Макар и малко късно, „Лигата“ се завръща за втори пореден месец. Боядисахме яйцата, възкресихме Исуската и Джон Сноу и дойде ред на игрите. Празниците идват и си отиват, но настолните игри остават завинаги, както гласи една древна поговорка. Именно затова ние отново се постарахме да ви покажем няколко интересни заглавия, които ни впечатлиха особено през вече отминалия април. Макар и беден на новости, дъждовният месец се оказа прекрасно време за наваксване с някои поостарели заглавия.
Новото в настоящото второ издание на „Лигата“ е, че отсега нататък рубриката ще „гостува“ на една от трите участващи в нея страници. Това, което остава същото са страхотните професионалисти в лицето на Деян (BigBoxGamers) и Христо (BoardDelights), които заедно с мен споделиха любимите си игри за миналия месец. Ето ги и нашите предложения:
Изборът на Ники
Макар през изминалия месец количеството игри, през които преминах да беше сравнително малко, по-голяма част от тях бяха доста добри. С риск да прозвуча като член на жури в малоумно телевизионно предаване, ще кажа, че ми беше безкрайно трудно да подбера заглавията за настоящия материал. Сред няколко модерни класики, които бях пропуснал, две-три съвсем пресни заглавия и дори една игра на повече от двадесет години, успях да се спра на следните две заглавия:
Guild Ball
Няма да е нетипично да виждате най-тежките игри в Лигата сред избраните от мен заглавия и Guild Ball не прави изключение. Хитовата в доста европейски държави тактическа игра с миниатюри, пресъздаваща за пореден път фентъзи футбола, може да изглежда като съвсем стандартно заглавие от този тип, но всъщност ме изненада по всички показатели. Тя разполага с дълбока и завладяваща история, която доста помага на хората, които не обичат спортната тематика да се впуснат в нея, тъй като обхваща много повече от фентъзи футбола. Въпреки това самата игра също е на ниво. Динамична и иновативна, тя ми хареса с това, че предоставя пълен контрол над фигурките и победата зависи изключително от изобретателността и приспособимостта на играчите. Естествено това, което прави Guild Ball толкова любопитно и зарибяващо заглавие, са отборите. Деветте фракции, от които можем да избираме са много разнообразни като стил на игра и дори когато човек успее да се спре на една гилдия, възможностите за персонализиране на отбора са огромни. Guild Ball има доста обемни правила и е сравнително трудна за навлизане (и още по-трудна за усъвършенстване), но е също толкова иновативна и интересна за игра. За сметка на това е може би най-достъпното заглавие от този тип – повечето материали, нужни за играта са напълно безплатни за принтиране, което прави научаването на правилата и избора на отбор напълно независими от начална инвестиция.
Христо
Хитри механики – играта е пълна с тях. Готини миниатюри – налице. Тема – напълно по вкуса ми. История зад играта – адмирации към авторите. И след всички тези плюсове – играта е за двама души, а това е огромен минус за мен. Най-големия ми проблем с игри от този тип (Guild Ball не прави изключение) е, че рядко стигат до масата. Играта ми допада, но просто няма с кого да я играя. Затова и тя ще потъне някъде в небитието за мен. За всички вас – ако имате другарче, навито за подобни игри, задължително я пробвайте! Смятам, че ще ви хареса.
Деян
Ако някой следи вкуса ми в моя сайт, знае че не си падам особено по игрите с минатюри. Guild Ball мина през ръцете ми, но така и не се навих да я пробвам. Все пак, съм съгласен с Ники, че играта има богата история и хитри механики, поне на теория. Въпреки, че темата, за мен, е изконсумирана последните години (Football, Soccer, все тая), мисля че играта има какво да предложи на феновете на жанра. Не и на мен, обаче…
Arctic Scavengers
Чувал съм, че доста хора определят Arctic Scavengers като най-добрия декбилдър. След няколко игри на новото издание – това с всички (задължителни) разширения, започвам да се доближавам все повече до това мнение. Играта решава един особено голям проблем за този жанр – липсата на каквито и да е избори или така наречения „автопилот“. Повечето декбилдъри малко или много страдат от синдрома на автоматизирания геймплей – да, безспорно можете да изберете цялостната си стратегия, но след това просто чакате картите да се завъртят по правилния начин. Arctic Scavengers като че ли целенасочено се опитва да реши точно този проблем. Силно застъпеният състезателен елемент в нея насочва участниците към вземането на съдбоносни решения и почти нямаше ход, в който да останах с впечатлението, че имам изпразнени от приложение възможности. Темата на Arctic Scavengers също не е за подценяване. На фона на залепените теми на много от подобните заглавия, тя приляга на действията в играта изненадващо добре – оставате с впечатлението, че наистина копаете в боклука за ценни и ограничени ресурси и се биете за оцеляването на племето си със зъби и нокти. Макар да очаквах играта да е добра, успях да остана приятно изненадан от възможностите (съответно преиграваемостта) на Arctic Scavengers.
