Начало GameBox GAME Ревюта Ревю: Edenia – по-доброто Tsuro?

Ревю: Edenia – по-доброто Tsuro?

19.09.2017

Tsuro е популярна абстрактна игра, в която поставяш плочки на модуларен борд, по които пионката ти (дракон) се движи. Целта ти е да бъдеш последният оцелял на борда, като драконите могат да да „изгорят“ по няколко начина – като „паднат“ от ръба на таблото или се сблъскат с друг дракон. След като изясних това, нека си полафим за Edenia. Играта на BLAM! има доста общи неща с Tsuro, но същевременно надгражда много върху основната концепция на абстрактното заглавие. На първо място с тема! Всички обичат сладки анимационни овце. Когато те се смесят с научна фантастика и всичките клишета и препратки, които това предполага, резултатът е… интересен.

Edenia не е само името на играта – Edenia се нарича планетата, на която космическите овце искат да отидат, защото тя е непокътната и неизпасана, за разлика от тяхната собствена. Да, правилно разбра – целта ти е да намериш трева! В същото време Edenia е мит – никой не знае със сигурност дали тя съществува и само едно смело и рисковано приключение в открития космос може да докаже това. По някаква причина овцете са разделени на фракции и ти влизаш в ролята на водач на стадо от три такива в различен цвят от другите (естествено има тематичен черен цвят!). Започваш на Аридис – опустошената от здраво пасане планета на овцете, но за щастие разполагаш с технологията да пътуваш в космоса.

Кутията е с нестандартен размер, но побира всичко перфектно.

Бордът на Edenia представлява рамка на вселената, в единия край на която е стартовата планета, а в другия – самата Едения. Освен черната дупка в средата, всички останали части се добавят в движение – трябва да изследваш галактиката и да намериш път до тревния рай (4:20). Освен три овце с мега готини фигурки и супер фешън прически, получаваш три флага, които да забодеш на намерените от теб планети и няколко (в зависимост от позицията на първия играч) турбо-детелини, които имат доста приложения в пътешествието ти. Печелиш играта по един от три начина – ако стигнеш първи с всички овце на Edenia, ако събереш точно 42 точки (мисля, че е ненужно да обяснявам защо) и ако имаш най-много точки, когато и последното листенце бъде изядено от Edenia.

Така изглежда играта преди да започнете.

След като знаеш това, е време да видим как работят ходовете. Лесно, ако си играл Tsuro – избираш овца, слагаш я на една от трите различни космически пътеки и я движиш, докато не стигнеш до неразкрит ръб на галактиката (в първия ход това става веднага, когато напуснеш Аридис). Тогава откриваш нова плочка и продължаваш по пътя, докато отново стигнеш края му, само че след това спираш – тоест можеш да отвориш една нова плочка на ход (много подобно на Tsuro). Вместо да се движиш, можеш да пасуваш, за да наблажиш една турбо-детелина (супер яката комбинация от две думи!). При толкова малко пътеки, рано или късно ще се сблъскаш с други овце в космоса, колкото и малка да е вероятността това да се случи в реалния живот (защото космосът е голям, не защото овцете не могат да космонавтстват). Когато това стане, детелините ще ти влязат в употреба – за всяка овца, която е пред теб и искаш да прескочиш, можеш да платиш една детелина. Това е доста важен елемент на състезанието, защото в някои ситуации е добре да си първият, открил дадена плочка.

Плочките, които изследваш в Edenia, имат изобразени на тях както пътищата, нужни ти да стигнеш до райската планета, така и немалко на брой други възможности да спечелиш точки или бонуси. Големите планети са източник на още детелини и могат да се колонизират чрез флаговете, които носят по 7 точки, докато не бъдат свалени и заменени от друг играч. Малките планети пък могат да бъдат пропуснати (не е задължително да спираш движението си), но предоставят възможността да си „набереш“ артефакти или да смениш пътеката, по която се движиш. Черната дупка „изплюва“ овцете ти на случаен принцип и препоръчвам да я избягваш, а станциите и телепортите променят начина на движението ти – първите те връщат обратно откъдето си дошъл, а вторите ти позволяват да се преместиш на другия край на галактиката.

