Ако нямате нужда от никоя от картите в ръката си, можете да се възползвате от второто действие, което можете да осъществите по време на хода си, а именно – да продадете някоя от картите. Това е особено важно стратегическо решение, не само защото парите ви трябват и носят точки накрая на играта, но и понеже можете да се окаже, че след като предадете ръката си на следващия играч в края на рунда, вие му давате нещо, от което той много се нуждае. С други думи можете да се възползвате от това действие, за да ограничите възможностите на опонентите си, като междувременно се сдобиете с малко средства.
Последното действие, което можете да осъществите по време на хода си, е строежът на етап от чудото ви. В зависимост от таблото, което сте взели в началото, то може да има от два до четири етапа на строеж, но най-често са три. Важно е да знаете, че те не са обвързани с епохите на играта и можете да ги построите в която и да е от тях, стига да спазвате реда на етапите (не можете да построите втори етап без да имате готов първи).
Всеки от етапите има определена цена, а освен нея трябва да сложите и една карта от ръката си под таблото, за да обозначите, че той е постигнат. Подобно на продаването на карти, строежът на чудото може да ви помогне да се отървете от ненужна карта или да заровите нещо, от което противниците ви се нуждаят.
След като свършат всички шест рунда на дадена епоха, следват военните конфликти, които се състоят с края на всяка фаза. По време на тази част от 7 Wonders трябва да сравните всички щитове, които ви предоставят военните ви сгради (и някои чудеса) с тези на опонентите си отляво и отдясно.
При победа получавате определен брой точки според епохата, в която сте, а ако загубите – маркер -1 точка, който трябва да извадите от общия си брой на края на играта. На пръв поглед звучи така, все едно военните сгради са най-важни и задължителни за строеж, но спокойно можете да следвате друга стратегия, без да се притеснявате много за тях – можете лесно да компенсирате военните загуби.
Както казах по-горе, в 7 Wonders не е нужно да построите докрай чудото си, а дори да успеете, това не ви гарантира победата. Ето защо ключови са и останалите сгради. Вече споменах кафявите и сивите, които предоставят различните ресурси в играта, но освен тях има още няколко типа, които предоставят доста интересни възможности за събиране на точки.
Червените сгради ви предоставят щитове, чрез които можете да печелите военни конфликти в края на всяка фаза. Сините обществени сгради имат изписан броят точки, които предоставят веднага. Зелените карти представляват научни сгради, които имат три различни символа на тях, а събирането им в колекции ви носи различен брой точки. Жълтите търговски сгради пък спомагат за по-ефективната търговия, за която ще поговоря малко по-надолу.
Последният тип сгради са лилавите гилдии. Те са по-специални с това, че можете да ги срещнете само в последната трета епоха, струват много ресурси, но за сметка на това имат много по-силни умения от останалите карти. Другото интересно около тях е, че всяка игра се включват определен брой такива карти според броя на играчите, но на случаен принцип. По този начин никога не знаете коя от тях е включена в конкретната игра, докато не ги видите в ръката си.
Честно казано, това правило е нож с две остриета. От една страна разнообразието на 7 Wonders се увеличава доста в последната епоха, когато можете да съберете немалко точки с една гилдия, но от друга, играта става доста непредвидима и е трудно да съставите някаква солидна стратегия, без да знаете за какви гилдии ще се борите в последната епоха. Все пак впечатленията ми от гилдиите са предимно положителни – внасят нужното разнообразие, а ефектите им често включват печеленето на точки на гърба на съседите ви, което винаги е забавно.
Съседството от своя страна е нещо много важно в 7 Wonders. Само малка част от сградите в играта могат да бъдат построени безплатно. За всички останали ще трябва да заплатите цената им в ресурси или монети, а доста често ще ви се случва да нямате достатъчно от тях. В този случай можете да търгувате със съседите си, като „търгуване“ в случая е силно казано, защото тази механика просто представлява купуването на налични ресурси от градовете от ляво и дясно на вашия.
Играчите, които притежават желаните от вас богатства пък нямат избор дали да ви ги продадат или не – стига да имате две монети да заплатите за всеки ресурс, те нямат думата в „сделката“. Макар и малко странна именно заради това, тази механика е нужна, защото в противен случай никой не би продавал ресурси на противниците си.