Христо
Шапки долу за един от най-добрите дек билдъри на пазара. Вторa купчинка шапки долу за избора на Ники (ако имате толкова шапки…). Страшно много харесвам тази игра. Това е едно от заглавията, което ми върна вярата в жанра. Arctic Scavengers е чудесен избор, който не бива да подминавате с лека ръка. Механиките и темата са просто чуднички. Огромен привърженик съм и на илюстрациите по картите, които създават едно усещане за напрегнатост и безизходица – дето се вика „на живот и смърт“. Ще завърша, както е популярно да се оценява в нашите среда – два палеца нагоре за Arctic Scavengers.
Деян
Ех… толкова време точа лиги по този дек билдър. Аз съм фен на механиката, а новото издание ми е привлякло окото от много време. Имам приятел, който я има и често му предлагам да я пробвам с него, но… и този ден ще дойде. Със сигурност играта звучи вълнуващо, особено с рисковия елемент, който предлага непривично за жанра взаимодействие между играчите. Гуд чойс.
Изборът на Деян
Този месец беше изпълнен с адски много и различни игри. Една сравнителна част беше изпробвана в егоистичното ни начинание – 24 часов маратон. Там, ние изиграхме 26 различни игри, немалка част от които нови за мен. Една от игрите днес е именно от там. Преди да започна с листа съм длъжен да спомена игра, която за малко не се мушна в листа, но имаше сериозни шансове – Estoril 1942: City of Spies. Страхотна игра… но не можа да измести лидерите.
Castles of Mad King Ludwig
От много време се каня да пробвам доведения брат на Suburbia (една от любимите ми игри), но никога не стигах до там, вероятно защото в съзнанието си винаги съм си представял, че Замъците са просто по-слаба версия на Suburbia. За щастие, но не и за изненада, тотално не бях прав. Замъците заимства някои прийоми от Suburbia, но като цяло усещането е съвсем различно. Взаимодействието между играчите е високо и по-директно, отколкото в Suburbia, а времетраенето е горе долу същото. За мен, Замъците са малко по-лека игра от Suburbia (въпреки общото обратно мнение), което може да бъде само позитив. Със сигурност двете игри са достатъчно различни, за да ги притежавам всяка една от тях.
Христо
Доведеният брат на Suburbia, както се изрази Деян, за мен е едно истинско бижу. Нещо повече – напълно успя да измести предшественика си. Макар двете игри да са доста сходни, темата и няколко дребни механики в Замъците ме заплениха повече отколкото в Suburbia. Плюс това намирам играта за много по-добре реализирана визуално. Крайния резултат, който се получава пред вас в края на всяка игра на Замъците също е доста по лицеприятен според мен. С две думи – присъединявам се към избора на Деян и също на свои ред ви препоръчвам Castles of Mad King Ludwig. Игра, която спокойно може да се нареди до модерните класики.
Ники
Все още не съм пробвал Castles of Mad King Ludwig, но това, че има повече директно взаимодействие между играчите, отколкото в Suburbia ме заинтересова много. Така или иначе последната не ми е сред фаворитите, така че Замъците имат реален шанс да запълнят тази ниша за мен.
Mediterranean Empires
Няма да съм аз, ако не спомена някоя странна игра, за която никой не е чувал. Тази игра е огромната изненада за тази година и определено се класира в категория „Скрити диаманти“. Въпреки ужасния арт и сравнително средняшките компоненти, геймплеят е толкова вълнуващ и напрегнат, че всяка игра на Mediterranean Empires създава незабравими истории. Да, играта е сравнително дълга и да, късметът се среща твърде често, но самата чиста механика, в която всеки играч има собствено тесте с историческа фракция прави играта напълно уникална с всяко изминато изиграване. Това е военна игра, която може да се игра до 8 души! 8 Души! Да… вероятно ще ви отнеме и 8 дни, но все пак – 8 души! Велика игра, която замести една от любимите ми игри като усещане – Virgin Queen.
Христо
Отново ме хванаха неподготвен. Не съм и докосвал Mediterranean Empires. Трудно ми е да я коментирам, но това, което Деян е написал, звучи точно като мой тип игра. Веднага намира място в „must try/buy“ списъка ми.
