Въпреки че в по-голямата си част битките използват подобна на „камък-ножица-хартия“ механика, в тях определено има доста стратегия. Късметът може да изиграе роля само в определени ситуации и в по-голямата си част битките са балансирани и зависят от решенията на играчите – както на самото бойно поле, така и при избирането на подходящите технологии за подсилване на войските.
Армиите далеч няма да служат само за битки между играчите обаче. Освен помежду си, ще можете да се сражавате и с немалкото неутрални селища по картата. Част от тях можете да завладявате без кръвопролития, но има и такива, които ще ви се съпротивляват. Тъй като всяко неутрално селище ви носи по един случаен ресурс, е добра идея да се фокусирате върху тях в началото, защото облагите от тях често могат да ускорят развитието ви значително.
Сред ресурсите можете да намерите както стандартни и често срещани такива като жито или коприна, така и малко по-специалните „шпиони“ и „уран“. С последния имате възможност дори да пуснете атомна бомба при наличието на правилната технология. Това, което много ми харесва в Цивилизация, е изненадващата ѝ дълбочина за настолна игра. Обикновено хартиените заглавия имат своите лимитации, но тук изглежда, че съвместните усилия на Fantasy Flight Games, Firaxis и 2K Games са били насочени точно към покриването на голяма част от аспектите на видео играта и пресъздаването им в работещи механики.
Мога да ви засипя с тонове интересни неща като горния пример, които можете да постигнете при развитието на нацията си в Цивилизация, но за жалост нямам мястото за това. Все пак искам да обърна внимание на две много интересни неща, които само спомогнаха за страхотното преживяване, което е участието в нея. Първото са чудесата – те са специални проекти, които можете да довабите в своя град и носят както културни богатства, така и интересни умения. В повечето случаи те не са коренно променящи баланса на силите, но чудесата спомагат за чувството за разнообразие в играта, защото всяко от тях е уникално и са разделени на епохи в зависимост от прогреса ви.
„Когато задухат силни ветрове, те ни носят или вдъхновение, или главоболие.“
-Екатерина Велика
Другото нещо, което ми направи голямо впечатление в Цивилизация, са формите на управление. В началото ще започнете с определена такава, която е изписана на таблото на вашата нация, но в хода на играта можете да я промените, ако нуждите на вашата цивилизация налагат това и имате съответната технология. Формите на управление са интересен начин да постигнете целите си по-лесно, но спомагат и за разнообразието на възможности в играта.
Тъй като в началото на играта повечето нации (с изключение на Русия и Рим) започват с Деспотизъм, който няма никакъв ефект, рано или късно ще се сблъскате с тях. Интересното при повечето форми на управление е, че те едновременно ви дават бонус в някоя сфера, но лимитират друга, което означава, че ще трябва да избирате най-добрата форма за конкретната ситуация, а понякога може да ви се наложи да ги сменяте често.
Силна страна на Цивилизация определено е и дизайнът на рундовете и фазите. При подобен тип игри почти винаги е проблем изиграването на ходовете на играчите и времето, през което останалите нямат възможност за интеракция. Така нареченият downtime до известна степен е намален в Цивилизация, защото част от фазите на един рунд могат да се изиграят едновременно от играчите. Самите фази са пет на брой и във всяка от тях ще преминете през определени действия по развитие, събиране на ресурси, строеж на нови градове и управление на съществуващите, както и движение по картата и евентуално военни конфликти.
Въпреки че веднага се нареди сред любимите ми игри, Цивилизация далеч не е перфектна. Една от причините за това е доста крехкият баланс на играта – сама по себе си тя е балансирана, но тук повече от всяко друго заглавие основно значение има умението на отделните играчи. Ако играете за първи път, ще ви се стори доста равностойна, но в случай, че се опитате да въведете хора, които не са я играли ще видите какво имам предвид.
Проблемът е, че в Цивилизация, не само първите няколко минути, а първите две-три игри, повечето участници само се запознават с всички неща, които могат да правят. След няколко преигравания това престава да бъде проблем, но пък не намерих решение за проблем с неопитните играчи.
Както казах по-горе, Цивилизация много бързо намери място сред любимите ми игри въобще. Основната причина за това е дълбочината ѝ и наистина огромното количество възможности. В комбинация с почти безкрайната преиграваемост, смея да твърдя, че тя би се наредила съвсем спокойно сред най-известните епични настолни игри, именно заради качеството си.
Ако си падате по видео играта на Сид Майер пък, определено ще харесате настолната версия, защото тя пресъздава много успешно нейното усещане (макар и да продължава няколко пъти по-малко). Все пак това съвсем не означава, че тя не би допаднала на всички, които харесват тежките стратегии – според мен Цивилизация е една от най-сполучливите 4Х настолни игри въобще.
Дали ще ми хареса?
Семейни играчи – Едва ли
Огромното количество конфронтация, както и дължината на Цивилизация, я правят доста неподходяща за този тип играчи.
Социални играчи – Не
Играта определено не би допаднала на тези от вас, които харесват заглавия със социални елементи, защото в нея такива почти не присъстват.
Стратегически играчи – Да
Това е групата, на която Цивилизация би харесала най-много, защото всеки аспект от нея е свързан със стратегически решения и планиране.
Casual играчи – Не
Играта продължава прекалено дълго и има много правила, за да задържи вниманието на тези от вас, които обичат леките настолни игри.
Hardcore играчи – Да
Цивилизация е състезателна игра, в това няма съмнение. В комбинация с многото възможности за победа и преиграваемост, тя определено би била подходяща за тези от вас, които обичат тежки и трудни игри.
