По времето на динозаврите Земята е имала по-кратки дни
Когато динозаврите все още са бродили по нашата планета, тя е правила завъртането около своята ос, значително по-бързо. Това беше доказано от нова находка на вкаменелост. Двучерупчестото образувание е открито в планините на Ал-Хаджар на Обединените арабски емирства. То дава ценна представа за това какъв е бил животът преди милиони години. Изследванията показват, че в нашето далечно минало денят е бил с половин час по-кратък, в сравнение с днешния.
Значението на мекотелите
Находката представлява отдавна изчезнала мида. Тя е била от група организми изпълняващи подобна роля на съвременните коралови рифове. Мидата е принадлежала към вида Torreites sanchezi и е живяла преди 70 милиона години в плитко, тропическо, морско дъно. Въпросното място сега представлява суха земя в планините на Оман в Близкия изток.
Този древен организъм е растял изключително бързо. Домът му е наподобявал плътен риф. Върху мидата са се образували пръстени, за всеки един ден от нейното съществуване. Група изследователи анализирали черупката, за да направят бърза справка, за това какво е било времето и животът в периода на късната креда.
Методи за обработка
Учените използвали лазер, за да пробият микроскопични дупки в черупката, след което ги изследвали за микроелементи. Те биха могли да предоставят информация за температурата и химическият анализ на водата, в която са живели тези мекотели. Получената информация е била доста изчерпателна дори и за геоложката история. Това дава изключителната възможност да погледнем един ден, преди 70 милиона години.
Анализът на черупката, която е съставена от две части свързани с естествен шарнир, разкрива, че океанските температури по това време са били по-високи, отколкото се е смятало до скоро. Те са достигали до 40 градуса по Целзий през лятото и повече от 30 градуса през зимата. Черупката е растяла много по-бързо през деня, отколкото през нощта. Това предполага, че тези миди може да са имали връзка с друг вид, който се е хранил със слънчева светлина и е подхранвал изграждането на рифове от подобен вид. Този тип еднопосочни или двупосочни отношения, при които организмите си помагат взаимно, се нарича симбиоза и все още присъства в някои гигантски миди и водорасли.
Тъй като древното мекотело показва големи вариации и промени в черупката си през различните сезони на годината, изследователите са успели да идентифицират периоди и да преброят годините. Интересно е да научим, че продължителността на годината по това време е била 372 дни, а денонощието е продължавало едва 23 часа и половина. И преди се прогнозираха подобни данни, но сегашното откритие предлага най-точната преценка за периода на късна креда.
Неизменното време
Въпреки че броят на дните в една година се е променил, продължителността й е постоянна във времето, тъй като орбитата на Земята около слънцето не се изменя. Дължината на един ден нараства, поради взаимодействието с Луната, създаваща океанските приливи. Това от своя страна забавя въртенето на Земята, което пряко влияе на приливите и отливите. Явлението доказва отдалечаването на Луната с всяка изминала година. В наши дни тя се отдръпва около 3,82 сантиметра годишно, но тази скорост подлежи на промяна през цялото време.
Новото проучване ще използва иновативен лазерен метод за анализ на още по-стари вкаменелости, за да се опита да открие подробности за най-ранните периоди от историята на нашата планета.