Ники
Виждам как това се превръща в повтарящ се мотив – малко известните игри на Деян и нашите бедни коментари към тях. Все пак обещанието за собствена историческа фракция някак си се открои сред думите му и и аз като Ицо няма как да не се хвана на въдицата – осем дни са нищо, летс ду ит!
Изборът на Христо
Изминаващият месец беше доста предизвикателен като брой нови заглавия и недостатъчно време да ги играя, колкото би ми се искало. Имах шанса да изпробвам две заглавия попадащи в графата „Топ хитове на 2016г.“ (да, знам, че сме едва април и ЕСЕНТА предстои). И докато едното от тях ме остави, поне към момента с противоречиви чувства (нужни са ми още игрови сесии просто), другото намери място в топ списъка ми за месеца, макар и на второ място. В следствие на всичко казано дотук, лидерът ми за месец април е съвсем неочакван… Мога да го опиша така – едно от най-хубавите неща в нашето хоби е, че никога не е късно да откриеш една игра за първи път.
Orleans
Както казах, моят лидер за април е много неочакван. Orleans е игра на две години, която имах щастието най-накрая да играя за първи път през отиващия си месец. А трябва да призная, че от дълго време ми се искаше пътищата ни да се срещнат. Играта попада в лекия „евро“ жанр, който ми допада доста. Основната й механика е така наречения “bag building”. Нещо като „deck building”, който обаче се случва… в платнена торба. В хода на играта я пълните с разнообразни персони, част от обществото на феодална Франция – рицари, монаси, селяни, търговци и т.н. Всички тях използвате, за да разраствате собствената си търговска империя (за точки, разбира се), коята бавно се разпростира из южна Франция. Лекия и достъпен геймплей, хитрите механики, наличието на известна доза шанс и лепнатата отгоре средновековна тема (която е представена чудесно и в визуалното оформление на играта), ме спечелиха в Orleans. Препоръчвам ви я ако си падате по ненатоварващите и запленяващи „евро“ игри. Orleans моят лидер за месец април.
Деян
Хит. Една от любимите ми игри за всички времена. Присъединявам се към всичко, което каза Ицо, но само с едно не мога да се съглася. Темата… играта е всичко друго, но не и тематична. Да, илюстрациите са хубави, но в нито един момент не мога да се напъна да вляза в нещо като история. С други думи, играта е страхотна, но страда от сериозен тематичен запек.
Ники
От доста време отлагам срещата си с играта, но явно няма да мога да го правя още дълго. Deck building-ът е сред любимите ми механики, така че вариацията му с торба доста ме заинтригува. Франция, феодална или не, не представлява интерес за мен, така че пейстнатата тема не ме притеснява.
Quadropolis
Едно от най-очакваните заглавия на годината, Quadropolis напълно заслужено намери място в топ листата ми за месец април. Разширено ревю на играта може да намерите на нашия блог. А тук ще ви кажа, че Quadropolis е обречена да бъде новата „gateway“ семейна класика на Days of Wonder. Играта има всичко нужно, за да се хареса на всички почитатели на хобито. Елементарният, но пленителен геймплей и сравнително богатия набор от опции, комбинирани с прелестен арт и компоненти са гарант, че пред Quadropolis предстои бляскаво бъдеще. До края на година, ще слушате много за тази игра. Ако още не сте я играли, не си губете време и я опитайте. Имате думата ми – няма да съжалявате!
Деян
Доста противоречива игра. Деветдесет процента от приятелите ми, които са я играли не само не я харесват, ами направо си я хейтят. Още не съм я пробвал, но честно казано звучи като мой тип игра. Просто, при положение, че почти всички от компанията ми не я харесват е трудно да се пльосне на масата.
Ники
Наистина няма да съжалявате – Days of Wonder вече са доказали се майстори на семейните игри и явно не смятат да изневерят на репутацията си в скоро време. Quardropolis е точно от типа игри, които имат амбицията да бъдат подходящи за всякакви групи. „Лекият“ вариант е перфектен за начинаещи, а за по-състезателните има усложнена версия (относително казано, все пак това е игра на DoW), която увеличава преиграваемостта доста.
Това бяха игрите, които се откроиха през април. Ако настоящият материал не ви е достатъчен и не можете да изчакате до следващия месец… е, нямате късмет, ще чакате! През това време обаче можете да се метнете до страниците на Ицо и Деян – там ще намерите още доста статии за настолни игри, които си струва да прочетете!
Статиите на Деян можете да намерите на BigBoxGamers!
Христо се подвизава и изявява в блога си – BoardDelights!
