Малките и бързи парти игри. При тях няма нюанси, те или се харесват, или никой не им обръща внимание. Днес искам да спра вниманието ви върху две заглавия на Freod GamesButterKO и Lightning, които на пръв поглед изглежда, че доста си приличат, но реално са коренно различни. Тези от вас, които са играли Dobble, ще забележат, че формата на картите е същата, което ме навежда на мисълта, че ще видим нещо подобно при двете заглавия. От една страна кръглите карти много по-лесни за „пляскане“ върху масата, а и приличайки на подложки за чаши, се връзват доста с парти атмосферата, но от друга бързо се захабяват (за жалост няма кръгли протектори).

Ревютата на такива игри би следвало да са като самите тях – бързи, леки и кратки. За това няма да губя повече време и ще насоча вниманието ви директно към първото заглавие – ButterKO. Ако някога сте искали да ловите пеперуди в джунглата, то вашият момент настъпи. В играта ще намерите 12 карти с големи пеперуди и 48 с по три малки на всяка. Нареждате големите пеперуди така, че да оформят празно поле 3 на 3 между тях и разпределяте картите с малките пеперуди между играчите. Редувате се да слагате карти по празното поле, като задължително условие е първо да запълните полето. Когато вече няма празно място, можете да слагате където си искате, но не и върху последно сложената карта.

Началната подредба.

Целта на ButterKO е да съберете възможно най-много от големите пеперуди. Те се печелят след като някой сложи карта на полето и види 3 еднакви пеперуди в някой ред, колона или по диагонал, сложи ръка върху голямата пеперуда, която отговаря на тях и я прибере. Разбира се, ще трябва да сте достатъчно бързи, защото някой друг може да ви изпревари. Ако сте прав и пръв – взимате картата, в противен случай трябва да върнете една от вече хванатите пеперуди обратно (ако имате такива). Играта приключва когато големите пеперуди свършат или всички карти с малки такива са сложени на масата. Не можете да гледате тестето си, затова ще трябва да сте много наблюдателни щом обърнете картата си.

Вече са запълнени всички централни места.

ButterKO наистина може да ви замае – въпреки, че полето е малко, трябва не само да откриете три малки пеперуди, но и да сте достатъчно бързи в слагането на ръка върху голямата такава. Най-ценният съвет, който мога да дам за играта – дръжте питиетата си встрани! Цялото ръкомахане е гаранция за катастрофа. Също така не играйте играта като последна за вечерта, освен ако не искате да гледате заспали физиономии, който се мъчат да различат един вид пеперуда от друг. От друга страна, като се замисля, гледката си заслужава, направете го! Една игра на ButterKO отнема не повече от 15 минути, което е супер за такъв тип заглавие. Правилата се обясняват изключително бързо, но за сметка на това пълното внимание на играчите е абсолютно задължително.

Вече са взети някои от пеперудите.
Тази пеперуда е моя!
Най-успешният ловец печели!

 

 

 

 

 

 

По-нагоре споменах Dobble. Lightning прилича на нея не само по формата на картите, но и по отношение на правилата. Разбира се, добавени са и няколко допълнителни елемента, които да разнообразят екшъна.

В Lightning ще влезете в ролята на шамани, които призовават митични същества и мощта на елементите. Победител е този, който успее първи да призове всички твари от ръката си. За да започнете играта, раздавате на всеки играч по 8 карти и най-младият е първи. Върху всяка карта е изобразен черен силует на същество, елемент и два малки бели силуета. За да отговорите на играна карта, сложената от вас трябва да има или същият елемент, или черен силует, отговарящ на съществото или някой от двата бели силуета на играната карта. До тук всичко звучи нормално, но както в Dobble, и тук няма ред – щом първото същество бъде призовано, екшънът започва. Единственото ограничение е, че не можете да сложите върху своята карта – ще трябва да изчакате някой от другите играчи, за да може да играете пак. Ако случайно се объркате и сложите грешна карта, то тогава сте длъжни да изтеглите 5 в ръката си от тестето. Разбира се, по всяко време можете да си теглите по 1 карта от тестето, ако са ви малко.

Началната „подредба“.

Щипката разнообразие в Lightning идва от двата вида специални карти. Единият вид позволява да смените елемента на последно играната карта. На всяка такава карта са изобразени два елемента, разделени със светкавица (оттам и името, предполагам). За да я играете, трябва единият елемент да отговаря на активната карта и го сменя с другия. Например: активният елемент в момента е Въздух, играете карта Въздух-Вода и вече активният елемент е Вода. Другият вид специална карта е Битка. Върху нея е нарисуван елемент и две кръстосани саби. За да я играете, тя трябва да отговаря на активният в момента елемент и да извикате „Битка“. Всеки играч, включително и вие, трябва да сложи карта с елемента на битката, в противен случай си тегли 2 карти от тестето. На карта „Битка“ не можете да отговорите с друга такава или със смяна на елемента.

Не е особено лесно да видите всичките карти в ръката си.

За разлика от ButterKO, Lightning е много по-хаотична и динамична. Бързината тук е от още по-ключово значение, защото играете буквално един през друг. Ако успеете, като мен, да изпреварите всички и да смените активният елемент точно когато другите са се засилили, само за да сложат картите си и да видят, че са в грешка, реакцията им е безценна. Това са по 5 карти на човек, което ви поставя в много изгодна позиция.

По-нагоре споменах, че Lightning прилича доста на Dobble. Нека все пак да ви дам по-ясна представа какво имам предвид. Приликата с Dobble е, че трябва да сте бързи и да махнете картите от ръката си, търсейки сходни елементи с играната на масата карта. Разликата е, че не можете да играете веднага след като сте играли ваша карта, ако сбъркате си теглите още карти и не на последно място – за разлика от Dobble, тук има много повече визуални елементи, които да ви помагат/объркват.

Момент от играта.
Отговор на карта Битка.
Прецакан със смяна на елемента в последния момент.

 

 

 

 

 

 

Парти игрите трябва да са забавни. Това е основната им цел, затова наблягам на това отново и отново. В конкретният случай тези две заглавия са право в целта. Хаотични, скоростни и повод за много смях и ругатни. Като единствен минус бих могъл да посоча кутиите – излишно големи са, предвид, че и двете игри представляват по едно тесте, което заема не повече от 1/3 от цялото пространство. Това разбира се е бързо поправимо, като просто ги преместите в друга, по-малка такава, но не това е идеята, нали? Поне вече знаете какво да хвърлите в раницата за следващия купон.