Наноматериалите като суровини за хранителни опаковки
Сигурно ще бъде изненадващо да чуете, че наноматериалите се разглеждат, като възможни суровини за производството на хранителни опаковки. Нарастват и съмненията обаче до колко са безопасни за употреба.
Очевидно ще се провеждат още проучвания, както във всяка нова област, в която навлизат нанотехнологиите. Европейската комисия работи по въпроса за безопасността на приложение на наноматериалите чрез проекти, финансирани от правителства и експертни организации.
Планира се включването на материали с наноразмери, в това число полимери, биополимери и нанокомпозити. Целта е увеличаване на якостта, издръжливостта, газовата бариера, биоразградимост и влагоустойчивост на опаковката. Но с цел запазване на ниската ценова стойност на опаковките, всеки напредък в тази област трябва да не води до значително увеличаване на разходите.
ИНТЕЛИГЕНТНИ И АКТИВНИ ОПАКОВКИ
Използването на иновативните материали предстои да бъде включено в интелигентни и активни опаковки на хранителните продукти. За активни опаковки могат да се използват наноматериали, като наносмукачки, нанотръби и нанотюни. Така може да се осигури антимикробна бариера, както и защита от кислород и ултравиолетови лъчи. Най-обещаващата област е използването на частици, базирани на наносребро.
Що се отнася до интелигентното опаковане, наноматериалите ще се използват за отчитане промяната в микробната активност или навлизането на газове в храната, което може да доведе до развалянето й. Освен това, те ще се използват като проследяващ материал в опаковките на храните, за да се предотврати фалшифицирането.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ НАНОДИАМАНТИТЕ
Хранително-вкусовата промишленост няма да плати 50 пъти по-висока цена за нова опаковка, независимо колко по-добра е от досегашната. Има много проучвания и разработки в тази област, които обаче не са приложими на практика. Въпреки че не попадат в графата на използваните материали, има множество преговори за специфичното използване на нанодиамантите в опаковките на храните. Това не е практическо решение, дори да има своите преимущества. Има твърдения, че нанодиамантите в опаковките на храните могат да осигурят повишени кислородни бариери и антимикробни свойства.
По-логично би било внедряването на тази технология във фармацевтичната индустрия, макар че едва ли ще се случи реално. Най-вероятно няма да го видим и при храните и това се дължи главно на цената, която производителите би трябвало да таксуват за опаковането.
РЕГУЛАТОРНИ ВЪПРОСИ
Основната грижа на производителите при пакетирането е хранителният продукт да не причини вреда на потребителя от прекомерното развитие на микроби. Ако наноматериалите предлагат начин да се предотврати това, тестването им за токсичност, която може да се прехвърли в храната, е задължително.
Съществуват много фактори, като видът на наноматериалите, които се използват и самите хранителни продукти, които повлияват завишеното ниво на наноматериали в храната. Доказано е, че киселата храна и микровълновото загряване (повече от отоплението с фурна) насърчават миграцията на наноматериала в продукта. Понастоящем се правят повече проучвания в тази област, тъй като някои метални наночастици показват стойности на миграция над допустимата граница, докато други са по-ниски.
Преди да започнем широкото въвеждане на наноматериалите в опаковките на храните, има нужда от по-ясни резултати относно токсичността и въздействието на наночастиците.
