Артефактите в играта са доста интересни карти, които предоставят на тестето ви своите умения и в играта, в която аз участвах, се опитах да изпробвам всеки един от тях. Уменията им са разнообразни и предоставят много комбинации както с бойните единици, така и с останалите предмети, много малка част от които успяхме да реализираме (освен талисманите – от тях видяхме доста!).
В Battalia не сте задължени да строите тесте от своята фракция, но придържането към нея може да ви донесе доста решаващи бонуси (както разбрахме и ние в последствие). От друга страна, играта предлага доста свобода и стратегически решения, защото можете да ползвате единици и предмети от останалите фракции, макар и с някои ограничения.
В стандартните deckbuilder игри много често се получава така, че първоначалните единици и предмети не ви трябват след време и се налага да ги изваждате от тестето си по един или друг начин. Макар да има доста елегантна по мое мнение механика за премахване на карти, Battalia не изключва по-слабите единици, защото те са част от важни комбинации за развитието на тестето ви.
Така, докато я играех няколко пъти, трябваше да избирам между това да оптимизирам тестето си откъм бойна сила и ефективност на подобряване на градове, за сметка на намаляне и дори премахване на възможността да закупувам определени карти. Това много ми допадна, защото тези избори могат да окажат доста голямо влияние върху изхода на играта.
Въпреки че играхме на копие прототип, Battalia изглеждаше доста завършена, поне откъм механики и геймплей. Добро впечатление ми направиха и илюстрациите, които бяха доста тематични и разнообразни, а фракциите, макар и абсолютно еднакви като вид и брой карти, изглеждат по коренно различен начин. Освен това, нямам търпение да видя (и оцветя) финалните версии на фигурките!
Мога да ви говоря още доста за Battalia, мога и да включа много подробности за нея, но идеята на това превю не е такава. В последните редове ще ви кажа защо според мен играта е добра. Първото ни изиграване беше далеч от перфектно, защото не бяхме асимилирали добре правилата, а и предполагам и останалите като мен искаха да разгледат и изпробват повечето неща в нея.
Това, което никой от нас нямаше как да пропусне, е качеството на играта като компоненти и илюстрации – макар и само прототипна версия, тя имаше доста детайлни картинки и изглеждаше почти като завършен продукт. Чувството при отваряне на кутията и разглеждане на съдържанието ѝ може да се сравни с отваряне на игра от световна класа.
Не (само) това ме спечели като фен на играта обаче. Това, което ми харесва най-много, е комбинацията от механики. Фен съм на декбилдърите, но те в повечето случаи нямат достатъчно дълбочина, за да задържат вниманието ми за дълго, докато в Battalia смесването на механики прави играта една идея по-интересна.
Единственият съществен минус на играта за мен беше липсата на повече тематичност – кутията, фигурките и картите загатват за интересна фентъзи тема, но в правилата ще намерите само имената на четирите фракции. Това, разбира се, е поправимо и се надявам от Фантасмагория да успеят да сместят повече за оригилания свят на Battalia.
В България съществува тенденцията да се подкрепя всичко, което е създадено тук, без значение качеството. Това донякъде е правилно, но не такъв е случаят с Battalia.
Тя е страхотна игра, която има реалния шанс да се превърне в хит не само у нас, но и зад граница. След като имах възможността да я тествам, Battalia се превърна в една от игрите, които ще чакам с нетърпение през годината.
