Учените са разтревожени от праха около Международната космическа станция
В ново проучване учени от изследователския център на НАСА и британския университет в Бирмингам установиха, че МКС е дом на специфична смес от прахови частици. Противно на очакванията, те включват микропластмаса и видове съединения, намиращи се в материали забавящи горенето и изолациите на сградите. Прахът, носещ се около Международната космическа станция, е много по-лош от това, което се намира около вашата къща или апартамент. В Космоса концентрацията е много по-висока.
Нова цел
Проучването е концентрирано в специализираните въздушни филтри на космическата станция. С негова помощ ще се установи, какво остава, докато въздухът циркулира вътре. Изследователите са открили редица химикали, включително полибромирани дифенилови етери (PBDE), органофосфатни естери (OPE) и перфлуороалкилни вещества (PFAS). Днес те са скандално известни, като вечни химикали.
Въпреки че някои от тях преди това са били окачествявани като потенциално токсични при високи нива, здравните ефекти, които имат върху астронавтите все още не са ясни. Имайки предвид тяхната концентрация, проучването си заслужава усилията.
Измерванията имат значение за бъдещите космически станции и местообитания. По този начин е възможно да се изключат много от източниците на замърсяване чрез внимателен избор на материали в ранните етапи на проектиране и строителство.
Скрита заплаха
Прахът, който дишаме в нашите земни домакинства, също често е доста опасен. Много от гореспоменатите химикали изобщо не са необичайни за планетата ни. Разликата между това, който дишаме в нашите домакинства и на космическата станция, е въпрос както на концентрация, така и на филтриране.
Въздухът на МКС се рециклира постоянно. Това се случва от осем до десет пъти на час. Използва се специализирана система за филтриране, чиито филтри най-общо казано пречистват въглеродния диоксид и други замърсители. Въпреки това не може да се каже с точност, колко от тези химикали се филтрират действително.
Допълнителни спънки
Високите нива на йонизиращо лъчение, през което преминава космическата станция, могат да ускорят процеса на стареене на бордовата пластмаса. Това принуждава материалите да се разпадат по-бързо и да се превръщат в микро- или нанопластмаси, които се пренасят във въздуха в микрогравитационна среда.
Това може да доведе до значително различаване на концентрациите и относителното изобилие на потенциално вредни химикали в праха на МКС. Те се оказват различни от съдържащите се в праха на вътрешните земни микросреди.
Сега изследователите се надяват, че изследването може да помогне на учените при проектирането на бъдещи космически местообитания и по-мъдър избор на материали, така че астронавтите да могат да дишат по-лесно и безопасно.
