Не, не си попаднал на статия за луксозен вариант на Operation – Viral е новата игра на Arcane Wonders, която е дело на португалското студио MESAboardgames и дуото Антонио Лара и Гил д’Орей (ако се чудиш откъде са ти познати, може би си играл небезизвестната City of Spies). Viral направи своя дебют на европейския пазар на изложението Essen Spiel ’17, но не преди да получи доста силна подкрепа от американските медии след Gen Con през август същата година. Специфичната тема (вируси, заразяващи човешкото тяло) и нетипичното за нея визуално оформление (не можеш да възприемеш тези вируси като вируси вируси) много бързо я поставиха в полезрението ми – играта определено грабва окото, но дали това е единственото ѝ качество? Чети надолу и ще разбереш.

Зелените са най-яки – не случайно са на кутията!

Шареното игрално табло на Viral сигурно е достатъчно, за да те насочи към това, което се случва в играта – органите на човешкото тяло са бойното поле на твоите вируси, а освен самата арена, опоненти са ти и останалите играчи. Трябва да призная на авторите, че предвид сериозната тема, която са избрали за играта си, е трудно да погледнеш на заразяването, кризите и колапса на органи, които ти предстоят, като на нещо повече от неподправена забава. Самите органи са разделени на зони и те са твоята цел във Viral – всяка носи определени точни на контролиращия я в края на рунда (общо шест). Доминацията постигаш чрез две групи компоненти – плочките с вируси в цветовете на участниците (или с други думи – сладките гадини, заради които кликна на тази статия) и техните карти със зони и мутации.

Базовите мутации.

Започваш играта с няколко от първите в зависимост от общия брой играчи, както и с два вида карти – зони (по една за всяка от шестте такива във Viral) и обикновени мутации (пет еднакви за всички играчи карти, които представляват базови действия). Първата стъпка във всеки рунд на Viral е игрането на комбинация от двете (зона + мутация) и изпълняването на ефектите им, което се повтаря по два пъти. На практика картата със зона указва групата от органи, където можеш да осъществиш една част от действията от картата с мутация. Обикновените такива ти предоставят няколко умения – можеш да се движиш, да атакуваш, да инфектираш органите с нови вируси… всичко, което една примерна зараза би сторила, когато се настани комфортно в човешкото тяло.

Макар повечето умения в играта да са доста прости, изборите, които ти предоставя тази система ги правят интересни. Игрането на двете двойки карти една след друга гарантира, че участниците имат възможност да действат често и да реагират на ходовете на опонентите си, а фактът, че изиграните карти са публична информация прави догадките за бъдещите им начинания ценни за твоите собствени. Изиграните карти се поставят над таблото ти и можеш да ги вземеш едва след като осъществиш нови две действия през следващия ход, ефективно заключвайки ги в нещо като “cooldown” за цял рунд. Особено харесвам лекия механизъм на програмиране на тези действия, от една страна защото ми напомня на системата в BattleCON, а от друга защото прави всяка карта със зона изключително ценна – ако я изиграеш сега, няма да можеш да я ползваш в следващия ход и всички на масата ще знаят това.

Така изглежда таблото ти след 2 хода.

В средностатистическия ти ход във Viral ще заразиш някоя друга зона, можеш да пребиеш един-два вражески вируса, за да си осигуриш трона на дебелото черво например, както и да смениш позицията на “войските” си, следвайки вените и артериите на тялото при движение, но базовите действия далеч не са всичко, което заразата ти владее. Някои по-раздвижени трикове на вируса ти включват магнит (дърпаш друг вирус в органа, където се намираш), щит (защита на вируса ти от унищожение) и абсорбиране (поглъщане на останалите гадини под твой жетон). Всичко това е представено в играта само чрез символи и е доста интуитивно.

Жълтият се е настанил удобно в мозъка.

Един доста любопитен елемент на Viral са кризите. Когато в един орган има определен брой вируси (обикновено равен на броя играчи), там се слага жетон за криза и в отделна фаза по-късно през рунда, тя се случва. Кризата води до бонус точки за контролиращия органа (не цялата зона), но унищожава всички вируси в него. Кризи можеш да предизвикваш и чрез някои карти с мутации. Те са интересен инструмент в ръцете ти, който, ако използваш правилно, може да ти отбележи някоя друга точка, като едновременно с това да нанесе щети на някой опонент. Друга готина употреба на кризите е да ги предизвикаш в орган, в който останалите са инвестирали доста вируси, след което да се разкараш от там с движение.

Цялата последователност на един рунд е поместена на таблото!

Останалите фази на рунда във Viral, след тази с действията, са изключително подробно и удобно описани в лявата част на игралното табло. Една от тях е точкуването – всеки от шестте рунда носи точки на победителите от всяка група органи, като тук има две важни особености. Първо, при поставяне на играта на масата всяка зона получава жетон с точките, които носи. Това прави всяка от сесиите ти на Viral доста различна – в една от тях стомахът и червата ще са изключително ценни, докато мозъкът ще е просто утешителна награда (уау, познавам хора, които отговарят на това описание…), докато в друга благите откъм точки органи може да са на различно място.

