Това, което прави играта с картите в Cutthroat Caverns толкова интригуваща обаче е, че плановете ви не винаги (разбирайте „никога“) се осъществяват. Дали ще е заради това, че не следите реда на активиране, преценяте зле останалите или просто ви прецакат с някоя карта, все някога ще пострадате и в повечето случаи ще е забавно.
Естествено трябва да се отбележи, че като всяка игра с тайно програмиране на действия, Cutthroat Caverns е много, много случайна. Не разчитайте стратегията да ви помогне тук – играта е безнадежно късметлийска, но мисля, че точно в това ѝ е чарът. А и ако сядате да играете залгавие, в което целта е да избиете приятелите си и да грабнете съкровището с идеята непременно да спечелите, то определено има нещо сбъркано у вас и нямам предвид избиването на приятели – то е съвсем нормално.
Ако Cutthroat Caverns представляваше само това, което ви описах до тук, то тя щеше да е една солидна игра, която пресъздава по интересен начин dungeon crawl жанра. Това, което много вдига нивото на играта са пропуснатите по-горе чудовища. До тук знаете, че те имат определен живот, който играчите трябва да свалят и носят точки за победа. Какво тогава ги прави толкова определящи?
Всяко от чудовищата в Cutthroat Caverns има различно условие, което променя по уникален начин провеждането на рунда. Да, има и такива, които не представляват голямо предизвикателство, но в повечето случаи ще ви се наложи да се адаптирате към нови и най-важното – забавни условия.
Което прави надцакването с картите още по-интересно! Пазили сте силната си карта няколко хода, за да си подсигурите финален удар за следващата среща в подземието? Тя се оказва орда от малки чудовища, които имат по десет точки живот. Или пък стая с пъзел, в който трябва да играете мини игра с картите от ръцете на всички играчи. Или пък магьосник, който добавя цели рундове с нови чудовища в играта за всеки ход, който го оставите жив? Или пък…
Това прави Cutthroat Caverns много интересна, защото на практика всеки рунд е различна игра. Картите в ръката ви придобиват нови начини за оползотворяване, а понякога дори самото условие може да работи във ваша полза, ако сте достатъчно съобразителни. Когато комбинирате това с тайните дествия на останалите, се получават много забавни или нежелани, или дори нежелано-забавни ситуации.
Макар да не са безкрайни, картите с чудовища са разнообразни, а ефектите им не са просто умения, които да им дават малък бонус – те са нещо, с което ще трябва да се съобразите. С други думи в Cutthroat Caverns няма да изиграете два еднакви рунда. Дори да я играете достатъчно пъти, че да запомните всички чудовища, то едва ли останалите играчи ще подходят по същия начин. Преиграваемостта е огромна.
Да, играта може да не се хареса на тези от вас, които не харесват късметът да бъде сериознен фактор през цялата игра, но ако това не ви притеснява ще видите, че това е съвсем в духа на Cutthroat Caverns. Тя може да е случайна, но след няколко преигравания едва ли ще помните победителя на всяка сесия, а по-скоро ще разказвате изторията за това как съотборник ви е предпазил от смъртоносна атака, веднага след което сте му се отплатили като го изгорите жив с алхимическия огън.
Единствената ми сериозна критика към играта е свързана с визията ѝ. Повечето от илюстрациите са хубави, но заради многото артисти, работили върху тях играта няма цялостен стил и консистентност. Дизайнът на таблото и картите не е особено красив, но все говорим за игра, излязла преди осем години. Това може да ви разочарова, ако държите на вънщния вид на игрите си, но при подобен геймплей няма как да задълбая в този проблем.
Не ми направи впечатление и елиминацията на играчи, за която много често се мрънка в средите на феновете на настолни игри. Да, в Cutthroat Caverns някой може да бъде елиминиран. Не, това не е голяма работа. В първите си няколко преигравания може и да се изкушите да помогнете на някой да умре в началото на играта, но бързо ще научите, че това намалява шансовете ви да излезете от подземието живи, тъй като трудността не спада, когато някой бъде елиминиран.
От друга страна в последните рундове се получават бонус точки престиж за всяко убито чудовище, което ги прави доста подходящи за фатален подход към някой от останалите играчи. Тъй като играта продължава не повече от 40 минути обаче, това няма голямо значение, защото най-много да изпратите приятелите си да пушат по една цигара преди следващото разиграване (тоест ще ги убиете и в играта, и в реалния живот).
Cutthroat Caverns не е нова игра, която ще ви разтърси със страхотна визия (макар да има своя чар), но ви гарантира много весели моменти в опитите ви да прецакате приятелите си. Особено ако я играете с петима или шестима – повече играчи означават повече предателство и забавни обрати! Горещо препоръчвам Cutthroat Caverns на всички, които обичат да се забавляват, без да приемат играта прекалено насеризно.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Cutthroat Caverns може да ви скара доста успешно с останалите участници, така че не е препоръчителна за игра с хората, с които живеете.
Социални играчи – Може би
Макар да няма много комуникация между играчите, все пак ще си говорите помежду си… може и да не си кажете много мили думи, но ще си говорите…
Стратегически играчи – Не
Ако играете Cutthroat Caverns с идеята да използвате стратегия, бързо ще се разочаровате – тук властва късметът!
Casual играчи – Да
Играта е много лесна за обяснение и в нея се навлиза буквално за десет минути. Не обяснявайте всички правила обаче – така ще убиете приятелите си по лесно!
Hardcore играчи – Не
Ако търсите задълбочен геймплей и нещо по-сериозно от половинчасово прецакване на приятели, то Cutthroat Caverns не е вашата игра.