**Част от тайните, които крие космоса.**

Сравнението на Edenia с Tsuro всъщност е колкото очевидно, толкова и подвеждащо – освен подобната идея, двете игри се различават доста. В Tsuro възможностите се получават от това, че можеш да въртиш плочките и винаги имаш четири варианта за действие. В Edenia плочките се теглят на случаен принцип и не можеш да ги поставят както ти желаеш, но пък има много други тематични източници на избори в лицето на планетите, които откриваш и артефактите. Последните са седем различни вида жетони, носещи еднократно специално умение и определен брой точки. Някои са особено ефективни, като голямата овца, която оставяш да пази флага ти от следващите играчи, а други са със ситуационни ефекти, като овчия далекоглед, който ти дава да сложиш допълнителна плочка на празно място на борда.

Споменах, че два от начините да спечелиш Edenia включват точки. Освен от поставяне на флагове и артефакти, те се печелят и на самата Edenia. Когато закараш овчица там, преглеждаш и избираш една от останалите детелини с точки (естествено най-високата). Всъщност това е основният източник на точки – детелините имат сравнително високи стойности и не трябва да пренебрегваш надпреварата заради другите приключения, които предлага вселената, защото в повечето случаи се стига до броене на точките. Вариантът на играта за по-малките членове на семейството е доста добър както за деца, така и за бързо преиграване с цел научаване или превръщането на играта във филър. В него доста от правилата са орязани и целта е просто да пренесеш две овце до Edenia.

Компонентите на Edenia ме оставиха със смесени чувства. От една страна овцете са брутално готини, с яките си прически и реактивните двигатели на гърба. От друга страна игралното табло е доста паянтово и към края на сесията плочките едва се събират в рамката, което води до огъване на картонените части на Edenia. Надявам се в следващ тираж BLAM! да обърнат малко повече внимание на оразмеряването на картонените компоненти, защото неведнъж ми се случи да не мога да вкарам плочка в рамките на вселената. Освен този недостатък обаче, Edenia изглежда страхотно на масата и определено грабва вниманието със забавната си тема – илюстрациите са на ниво и помагат доста за това.

След като играта не прилича толкова на Tsuro, защо го включих в заглавието и сравних двете на няколко пъти? Edenia действително има много малко общо с абстрактното заглавие. Въпреки това ако си играл Tsuro, ще останеш с усещане, че Edenia е излишно усложнена версия на играта. Основно заради движението. Елементите, които надграждат тази идея обаче, водят Edenia в кардинално различна посока – тя е състезателна игра, в която имаш няколко начина за победа и при нея няма елиминация на играчи. И най-вече – тема. Тя много помага на играта да се възприеме и да задържи вниманието ти върху иначе лекия геймплей.

Издигай знамената си във всеки удобен случай!

Това, което не харесвам в Edenia може да се възприеме за плюс в някои среди. Не ми допада фактът, че в играта не си лишен от избори, но все пак има огромна доза късмет. Проблемът според мен произтича от това, че нямаш възможност да избираш посоката, в която да поставиш новите плочки на борда (за разлика от Tsuro). Изборите идват от планетите, артефактите и турбо-детелините, но те не винаги са достатъчни, че да се справиш с лошия късмет. Тъй като Edenia е състезателна игра, това може да окаже огромно влияние на изхода ѝ – ти можеш да нацелваш кофти пътеките, докато аверът отляво да прелети космоса без никакви грижи. Това може да е плюс, ако търсиш супер неангажираща семейна игра, без сериозна доза стратегия, но на мен Edenia ми остави усещането, че може да бъде една идея по-интересна, ако ми предостави малко повече контрол.

Като несериозна и забавна вметка между други игри обаче, Edenia се класира нависоко, особено поради факта, че можеш да направиш няколко бързи „детски“ варианта за филър. Играта разполага с красиви компоненти, има какво да предложи на феновете на леки семейни игри и темата ѝ е повече от добре реализирана. Малко ми трябваше, за да я препоръчам открито, но дори и с тази си оценка, Edenia е добър вариант за casual игра с интересен setting.