Ако ти е харесал P.T., Resident Evil 7 е insta-buy решение за теб. Изобщо не го мисли!
Докато хората скърбят за пълното с мистицизъм демо на Silent Hills и хвърлят молотовки по KONAMI, задето омазаха такъв чутовен потенциал, Capcom направо ги сгазиха с новата итерация на зомби-хорърите. Двете игри търсят целта да те насерат от страх и, макар че използват крайно различни способи (P.T. си играе с параноята ти и насажда страх от ежедневното, RE7 го играе на слашър хорър с доста забуленост около историята), приликите могат да те пуснат в умиление. Имаш first-person перспектива, ограничена мобилност, защото персонажът ти е все един дундесто-подвижен, смъртта се постига лесно и злото е омнипотентно (демек срещаш персонажи със способности извън реалността).
Малка вметка: изиграй демото на RE7 – Beginning Hour, което не е с малко кънтент. Заслужава си най-малкото, за да видиш как се прави класов маркетинг с респект към старите времена и уважение към феновете. Не мога да ти опиша каква радост е да видя толкова добре написана история в Resident Evil игра – без японски превъзбуждания, без свръхестествено преувеличената драма, без малоумни диалози, с качествени лицеви анимации и интонация на място в озвучението. Capcom са се постарали историята да е стегната, загадъчна и нетипично приглушена за серията.
Началото на изследванията започваш в едни луизиански блата и господи, о господи, дали не си пуснах след това True Detective! Не, че играта има нещо повече общо освен локацията и гадостите на дървените корубки, но ако си запознат с кои-са-някои-от-лошите в сериала, може да цвръкнеш от кеф като мен. Атмосферата в началото е чутовно потискаща.
Сигурно си наясно, че историята няма много общо с предните RE заглавия и слава богу, защото то до едно време можеш да рециклираш зомбита, ъмбрели и албъртуескъри. Е, не изцяло де, има разни намигвания и вметки, но това ще си го разкриеш сам. Важното е, че не е нужно да си наясно с 20 години история и lore.
Наред с цялата мистика и въпроси, които ще имаш, нека ти кажа отсега – всичко се обяснява доволно подробно. Няма да се чудиш кой, какво, къде и защо го прави. За жалост, не мога да разкрия кой знае какво, защото туистове има и са достатъчно интересни, за да те залепят до края.
Вкратце – имал си приятелка, тя изчезва от живота ти и след три години получаваш съобщение, че всъщност тя още диша. Ти обаче не трябва да идваш да я търсиш, където е точно в тази къща на ето това едно място. Куца нещо в тоя damsel in distress, и аз това си викам. Главният ни герой Итън обаче не вижда нищо супер кофти в това, да го обърне на поход за търсене на жената си в гадните луизиански блата, където сигурно и комарите ходят с резачки. В случай, че не разбираш референцията, гугълни Texas Chainsaw Massacre.
Влизайки почти веднага в къщата, Итън усеща, че нещата не са наред, ама изобщо. И че не е сам. Играчът разбира, че работата направо си е разбила капаците, когато още в първия половин час се случват разни супер неприятни и зловредни за персонажа неща. Ето това вече е добро интро! Виждаш гадното извън къщата, виждаш гадното вътре и си намираш белята заедно с това. Перфектно, тонът е поставен, колелата се задвижват без глупости и увъртания.
Пейсингът на RE 7 е скандално добър, макар последната 1/3 на играта да поизостава. Последната част става прекалено пълна с екшън и тоналността се изплъзва на опасно ниво, но слава богу, всичко завършва преди нещата да се омажат безвъзвратно. В останалата част обаче геймплеят е Resident Evil at its best – имаш яко ограничен инвентар, имаш оръжия! и амуниции за тях, които не са малко, ама не са и достатъчни за full frontal assault на семейството. Движещата сила на наратива понякога са пъзели, понякога са инструкциите, които някой персонаж ще ти дава. Да, не си напълно сам в ужасната ситуация, но ще се чувстваш така, ооо да.
RE7 успява да облече хорър с някои парцали на FPS-ите и все пак да го направи супер страшен. Честно, аз тази игра не можех да седна сам да си я пусна. Селяците, с които ще се сблъскаш са тримата антагониста, които в отделните части на играта ще ти вгорчават живота по различен начин. Чичкото е супер силен регенериращ от всичко уродливец, които ще те прави на пастет и ще ти се подиграва, защото си превзето гражданче. Примерно. Лелката е пъргава вещица, която си има собствени сили, но да не ти ги разкривам все пак. Синът им е побъркан аутсайдер, който ще те мъчи с пъзели тип Saw – един от най-силните моменти в играта въобще, направо щедър гейм-дизайнерски бонбон.
Комбинацията от тримата в историята всъщност делят играта на няколко части, в които ще трябва донякъде да сменяш стила си. Освен това, има бос битки. Много бос битки. Бих казал, че някои от тях са смислени и предизвикателни, и ти пълнят гащите, някои са замислени доста куцо и ще умираш няколко пъти, докато те огрее как и какво.
Останалите препятствия под формата на врагове не са от най-иновативните (поне за японския болен мозък), не са супер страшни също така, но си вършат работата и не трябва да се оплаквам. The Molded ще са единствените уроди, срещу които оръжията ти реално имат някакво въздействие под формата на вечна смърт. Мога да кажа, че са напаст, особено в бройка от по повече от двама и от различни видове, но не са особено страшни като дизайн. Понякога трябва да бягаш и да се целиш супер акуратно, и реално заплахата ще идва от това, че нямаш достатъчно амуниции, а не ти се мушка с късия нож.
Все пак, в RE серията сме виждали доста гадости, а тук ни хвърлят катранени мужици. Имат поле за развихряне на въображението тези японци, и по-гнусни чудовища сме виждали.
Една от по-важните идеи, които облекчават ходенето назад-напред с Итън, са VHS касетите, които намираш тук-таме. Всяка от тях съдържа игруемите спомени на друг персонаж от историята и супер приятно подхвърлят още останки от историята.
Специални адмирации искам да хвърля към дизайна на къщата – всяка стая има характер, всеки коридор, който е осеян с гнусната черна слуз, е нарисуван с детайл и прецизност. Да ходиш в дома на RE7 е потискащо и изморяващо сетивата занимание, това място е пълно със зло, което пулсира отвсякъде. Дори когато си нарамил пушка, огнехвъргачка и гранатомет, заплахата виси с пълна тежест.
Ако си един от малкото щастливци със Sony VR headset, играта има специална версия за него. Имай предвид обаче, че ще играеш по-грозния брат на конзолите. PC версията, естествено се хвали като най-красивата от всички платформи.
За щастие, Resident Evil 7 накара серията да завие в нова посока отново и то с огромен успех от типа на четвъртата част. Не мога да се отблагодаря достатъчно на Capcom, че направиха това, което KONAMI нямаха мозъка да обработят. RE7 е собствен свят с фантастичен микс от старо и ново. Японците отново поставиха на таймлайна серията, с която хорърите трябва да се съобразяват.
Не чувам да бягаш към магазина. Resident Evil 7 си точи режещите инструменти.
Оценка: 9/10
Resident Evil 7 е любезно предоставена от нашите приятели от Pulsar. Може да я закупите от тях на сайта им тук или в някой от магазините им.
