Друг начин да построите желаните от вас сгради, без да плащате за това на противниците си, е така нареченият верижен строеж. Определени сгради, най-често от един тип, отварят пътя на други, в повечето случаи от следващи епохи, да бъдат построени без заплащането на цената им.
Това става по-трудно с увеличаването на броя на участниците в играта, защото само след няколко игри ще започнете доста активно да следите строежите на противниците си и ще се опитвате да не им оставяте тези лесни мишени. На пръв поглед това е интересен начин да разнообразите стратегиите си и на теория дори е възможно да спечелите, без да инвестирате много в ресурсни сгради. Все пак обаче подобни комбинации са по-скоро малък бонус и едва ли ще успеете да ги осъществите повече от веднъж. Механиката обаче ми харесва, защото е далеч по-забавно да казвате „Построявам тази сграда БЕЗПЛАТНО!“
Както сами виждате, правилата на 7 Wonders са доста семпли и в играта се навлиза много бързо. Преводът на български допълнително спомага за това. Имам обаче една съществена критика към обясненията на по-сложните карти, които са поместени на последната страница на правилата.
Гилдиите и някои от сградите от последната епоха имат доста интересни, но далеч не дотам добре обяснени чрез картинките на картите умения. Тъй като в повечето случаи гилдиите се сменят между различните сесии, ще ви е трудно да ги запомните, а подробните им обяснения са само едно копие и ще ви се наложи да го прехвърляте между играчите доста, поне докато свикнете с играта. Щеше да е хубаво ако играта имаше повече на брой спомагателни листове с обяснения, защото от друга страна никой няма да иска да издаде какво има и няма да можете да питате един човек през цялото време.
В началото споменах, че 7 Wonders може да се играе с необичаен брой играчи – по-досетливите от вас сигурно са разбрали, че става въпрос именно за до седем участника. Тази нестандартна бройка помага на играта да се появява повече по масите, защото не са много заглавията, които поддържат седем души. При игра с повече хора обаче, може да се забележи малко размиване на drafting механиката, тъй като картите не винаги стигат до вас повече от веднъж и се засилва елемента на късмета. Освен това, основната ви интеракция е със съседните на вашия градове и това означава, че почти няма да играете заедно, защото ще ви е трудно (дори невъзможно) да блокирате останалите градове.
За сметка на това, 7 Wonders притежава доста успешен вариант за двама, който доста се различава от стандартната игра. В него двамата участници трябва не само да отговарят за своя град, но и да се редуват да поемат контрола над трети, свободен град, който могат да използват за да се блокират взаимно. Този вариант е доста по-състезателен от играта с повече участници, защото директната интеракция с опонента ви е много по-голяма. Не бих казал, че винаги предпочитам 7 Wonders с двама, но играта е особено подходяща за моментите, в които имате само един авер на разположение.
Все пак, въпреки няколкото проблеми, 7 Wonders ми хареса. Сред най-големите ѝ плюсове е продължителността, която е около 30 минути в зависимост от това колко запознати са играчите. Хубаво е, че играта не се удължава с повече участници, тъй като повечето действия се извършват едновременно. От друга страна, въпреки краткото време за изиграване, тя не омръзва бързо, главно заради многото комбинации от карти при различните бройки участници, както и разнообразните стратегии, които можете да изпробвате в зависимост от картите, които ви се паднат и чудото, което сте избрали.
Въпреки че обикновено темата е сред най-слабите страни в европейския тип игри, при 7 Wonders тя е доста приятна добавка към стабилните ѝ механики. Може би мнението ми е донякъде субективно, защото наистина харесвам историята на Седемте чудеса на античния свят. Както споменах няколко пъти в играта, тя е слабо застъпена, макар да има няколко интересни детайла, свързани с чудесата – Александрийският фар ви носи ресурси например.
Най-силната страна на 7 Wonders обаче определено е в нейния уникален геймплей. Drafting механиката е достатъчно интересна и разнообразна, и в крайна сметка това беше решаващо за това играта да ми хареса.
Малките проблеми на 7 Wonders са незначителни в сравнение с позитивните страни на играта и без никакви резерви бих я препоръчал на всеки. Играта може да не се хареса само на тези от вас, които не обичат по-леките и неангажиращи заглавия, но въпреки това бих ви посъветвал да я пробвате – тя се приема добре от изненадващо различни като вкусове играчи.
Бих казал, че е подходяща и за начинаещи, но трудната за свикване точкова система и липсата на листове с обяснения на уменията я правят не дотам приятелски настроена към новаците. Все пак 7 Wonders e игра, която рядко се играе само веднъж на вечер, а по-хубавото е, че въпреки това няма да ви омръзне бързо.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Да
Въпреки че има малко повече директна конфронтация от стандартните европейски игри, 7 Wonders е игра, подходяща предимно за семейството.
Социални играчи – Едва ли
Играта не разполага с много социални елементи и ако не сте особено конфликтни, можете да останете с впечатление, че играете сами.
Стратегически играчи – Едва ли
Макар и понякога задълбочените стратегии да сработват, 7 Wonders e по-скоро хаотична и би отблъснала тези от вас, които са се подготвили грандиозни планове.
Casual играчи – Да
Играта е точното определение на думата „неангажиращ“ – продължава бързо, достатъчно интересна е за да задържи вниманието ви, и можете да я играете с нестандартни групи.
Hardcore играчи – Не
Макар и да можете да играете много състезателно в режима за двама, 7 Wonders не е насочена към тези от вас, които искат трудна и тежка игра.
