Тук идва и може би най-силната страна на Цивилизация – желанието да пробвате всичко. Не се заблуждавайте – в рамките на една сесия едва ли ще можете да изпробвате повече от петнадесет технологии, както и комбинациите между тях и уменията на шестте фракции. С други думи преиграваемостта на Цивилизация е много висока. Като се имат предвид и разнообразните комбинации от плочките на модуларната карта и различните начини за победа, едва ли ще имате две еднакви игри, дори да опитате да повторите стратегията си. В зависимост от това дали играете с двама, трима или четирима играчи пък ще трябва да „построите“ различна по форма карта, което също спомага за разнообразието.
Следващият начин да победите в Цивилизация е така наречената културна победа. Не се притеснявайте обаче – за да достигнете до нея, няма да ви се наложи да рецитирате Шекспир или да водите ожесточени спорове над творбите на Оруел. Културна победа се постига с напредването и достигането до финала на културната скала. Тя се помещава на игралното табло със сградите и военните единици и всяка стъпка в нея струва културни точки. Самите точки можете да си набавите по много начини, като технологии, определени сгради и посвещаване на градовете на култура.
Интересното и оригиналното в случая обаче е, че инвестирането в скалата за култура не е само с цел победа. Всяко от полетата по нея ви носи и определена награда, когато стъпите на него. Основните такива благини са културните карти, които, освен че знаят как да използват приборите по масата, са разделени на три групи. Колкото повече напредвате по културната скала, толкова по-силни стават ефектите им.
Трябва да кажа, че преследването на културна победа е изключително подходящо за тези от вас, които обичат конфронтацията, защото почти всички карти, които ще получите от прогреса си по скалата, имат неблагоприятни за противниците ви ефекти. От време на време пък ще получавате и велики личности, които можете да поставяте в собствените си градове за доста приятни ефекти. Малко разочароващо беше за мен откритието, че великите личности не са наименовани, подобно на видео играта, както и това, че те представляват на практика сгради, които можете да слагате в градовете си, но това определено е пренебрежимо.
Определено най-скучният начин да победите в Цивилизация е икономическата победа. В хода на играта чрез различни технологии, сгради или велики личности можете да се сдобиете с монети. Ако успеете да съберете петнадесет от тях, печелите играта. Разбира се, подобно на културната победа, и тук получавате бонус за събраните монети.
Тъй като при разработване на технология в Цивилизация изразходвате всичките си търговски ресурси, дори да имате повече от цената им, единственият начин да запазите част от тях е чрез монетите. С други думи – чрез златните монети увеличавате значително ефективността и бързината на технологичния си прогрес.
„Не ми казвай какви са твоите приоритети. Кажи ми къде харчиш парите си и аз ще ти кажа какви са те.“
– Джеймс Уилям Фрик
Въпреки че внася разнообразие и би допаднала на значителна част от играчите, икономическата победа е и значителен недостатък на Цивилизация. Това е така, защото освен, че е доста скучен и линеен начин да спечелите, икономическата победа е най-лесната за постигане, защото голяма част от монетите могат да се разработят директно върху технологии и не е лесно да се спре играч, който е избрал да следва този път. Все пак играта е сравнително балансирана, защото ще трябва да пазите градовете си от останалите играчи и да прекарате доста време в разработка на технологии, ако искате да придобиете най-яката суперсила – парите.
Ще използвам момента преди разяснението на последния начин за победа, за да спомена едно правило, което винаги ми допада във всякакви настолни игри. Подобно на Игра на тронове, в Цивилизация можете да търгувате и да сключвате договорки с останалите играчи свободно. Единствената лимитация е, че търговската дейност трябва да стане в определена за това фаза, но за сметка на това можете да се съюзявате когато и с каквато цел си поискате, а най-важното е, че те по никакъв начин не са обвързващи. Това създава една страхотна атмосфера на несигурност в съюзниците ви, която, особено при игра с четирима, допълнително допринася за преживяването и може да ви направи оргомен фен на Цивилизация.
Не е трудно да се досетите кое е последното средство за триумф в Цивилизация. Военната победа настъпва, ако успеете да завземете столицата на друг играч. Може да звучи просто, но всъщност постигането на победа чрез завземане е в повечето случаи тежка задача. Не само, че градовете имат защитни стени, но и всеки от противниците ви ще пази основния си град с поне базови единици.
Самите битки пък са доста интересно направени и донякъде балансирани. Макар да са доста абстрактни за стратегическа игра, сраженията са лесни за разбиране. Разполагате с три основни вида войски – пехота, кавалерия и артилерия, които в началото на играта са прости войници, конници и стелци, но с напредване на технологиите можете да ги превърнете в елитни пехотинци, танкове и оръдия. Заедно с това с развиването на определена технология ще имате достъп и до авиация, която разполага с най-силните единици в играта – самолетите.
