Ако все пак държите да победите, трябва да знаете, че разказвачът получава три точки само когато картата му е позната от някой, но не от всички играчи. По толкова получават и всички, които са я познали. Освен това по една точка взема и всеки играч, който не е разказвач, и за негова карта е гласувал някой от останалите. Това е един много интересен начин да спечелите някоя друга точка, а освен това стимулира да мислите асоциативно към уликата на разказвача, както и да изберете наистина подходяща карта. От друга страна, от това, че се стремите да поставите най-подходящата карта, се гарантира, че няма да има лесни за познаване асоциации.
Не случайно оставих отброяването на точките за последно. То е направено по много забавен начин, и определено е вложено внимание дори към този аспект, който не е съвсем важен за една игра. Обикновено отброяването в игрите става посредством някаква скала и жетони, или дървени пулове. При Dixit обаче самата кутия на играта служи за скала – всичкото пространство около мястото за компоненти представлява поляна, по която да местите своите пионки когато спечелите точка. А самите пионки… ами те са… зайци! Може би ви се струва странно, но това е едно от нещата, които много ме впечатли в играта – резултатът се отброява от малки цветни зайчета, които скачат по зелена поляна, направена от кутията на играта! Може би е наистина малък детайл, но показва, че всичко в играта е изпипано, оригинално и добре замислено.
Но да се върна на темата – след като отброите точките следва да започне следващият рунд, но преди това трябва да раздадете на всеки играч по една карта от тестето, за да може всички отново да разполагат с по шест, както и разказвачът да се смени – с този, който седи от ляво на предишния. Играта продължава докато се изчерпат картите в колодата, а победител е този, който има най-много точки.
Може би сте забелязали, че до сега не обръщах внимание на самите карти. Това е така, защото те заслужават специално внимание. Картите са това, което прави Dixit играта, която е. Разбира се цялостният дизайн има принос, но без страхотните илюстрации, които са абстрактни, но в същото време детайлни, играта нямаше да постигне същия успех. А идеята за голям размер карти може само да помогне, за да можем да се насладим по-лесно на красивите картинки. Но наистина ми е трудно да ви ги опиша – трябва сами да ги видите!
Самите те са направени от достатъчно добри материали, но все пак за подобните игри винаги бих препоръчал да се сложат в протектори, за да запазите красивите им картинки, а и да предотвратите евентуални белези по гърба на им, които да правят познаването им доста лесно. Малките зайчета са дървени, а жетоните – от качествен картон. Добро впечатление прави книжката с правилата – тя е преведена на няколко езика, а на българския пазар в кутията ще намерите и малка брошура с превод на български. Да, правилата буквално се събират на една брошура, а това винаги е плюс за парти игрите. Както вече казах, кутията служи и за отброяване на точките, което обяснява защо е толкова голяма при положение, че играта използва много малко компоненти.
Dixit има няколко на брой разширения, като една част от тях са просто такива, които добавят нови карти, а други са самостоятелни игри, които обаче могат да се комбинират с базовата. Самостоятелните издания (Dixit Odyssey и Dixit Journey) могат да се играят и без закупуването на основната игра, като те въвеждат някои новости, като повече играчи и различна система за отброяване на точките.
От друга страна, разширенията, които добавят допълнителни карти, са много добра идея и определено вкарват свежа доза разнообразие. Те са точно това, което очаквате – 84 нови карти, които могат да бъдат използвани с тези от базовата игра, или самостоятелно – аз препоръчвам да ги смесите, за повече разнообразие. Важното за тези разширения обаче е, че само първото от тях – Dixit 2 (известно и като Dixit Quest), използва илюстрации на художничката (Marie Cardouat – check her out!), която е правила тези на оригиналната игра. Поне за мен, това е от определящо значение, тъй като картинките в оригиналната игра са невероятно красиви, както и тези в Dixit 2. Със следващите разширения стилът на илюстрациите е значително променен, именно заради смяната на художника и не ми допада особено, защото наподобява повече на анимация. Точно за това бих препоръчал само Dixit 2 ако искате да разнообразите базовата игра.
