Втората книга от новото издание на Dungeons & Dragons – Monster Manual, съвсем традиционно е посветена на различните създания, чудовища и твари, които вашите приключенци могат да срещнат в странстванията си, а ако са достатъчно способни – и да ги победят. Тази седмица с мен отново е Иван Вульпе, с който ще преминем накратко през това енциклопедично допълнение към играта.
Ники: Иване, какво впечатление ти направи тази книга на първо четене, защото това, което като че ли изпъква при разтварянето ѝ са красивите картинки?
Иван: На този етап красивите илюстрации са нещо, което се очаква от Wizards of the Coast. Изображениета на съществата, които обитават този свят са направени достатъчно разнообразни и уникални, за да могат да бъдат описани достоверно от разказвача и да се впишат естествено в епичните му истории. Подобно на класовете в Player’s Handbook, и тук присъстват много от иконичните гадинки от предишните издания, понякога с леки разлики, но има и приятни изненади.
Ники: Въпреки това Monster Manual успява да въведе новите същества сред познатите, запазвайки чувството на играта. Това, което много помага да се добие представа за обитателите на петото издание са така наречените „stat blocks“, които прилежно отделят и резюмират най-важната информация, що се отнася до груба статистика.
Иван: Това разделение според мен е основният плюс на книгата. Понеже Monster Manual има обем от 340 страници, а съществата са дори повече, лесно е да се обърка човек какво точно иска да използва в сесията си. Решението тук е намерено като са обособени увлекателните разкази, легенди и произход на съществата в повествователен текст с абзаци и подзаглавия, а строгите бойни статистики са разграфирани в отделени цветни статистически карета. Много е интуитивно.
Ники: Така системата не се губи сред останалото и от едно четене се разбира идентичността и характера на всяко същество. Трябва да се каже, че олекотената система на това издание спомага да се създадат такива стегнати стат блокове. Прави впечатление, че Wizards са добавили и нови действия към някои съдания.
Иван: Да, малка част от чудовищата се водят легендарни и им се полагат „legendary actions“ допълнително към всичко, което са правили през хода си. А освен това ако се срещнете с такова същество в леговището му, е много възможно да има и „lair actions“. И двата вида действия си имат отделни таблици за всяко същество и на всеки ход изискват специални точки, за да се използват. Аз харесвам това допълнение, защото учи играчите да не се чувстват твърде уверени с познаването си на традиционните правила.
Ники: Като заговорихме за силните чудовища, няма как да не се спомене, че книгата като че ли е ориентирана към по-ниските нива, навярно с тенденция да излизат по-могъщите в бъдеще. Възможно ли е да видим Monster Manual 2?
Иван: Аз не останах с това впечатление и помислих, че разпределението по нивата е почти равно. Но е вярно и че липсва лесен ориентир за трудността на съществата, който съвсем лесно можеше да се добави в таблица накрая на книгата например. Вместо това там са изредени предсказуеми статистики на животни и неигрови персонажи.
Ники: Аз пък мисля, че е важно да се покаже, че и неигровите персонажи могат да бъдат интересно предизвикателство в една сесия. Ако беше пропуснат човешкия елемент, книгата щеше да прилича само на менажерия.
Иван: Да, от тази гледна точка си прав. Въпреки, че точно тази книга посвещава по-голямата си част за фантастични същества, е показано ясно, че въображението на разказвача не трябва да се ограничава от това, и не всяка сесия трябва да се превръща в сафари.
Ники: Въпреки че нито един продукт на Dungeons & Dragons няма да ограничава въображението на разказвача и играчите, трябва да се отбележи, че от край време Monster Manual, Player’s Handbook и Dungeon Master’s Guide се издават като взаимно свързани и необходими за игра. Фактът, че Monster Manual сам по себе си не е достатъчен може да се окаже разочароващ за играчи, които не са привикнали на такава бизнес политика.
Иван: Ако обаче разказвачът е опитен с предишните издания на играта, най-вероятно са му достатъчни Player’s Handbook и Monster Manual. Освен това информацията, която се съдържа в тези две книги не случайно е поднесена по този начин. Считам, че е преимущество основите на героите, съществата и приключенията да бъдат издавани в отделни книги, най-вече в това амбициозно пето издание. Засега съм очарован както от поставените цели, така и от постигнатия резултат.
Няма кой знае какво повече да се каже за Monster Manual. В нея ще намерите указания за създанията в световете на Dungeons & Dragons и нищо повече. Нашето мнение е, че тя е важна част от основните три книги на новото издание и ще помогне особено много на не толкова опитните разказвачи да си представят и пресъздадат обитателите на света, в който ще развиват приключението си.
А споменахме ли, че картинките са страхотни? Не? Картинките са страхотни!
