Gran Turismo 6 иска да ви научи да шофирате, да знаете кога да правите нещо и защо да го вършите. Тя ще ви подлага на изпити след всяка лига, за да преминете в следващата. Тестовете ще изпитват уменията за всеки вид завой, спиране или изпреварване. Такава педантичност рядко се среща. Това е игра със съдържание за поне още пет като нея и изобщо не се шегувам. Когато ви писне да обикаляте пистите, може спокойно да се отдадете на функцията Photo Travel. Заснемането на собствените си автомобили из екзотични локации из света е режисирано с усет и ще се почувствате наистина като професионален фотограф, докато нагласяте ръчно опции като блендата, експонацията, ъгъла и бързина на затвора на фотоапарата си. Ако сте си мислели, че това е нетипично за една рейсинг игра, то нека ви пратя на… Луната! Ще управлявате бъгито на Apollo 15 или т. нар. LRV (Lunar Roving Vehicle), което на Земята тежи 210 кг, но на Луната е само 65 кг. и се придвижва на сребърно-цинкови батерии. Управлението му е изключително трудно и, в сравнение с Mass Effect возилото от първата част, ще ви се стори като Вартбург със спукани гуми.
Технически Gran Turismo 6 има някои проблеми. Времената за зареждане на всяка писта са болезнено дълги – понякога чакането стигаше до 60 секунди, което може да спъне вживяването в играта. Графиката притежава някои добри показатели като може би най-адекватният depth of field, който съм виждал някога, невероятно красиви модели на колите и раздвижени анимации на хората (без публиката, която е там, колкото да я има). Останалото обаче, е доста наказващо окото – околната среда е постна на текстури, понякога може да поплачете от мъка по бедните на детайли трева, дървета и постройки, небето може да бъде понякога потресаващо дървено. Отделно от графичните подробности, звукът е на високо ниво, музиката има потенциал да си я слушате на телефона – някои парчета са чудовищно добри. Аз лично пробвах Gran Turismo 6 първоначално с Dualshock 3 и след това с волана на Logitech – Driving Force EX. Ако имате нещо подобно, горещо ви препоръчвам да подхванете него и дори да не си помисляте за скучния контролер на Sony. Усещането за скорост е няколко светлинни години отгоре.
Шофирането в Gran Turismo 6 с волан е неповторимо удоволствие.
Другите малки минуси са, че реално след около 20 часа игра in-game парите започват да не достигат и дори и да искате да си вземете онзи Mercedes AMG, това няма да се случи, освен ако не сте готови да направите едно от двете неща:
1. Да минавате стократно състезания, които сте изиграли вече.
2. Да си купите с истински пари пакети с гейм-валутата, тоест да осъществите т. нар. микротранзакция.
Дразнещ елемент е, че когато играта ви зададе някакво условие за авто,обил, например „трябва да имате европейски хечбек“, вие не може да подредите всичките коли в магазина по тази категория, а трябва да търсите ръчно всяка марка от Стария континент или просто да оставите играта сама да определи кое возило ще ви свърши работа.
Това обаче, са малки спънки към великолепието на голямата картина в Gran Turismo 6. Polyphony Digital са направили невъзможното и ни показват каква огромна любов може да изпита човек към автомобила си. Това е най-човечната игра за коли, която съм виждал някога, и е достоен завършек на серията за Playstation 3. Gran Turismo 6 не е просто удоволствие за автомобилните фенове, а заглавие за ценители.
Gran Turismo 6 е любезно предоставена от нашите приятели от Pulsar.
