Молекулярни ударни чукове убиват 99% от раковите клетки в лабораторни условия
Намирането на ефективни лечения за ракови болести е отколешно предизвикателство, което изследователите се опитват да преодолеят. Някои от най-новите изследвания носят голяма надежда. Учените разкриват новаторски начин за борба с раковите клетки. Те използват вибриращи молекули, което потенциално ще трансформира лечението на рака от такова, каквото го познаваме.
В челните редици на това откритие са аминоцианиновите молекули. Те често се използват в биоизобразяването като синтетични багрила. Когато се стимулират от близка инфрачервена светлина, тези молекули проявяват синхронизирани вибрации, способни да разкъсат мембраните на раковите клетки. Това откритие бележи значителен скок в борбата с рака.
Изследването е обещаваща крачка в продължаващия стремеж за революционизиране лечението на рака. То предлага надежда за по-ефективни, неинвазивни терапии в борбата с това страховито заболяване.
Как работят?
Молекулите са повече от един милион пъти по-бързи в механичното си движение от предишните двигатели от този тип и могат да бъдат активирани с близка инфрачервена светлина, а не с видима такава. Използването на близка инфрачервена светлина има огромен потенциал, позволявайки по-дълбоко проникване в тялото за насочване към ракови образувания в костите и органите, като може да елиминира необходимостта от инвазивни операции.
При лабораторни тестове върху култивирани ракови клетки, техниката на молекулярния ударен чук демонстрира удивителните 99% ефикасност при заличаването им. Окуражително е, че при тестване върху мишки с меланомни тумори, половината от животните са се излекували от рака, което показва осезаемото въздействие на метода.
Уникалната структура на аминоцианиновите молекули
Тези молекули позволяват синхронизация с близка инфрачервена светлина, предизвиквайки плазмони. Това са колективни вибрации в цялата молекула. Вече е факт първият път, когато молекулен плазмон се използва по този начин, за да възбуди цялата молекула и действително да произведе механично въздействие за постигането на определена цел. В този случай стремежът на учените е насочен към разкъсване на мембраната на раковите клетки.
Плазмоните са подобни на молекулярни рамена. Те закотвят молекулите към мембраните на раковите клетки, докато синхронизираните вибрации безмилостно ги разглобяват. Трябва да се отбележи, че тази биомеханична техника представлява огромен напредък, защото е много трудно раковите клетки да развият резистентност срещу подобен метод.
Първоначалните открития предлагат обещаващи възможности за бъдещи лечения на подобни заболявания. Екипът от учени има за цел да изследва и други видове молекули със сходни свойства за потенциални терапевтични приложения. Това проучване ни показва, как могат да се използват механични сили в молекулярен мащаб.