Втората ключова особеност при отбелязването на точки са равенствата. Viral разполага с много готина малка система за разрешаването им – първият по точки след всеки рунд става последен при определяне на равенство за контрол над органи или зони (тоест губи всички равенства). Освен че е доста ефективен начин за догонване на водещите играчи, тя оказва влияние върху стила ти на игра, когато си назад в скалата – трябва да преосмислиш стратегията си, защото от теб се изисква доста по-сериозна инвестиция за доминация в някоя от най-оспорваните зони. Това обикновено води до доста сериозно разчупване на геймплея и преместване на “бойното поле” от богатите на точки зони към по-слабите такива.

Докато ти и останалите злосторници експлоатирате тялото на нещастния човечец, изтеглил късата клечка, самият организъм (а и лекарите около пациента) не спи! Освен кризите, във Viral има няколко други елемента, които пречат на играчите да разболеят тотално домакина си. Гореспоменатите жетони с точки идват и с още един показател – изследванията, които лекарите правят, за да излекуват пациента си. Зоните с много точки обикновено привличат и много лекарско внимание и честото им печелене засилва мотивацията на докторите да намерят правилния лек, тоест да те изстрелят извън организма на пациента. Тук щитовете (подсилените ти вируси) помагат доста, защото рано или късно ще ти се случи да те “излекуват”, а заразяването наново може да отнеме известно време.

Ако привлечеш вниманието на лекарите, лошо ти се пише!

Последният елемент, без който Viral нямаше да е толкова интересна, са допълнителните мутации – нови карти с повече символи и по-ефективни комбинации от умения, които получаваш по време на игра. Няма как човек да не се изкефи на какъвто и да ъпгрейд на действията си, но тези карти ме радват толкова много не само заради поставянето на нещо ново в ръцете ми. От една страна всяка от картите в тестето е уникална (преиграваемост, разнообразие), а от друга системата за придобиването им е много ефективна за цялостния поток на играта. Мутациите се печелят заедно с точките – на определени периоди получаваш възможността да си вземеш нова карта от тестето или трите разкрити на масата. Това може да не ти изглежда като голяма работа, но всъщност играе ролята на стимул да бележиш точки бързо, за да вкараш в обръщение по-силните карти и да подсилиш действията си. Аз открих, че помага доста и на хора, които не се ориентират достатъчно бързо в това, че играта не е безкрайна и трябва да оползотворят всеки ход.

За шестте си рунда и привидно базовите действия Viral носи изненадващо количество предизвикателни избори и подходи към на пръв поглед последователното отбелязване на точки за победа. Според мен това произлиза от най-голямата сила на играта – лимитираното количество жетони с вируси, с които участниците разполагат. Може би си останал с впечатление, че заразата става посредством орди от малки гадини, които налазват организма и го превземат, но всъщност в игра с петима например, всеки от играчите разполага само с шест жетона от вируса си. Това означава, че всеки от тях е безценен и действията ти трябва да са премерени и ползотворни, което пък изисква мислене и преценка. В комбинация с многото открита информация (изиграните карти на опонентите), считам че Viral е доста по-стратегическа, отколкото прави впечатление.

Viral е една от изненадите за 2017-а – неочаквана игра, която се справя с нестандартната си тема чрез симпатични илюстрации и премерена доза хумор, едновременно с което обаче предлага солиден геймплей, базиращ се на елементарна area control/area movement (движение и контрол над територия) комбинация и ефективна система на действията. Думата, която търся е “елегантна” – нищо в играта е е излишно усложнено и в рамките на един час, тя носи солидно удовлетворение и щеше да получи пълна шестица, ако не беше съвсем незадоволителният вариант за двама. Ако не планирате да я играете само с един опонент обаче, Viral безспорно е сред най-добрите игри за миналата година!

ДАЛИ ЩЕ МИ ХАРЕСА?

GameBox-House-game-review-iconСемейни играчи – Да

Правилата са интуитивни и играта не отнема много време. Стига темата да не бъде проблем, тя може да е идеална за семейна обстановка.


GameBox-Social-game-review-iconСоциални играчи – Не

Viral не е социална игра, макар да има взаимодействие между участниците – под формата на битки!


GameBox-strategy-game-review-iconСтратегически играчи – Да

В играта няма почти никаква доза късмет и огромното количество открита информация ще помогне доста на стратезите.


GameBox-casual-game-review-iconCasual играчи – Може би

Viral се класира за тази категория откъм правила и донякъде откъм продължителност. Не е супер лека, но може да допадне на кежуалите.


GameBox-hardcore-game-review-iconHardcore играчи – Едва ли

Играта има какво да предложи на състезателните натури, но все пак е прекалено лека, за да погледнете на нея сериозно.