Изключение прави последната нация в Euphoria – Икаритите. Те живеят в своите градове-цепелини високо в небето и следователно нямат тунел. Тяхното производство добавя в играта стоката блаженство, която е необходима главно за активиране на техните пазари, които са построени предварително. При търгуване на тези пазари, както и при копане в тунелите пък, можете да се натъкнете на разнообразни артифакти под формата на карти.
Основната идея на играта е доста проста – използвате работниците си за добив на стоки, ресурси и артефакти, които след това можете да инвестирате в нови работници, строеж на пазари или размяна за артефакти, които от своя страна са един от начините да стигнете до крайната цел – упражняване на власт над различните региони. Какво обаче прави Euphoria толкова добра игра? Освен уникалната тема и компонентите (за които трябва да почакате още малко), всичко се дължи на разнообразието от стратегии, които можете да приложите.
С други думи, играта може да бъде спечелена по много различни начини и това предполага както голяма преиграваемост, така и много силен и ангажиращ геймплей – това е една от най-силните страни на Euphoria. За нея спомагат така наречените recruit карти, които аз предпочитам да наричам просто „персонажи“. В началото на сесията всеки от учасниците получава по четири такива карти, като има възможност да запази само две от тях – една с лице нагоре (активна) и една скрита (неактивна).
Euphoria разполага с 48 уникални карти с персонажи, всеки от които принадлежи към една от четирите фракции. Умението на всеки от тях може да ви помогне в различни ситуации, а голяма част позволяват дори създаване на цялостна стратегия за победа около себе си. В началото имате само един активен персонаж и сами можете да се досетите, че ако успеете да активирате и втория си такъв, ще можете да ползвате две умения.
Създаването на добра тема за настолна игра не е достатъчно. Често срещам страхотна и оригинална идея за тема, която обаче не може да се задържи върху продукта. „Залепянето” на темата е от особена важност, защото дори и най-оригиналната би била прахосана, ако няма поне малко смислова връзка с механиките на играта. Това е особено трудно при игрите с поставяне на работници, от една страна заради сравнително високата степен на абстрактност на тези игри, а от друга, защото темите им в повечето случаи включват разновидности на строителство.
Най-силният инструмент, с който Euphoria слепя темата за геймплея си, е така наречения Allegiance Track, който ще отговори и на висящия въпрос от по-миналия абзац. Четирите нации в играта не са просто фон на таблото, върху който поставят своите работници. Всяка от тях се влияе по някакъв начин от действията ви и, ако се посветите на добиване на манджа например, Wastelander-ите ще започнат да ви вярват повече, което от своя страна може да ви донесе бонуси като допълнителна продукция, по-големи добиви при копаене в техния тунел и дори така желаното от вас обръщане на карта с персонаж от същата фракция.
Уловката обаче е, че всички останали също могат да се възползват от тежкия ви труд в дадена област и тъй като всеки има скрит персонаж, може да се окаже, че друг гони същите като вас цели. В крайна сметка персонажите са важни не само защото добавят интересни умения, а и понеже можете да слагате точки влияние върху тях, ако дадената фракция стигне края на скалата за преданост.
Другото, което спомага за перфектното съчетаване на механики и тема на Euphoria, са картите с етична дилема. Всеки от играчите получава по една такава в началото на играта и може да използва хода си, за да я реши. Макар и с не особено големи последици за геймплея на играта, тези карти се вписват страхотно в темата, защото ви дават правото да избирате дали да се борите за свободата на жителите на анти-утопията, или просто да бъдете част от системата.
