Като всяка добра игра обаче, и Cosmic Encounter има начини да се справи с изначалния дисбаланс. Един от тях е нарочно пропуснатата от мен фаза на съюзи, която е точно в средата на един рунд – след като сте определили кой от останалите играчи трябва да нападнете, но преди да изберете карта от ръката си, с която да се подсилите.
Първо атакуващият, а после и отбраняващият се играч имат право да поканят всеки от останалите участници да застанат на тяхна страна. Както казват в евтините телевизионни предавания: „This is where the magic happens”, или с други думи – тук простото състезание и играта с карти се срещат и превръщат в интриги, съюзи, заплахи, блъфиране и късметлийски измъквания.
Уловката е, че съюзяващите се с атакуващия играч също като него могат да се настанят на завладяната планета, което значи, че канейки ги, директно им давате точки. Защитата пък печели повече карти или възвръща унищожените си кораби, което не е малко, тъй като и двете са трудни за набавяне – карти теглите много, много рядко, а корабите далеч не са толкова много, колкото ви се струват в началото.
Естествено в началото на играта ще сте много по-склонни да се съюзявате с нападателите, което може да подразни някои хора (необичащите конфликти, още известни като скучни хора), а и самият атакуващ играч ще търси много по-често помощ. Обратно, към края защитата на всяка колония, без значение ваша или не, ще е приоритет на всички, тъй като винаги ще се налага да спрете някой от победата.
Последното е една от любимите ми страни на Cosmic Encounter – кулминацията на играта в последните ходове почти винаги е много интересна, тъй като действията на всеки могат да имат огромно значение за изхода ѝ. Ако играчите знаят какво правят, сесиите винаги са много динамични и непредсказуеми, а след края им ще забележите, че всеки участник си мисли как е бил на косъм от победата.
Не случайно казах „ако играчите знаят какво правят“ обаче. Cosmic Encounter е игра, в която трябва да сте абсолютно наясно с това какво правите, ако искате да се забавлявате. В противен случай може да ви се стори, че сте просто част от нея, която няма много контрол върху случващото се. Това е може би най-погрешното схващане за нея – че участват само атакуващият и защитаващият се играч.
Действително не винаги можете да се включите в мелето, но когато можете, трябва да знаете точно защо го правите, какво можете да спечелите и какво предотвратявате да бъде спечелено от останалите. И да сте наясно, че не можете да спечелите, ако винаги играете сами. Съюзите в Cosmic Encounter са от най-кратко продължаващите, защото в повечето случаи са с цел овладяване на конкретната ситуация.
Или иначе казано – в най-добрите си дни Cosmic Encounter е хитроумна комбинация от стратегия, манипулация на останалите и малко късмет, която ще ви изненада с възможностите и динамиката си. В най-лошите си дни обаче, тя е хаотично мазало, в което един играч тегли супер извънземен и ръка и се възползва от непознаването на играта от останалите, за да ги смачка, докато един или двама мрънкат, че още не е дошъл техния ред.
Гореописаните ситуации до голяма степен зависят от групата ви и се изкушавам да кажа, че ако често попадате във втората, то не играете правилно, но това няма да е съвсем честно. Ако искате да играете Cosmic Encounter (а повярвайте ми, след една страхотна игра, ще искате), трябва да се подготвите за фактът, че без значение какво правите, една на всеки няколко игри няма да е кой знае какво, точно защото огромното разнообразие понякога води до хаос.
Може би неволно, но до тук не казах нищо за главния виновник за това разнообразие и причината Cosmic Encounter да има непоколебима армия от фенове – извънземните. Много игри предлагат раси, класове или други начини да бъдете уникални, но никоя от тях не е на нивото на Cosmic Encounter. Извънземните имат огромни различия, които не само ви карат да се чувствате уникални, но и ви предоставят ваши собствени начини за победа.
Което означава, че играта не лъже за едно – разнообразието е безкрайно и трябва да я изиграете буквално хиляда пъти, за да се получат две еднакви игри. Да, извънземните и комбинацията им оказват толкова голямо влияние. Ако сте фен на свежото и различното всяка игра и харесвате предизвикателствата, опитайте да играете Cosmic Encounter само десет пъти – гарантирам ви, че всяка от сесиите ще ви разкрие нещо различно за нея.
В заключение мога да кажа следното – ако играете Cosmic Encounter просто за да минава време или като неангажираща семейна игра, няма да си прекарате добре. Ако играете Cosmic Encounter с идеята, че сте сами във вселената и не трябва да взаимодействате с останалите, няма да си прекарате добре. Cosmic Encounter е игра за тези от вас, които са готови да се впуснат със зъби и нокти в едно брутално състезание за победата, и които знаят, че всичко е позволено и всичко може да се случи.
А за да отговоря напълно на въпросa от заглавието на статията – не, Cosmic Encounter не е най-добрата за мен игра… но е доста, доста близо!
Две думи за разширенията:
Никое разширение не е наистина задължително, но всяко от тях добавя повече извънземни народи, както и по нещо уникално. Първите три (Incursion, Alliance и Conflict) идват и с допълнителни кораби и планети за още играчи, вдигайки броят им до осем. От уникалните новости препоръчвам да се сдобиете с поне едно разширение с алтернативен rewards deck (Incursion и Dominion), ако искате да внесете допълнителен пласт стратегия. Останалото е въпрос на вкус!
Искам да благодаря на нашите партньори и приятели от Фантасмагория за предоставеното копие на играта. Cosmic Encounter и нейните разширения можете да закупите от тук.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Въпреки лекия си вид, играта има доста текст, с което едва ли ще се хареса на тази категория играчи.
Социални играчи – Да
Cosmic Encounter не изглежда като най-социалната игра на пръв поглед, но всъщност интеракцията и комуникацията между играчите е основната дейност в нея.
Стратегически играчи – Да
Да, късметът е фактор в играта, но това не значи, че стратезите побеждават по-рядко в нея.
Casual играчи – Може би
Безспорно е, че правилата на Cosmic Encounter са от по-сложните, но веднъж разбрали ги, няма да усетите кога минава времето.
Hardcore играчи – Едва ли
Играта не предлага кой знае какво на играчите от тази категория.
