Поне за мен при оценяването на игра с концепция като тази на Codenames, решаващ фактор за това дали ще ми хареса или не, е въпросът дали играта тласка участниците към креативност. С последното правило – това за начина на подаване на подсказките, Codenames направи много сериозна заявка за висока позиция в личната ми класация поради простата причина, че в нея успявате да предизвиквате себе си и останалите играчи към трудни, но все пак познаваеми асоциации.
След като шефът подаде думата и цифрата към нея, целта на останалите е да разгадаят асоциацията и да намерят своите „агенти“ сред думите на масата. Броят им е девет за стартиращия отбор и осем за другия. Тъй като думите пред вас са смесица от вашите и противниковите агенти обаче, трябва да внимавате да не посочите някоя от картите на „лошите“ – така директно давате точка на другия отбор. Ако уцелите сиво поле, ходът ви свършва, без значение дали сте имали повече възможности да познавате.
Черното поле, или така нареченият „assassin“, е това, което прави Codenames доста динамична игра. На всяка от картите има по едно такова поле и винаги една от всички думи на масата прекратява играта, ако бъде посочена. Отборът, който го направи автоматично губи. На пръв поглед това изглежда нечестно, но всъщност е много забавно и за шефовете, подаващи асоциации, и за останалите играчи. Тъй като през цялото време трябва да се съобразявате с възможността да загубите при един грешен ход, трябва доста да внимавате и като подавате улики, и като ги разгадавате.
Codenames свършва в момента, в който един от отборите намери всичките си агенти, но обикновено играта не се изчерпва само с една сесия – различните роли имат различно усещане и често участниците искат да се пробват като шеф. Последната роля е доста отговорна, но може да бъде изключително забавна, особено ако успеете да предадете на отбора си три или повече думи само с една асоциация. Тъй като играта може да се играе с доста големи групи от хора, ще откриете, че с по-голям отбор е доста по-трудно да предадете едно и също послание само с една дума, което е особено интересно ако обичате предизвикателствата.
Както сами виждате, правилата на Codenames не са нищо особено и можете както да ги научите, така и да ги обясните за под десет минути. Що се отнася до компонентите, трябва да знаете, че картите с думи на тях са наистина много. Добро решение от страна на дизайнера е да сложи думи и от двете им страни – така не само имате двойно повече преиграваемост, а и всяка втора игра се поставя на масата за 10 секунди като обърнете вече наредените карти.
Като негативна страна на Codenames следва да посоча едно правило, което може да не се хареса на част от хората, търсещи силно социална игра. Като игра с асоциации, Codenames традиционно е точно такава, с изключение на частта, в която предавате своята улика под формата на една дума на останалите. Тъй като не бива да подсказвате по никакъв друг начин на отбора си, когато сте в ролята на шефа, следва да не казвате нищо друго, освен асоциацията си. Освен това при познаване, не можете да кажете или обясните последната на останалите.
Разбирам че това е правило, наложено за да подобри геймплея на Codenames и след много преигравания осъзнах, че наистина го прави. Ако казвахте на съотборниците си дали са прави или не, нямаше да можете да създавате по няколко улики и самото предаване на информация нямаше да е толкова забавно. От друга страна обаче, е възможно (особено с четирима или по-малко) да играете социална игра без в нея да има каквото и да е говорене и обсъждане, което е малко странно.
Но дори и така, Codenames остава една от хитовите игри за миналата година, която е толкова популярна, просто защото е много забавна. Да, този път Влада не ни разби с нещо изключително оригинално, но от друга страна не е лесно да останеш свеж, докато създаваш игра на асоциации. Codenames не само успява да осъществи тази изтъркана концепция по интересен начин, но и се справя изключително добре с преиграваемостта, като предлага неограничен брой от комбинации.
Най-големият плюс на играта е, че е лека и лесна, без да бъде прекалено проста и повтаряема. Естествено качеството на сесиите зависи от креативността на приятелите ви, но пък Codenames доста помага в това отношение – веднъж усетили състезателния ѝ дух, ще се опитвате постоянно да измисляте все по-добри асоциации, познаването на които е много задоволяващо. Ако търсите игра от този тип, в момента няма по-добра алтернатива на Codenames.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Да
Поради лесните и интуитивни правила, Codenames е една от малкото парти игри, които са доста подходящи както за големи, така и за по-малки играчи.
Социални играчи – Да
Макар не винаги да включва количеството интеракция, което очаквате от подобна игра, Codenames все пак не е нищо повече от нов вид игра на асоциации.
Стратегически играчи – Едва ли
Ако можете да базирате стратегията си на познанията и възприятията на приятелите си във всяка ситуация, може и да успеете да създадете стабилна стратегия в играта.
Casual играчи – Да
Codenames е игра на асоциации, която се обяснява за две минути и се изиграва за петнадесет. По-кежуал от това няма накъде!
Hardcore играчи – Едва ли
Да, играта е състезателна, но в повечето случай просто играете за забавлението от познаване на трудни асоциации.
