Уловката е, че няма как да знаете дали капитанът ви може да се справи и често трябва да вярвате на думите му. Тъй като играта е състезателна, трябва да преценяте дали капитанът блъфира, а когато дойде вашият ред – да се опитате да надхитрите останалите участници да слязат по-рано от необходимото, като по този начин намалите печалбите им от текущия етап. Трябва да имате предвид обаче, че капитанът не може да излъже и да катастрофира кораба нарочно, ако има нужните карти.
Това, което ме притесняваше докато четох правилата на Celestia, беше елиминацията на играчи. На практика ако слезете рано, нямате възможност да участвате в пътешествието, докато останалите не катастрофират или стигнат до последния град. Това всъщност никога не отнема повече от пет минути, така че не считам, че елиминацията (или както става в повечето случаи – самоелиминацията) е някакъв реален фактор в играта. И все пак, не слизайте на първия град, защото рискувате да гледате завистливо как останалите събират дебелите пачки/съкровища.
След като етапът завърши, успешно или не, корабът се поставя в началото и започва ново приключение, в което участват всички. Освен това играчите допълват ръцете си с по една карта, която не винаги е достатъчна, за да ви подготви за следващото пътуване и често срещана случка е да катастрофирате няколко пъти, докато всички понапълнят ръцете си. Хубаво е да знаете, че не печелите веднага, когато съберете 50 точки – трябва да изчакате докато настоящият тур свърши, като през това време някой друг може съвсем спокойно да ви задмине!
Първото нещо, което не ми хареса у Celestia е фактът, че играта е интересна и балансирана само с четирима участници (и донякъде с трима). Ако сте само двама, или пък повече от четирима, тя е прекалено случайна. Това се усеща особено силно с петима или повече играчи, тъй като в тези случаи трябва да следите толкова много неща, че няма как дори да правите обосновани предположения, когато решавате дали да слезете. Знам, че в това е идеята на „push your luck“-а, но в случая изборът се свежда до абсолютен шанс – можете просто да метнете монета и резултатът ще е сходен.
Когато Celestia работи както трябва обаче, тя е много динамична и интересна. Макар изборите да се свеждат до „слизам/не слизам“ и „прецаквам останалите“, няма да усетите липсата на възможности. Това е така, защото играта има силно застъпен социален елемент – ако не си говорите, не лъжете и мамите, Celestia губи голяма част от чара си. От друга страна можете да сте честни капитани до един момент, след което да се възползвате от доверието на другите и да ги гледате със задоволство, докато продължавате сами към следващия град. С други думи играта впечатлява и интригува по-скоро с възможностите за социална интеракция, а не с механиките си.
Ако все пак обичате да влагате стратегия в игрите си, Celestia ще ви разочарова. Най-големият виновник за това са специалните карти. Освен четирите цвята, съответстващи на четирите препятствия на заровете и универсалните (wild) карти, в играта има няколко по-различни умения. На пръв поглед те спомагат за разнообразието от действия, които можете да предприемете и когато ги изтеглите, те вършат тази роля перфектно. Проблемът е, че е напълно възможно да не ви се паднат от тези хартиени благини, което много ограничава шансовете ви за победа. В повечето игри, в които участвах победителят беше този, който изтегли най-много Jetpack карти.
Когато играете Celestia, трябва да имате предвид следното: тя е лека и неангажираща игра, в която късметът просто трябва да бъде приет и приветстван. Като такава тя се справя страхотно – правилата ѝ са елементарни, изборите – лесни, а илюстрациите – завладяващи и подсилващи атмосферата. Да, от време на време комбинацията от събития, независещи от вас ще ви прецакват, но като се има предвид калибъра на Celestia, това е по-скоро плюс – поне вие и компанията ви ще се забавлявате от този факт. Именно поради това тя е доста подходяща за начинаещи или групи, които търсят филър/бърза игра, с която могат да се запознаят за минути и да започнат да се забавляват почти веднага.
Celestia е игра, за която имам смесено финално мнение. От една страна много харесвам разнообразието от смислени избори в игрите, а тя не предлага точно това. От друга социалният елемент в нея е огромен спасител, защото точно той ме кара да преглътна липсата на възможности. Наред с това играта е прекрасна визуално, а темата – приятна и грабваща окото. Това винаги е плюс при подобни леки игри, които могат съвсем спокойно да минат и без тема, но когато имат добре реализирана такава, това ги изстрелва в небесата. Ако приемете, че не винаги можете да се борите с шанса, Celestia е едно препоръчано от мен заглавие, което ще ви изненада със социалната интеракция между играчите.
ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?
Семейни играчи – Да
Играта е чаровна и привлекателна със страхотните си картинки, а лесните правила спомагат, за да я играете в семейна обстановка.
Социални играчи – Да
Както казах в статията, Celestia губи много, ако не комуникирате помежду си.
Стратегически играчи – Едва ли
Можете да се опитате да спечелите чрез стратегия. Не че няма да проработи, но… абе няма да проработи.
Casual играчи – Да
Celestia е елементарна за обясняване, което значи, че десет минути след отварянето на кутията сте готови да започнете!
Hardcore играчи – Не
Играта е лека и неангажираща – трудно можете да се състезавате насериозно в такава обстановка… Challenge considered?
