Новият гъвкав чип на Arm предлага неподозирани възможности
Намаляването на цената и размера на силициевите чипове направи възможно интегрирането на сложна електроника във все по-голям набор от обекти през последните годините. Повечето от масовите потребителски стоки вече могат да се открият и в своя „умна“ версия.
Все пак има известни граници, които пречат на масовото внедряване. Бутилка за мляко за еднократна употреба, която може автоматично да усети, когато съдържанието й се разваля или пък превръзка за рани, която следи нивата на влага, за да осигури правилно заздравяване все още са недостъпни и си остават в сферата на фантазията.
Арм смята, че подобни приложения може и да не са далеч от реалността. Изследователи от компанията подробно описват 32-битов микропроцесор, вграден директно върху пластмасова основа. Той обещава да бъде едновременно гъвкав и драстично по-евтин от днешните чипове.
PlasticARM
PlasticARM ще бъде пионер в разработването на евтини, напълно гъвкави интелигентни системи, които да позволят „интернет на всичко“. Това може доведе до интегрирането на повече от трилион неодушевени обекти през следващото десетилетие в цифровия свят.
Гъвкавата електроника не е съвсем нова. До този момент са демонстрирани компоненти като сензори, батерии, светодиоди, антени и много други. Но практическият микропроцесор, който може да извършва смислени изчисления е по-сложна система благодарение на големия брой необходими транзистори.
Новият чип, проектиран от Arm, включва 50 000 транзистора на по-малко от един квадратен инч. Това позволява да се създадат 18 000 логически порта, приблизително 12 пъти повече от всички предишни гъвкави интегрални схеми.
Компанията работи съвместно с британската фирма PragmatIC Semiconductor. Тя е разработила гъвкав процес за електроника, който отпечатва тънкослойни транзистори директно върху пластмасова основа, наречена полиимид.
Полученият чип по същество е копие на процесора Corm-M0+ с ултра ниска мощност на Arm, предназначен за IoT приложения. Чипът може да управлява само скорости от 29 килохерца. Това е 30 пъти по-бавно от приблизително 1 мегахерц, който M0+ може да постигне. Друг недостатък е, че той използва 2000 пъти по-голяма мощност, въпреки че все още не е много при 20 миливата.
Други недостатъци
Настоящата итерация също няма препрограмируема памет, така че може да изпълнява само операциите, с които е създадена. Изследователите очакват да променят това в бъдещите версии. Екипът също не е тествал гъвкавостта на чипа, въпреки че това е една от най-обещаващите му характеристики.
Това устройство обаче е само доказателство за концепцията и много от неговите недостатъци ще бъдат отстранени, докато чипът се движи към комерсиализация. Тези подобрения вероятно ще бъдат скромни, тъй като целта не е да се създават толкова сложни чипове, колкото стандартните силициеви.
Въпреки забележителните данни за гъвкавостта на чипа, ниската му цена вероятно е по-важен фактор. Процесът на производство на PragmatICs премахна много от оскъпяващите стъпки, свързани с изграждането на чипове, а изходните съставки също са значително по-евтини от стандартните процесори.
Достъпност
Тези чипове може да не са толкова мощни, колкото техните силиконови братовчеди, но ще бъдат много, много по-достъпни. Има много приложения, където цената е далеч по-голям фактор от възможностите за обработка.
Дали наистина трябва да инсталираме чипове във всеки обект под слънцето е друг въпрос, но ако целта е да има интернет във всичко, тогава тези пластмасови микропроцесори може да са една от ключовите съставки.
