Тъй като книжката с правилата започва с кратка история на всяко от тях, това веднага ме накара да си мисля, че те ще притежават различни характеристики, които променят геймплея на играта. И наистина всяко от тях има свое собствено умение, което обаче се активира само ако „върнете” пет еднакви карти за точки. Именно затова го считам по-скоро за бонус, отколкото за умение – все пак играчите нямат никакъв избор при използването му. Надявам се това да е насока, в която MAGE Company да поработят в предстоящото разширение на играта.
Трябва да призная, че в началото не можах да схвана идеята на Höyük. В първите няколко хода е малко трудно да влезете в ритъм и да разберете какво се очаква от вас, но след това всичко си идва на място и придобива смисъл. Това може да е малко обезсърчаващо в началото, особено като се има предвид, че правилата са малко по-сложно обяснени от необходимото. За сметка на това, книжката идва на трите праисторически езика – английски, френски и немски.
Ако успеете да се преборите с първоначалния шок от играта, ще видите, че Höyük е доста приятна и бърза. Дори с петима тя рядко отнема повече от час, особено след като свикнете с правилата. Изненадващото в случая обаче е, че играта е и много стратегическа и дава голяма свобода на различните начини за постигане на победата, следователно е разнообразна и преиграваема. Дали ще изберете да доминирате един блок, но да играете по-малко карти на ход, или пък да се борите за различните точки, които се присъждат на края на играта (като най-много къщи в най-големия блок например), избирате само вие.
След всичко това единственото сравнение с Höyük, което ми идва наум е това, че тя е като Transformers – more than meets the eye. На пръв поглед тя оставя впечатлението за доста стандартна и дори повърхностна семейна игра. Под повърхността обаче, тя е много повече и наистина ще ви изненада на всяка стъпка. Комбинацията от контрол на територия и събиране на колекции от карти е добре подплътена с интересна и подходяща тема и забавни илюстрации. Горещо препоръчвам Höyük на всички, които харесват нестандартни и интересни стратегически игри.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Да
Макар и да е доста повече от семейна игра, Höyük може съвсем спокойно да бъде играна от тази група. По-лесните варианти пък могат да бъдат използвани за игра с по-малки деца.
Социални играчи – Не
Играта няма кой знае колко интеракция между играчите, липсват и каквито и да е социални елементи в нея.
Стратегически играчи – Да
След като разучите Höyük и се отърсите от първото си впечатление за лека семейна игра, тя ще ви изненада с дълбочината си.
Casual играчи – Може би
Играта е сравнително лека и не отнема много време за изиграване. С правилното обяснение на правилата може да заинтригува тези играчи.
Hardcore играчи – Едва ли
Макар и изненадващо тактическа, Höyük не може да се определи като игра за hardcore фенове, защото ѝ липсва силната състезателност, характерна за тези игри.
