Бактерии, водорасли и дори мъх оцеляха в открития космос

533 дни в пространството

Външното пространство е трудна среда за живите организми: без атмосфера, без кислород, без гравитация, огромна радиация и екстремни температури.

Но германският аерокосмически център току-що направи бомбено откритие: като част от проект, наречен “Биология и експерименти на Марс”, те откриха, че проби от организми, включително бактерии, водорасли, лишеи и гъби са оцелели извън международната космическа станция за 533 дни.

Живот на Марс

Експериментът имаше за цел да проучи дали е възможно организмите да оцелеят в сурови условия, като например на повърхността на Марс.

“Някои от организмите и биомолекулите показаха огромна устойчивост на радиация в космическото пространство и всъщност се върнаха на Земята, като” оцелели “от Космоса”, се казва в изявление на астробиолога Жан-Пиер Пол де Вера. „Те са оцелели в условията на космоса и са открити и с нашите инструменти. Такива едноклетъчни организми могат да бъдат намерени на Марс.”

Заключения

Макар че това е вълнуващ резултат, не трябва да правим крайни изводи. “Разбира се, това не означава, че животът действително съществува на Марс”, продължава де Вера. “Но търсенето му е най-силната движеща сила за следващото поколение мисии на Марс.”

Теория на панспермията

Резултатите също могат да послужат като подкрепа за “теорията за панспермията”. Тя предполага, че организмите са съществували на Марс преди милиарди години. Били са изхвърлени от повърхността му, благодарение на астероидното въздействие и в крайна сметка са стигнали до Земята, твърди аргументът.

Теорията води началото си още от времето на Аристотел, но едва в XX век придобива реален модел и по-задълбочен анализ. Противниците отричат панспермията на основание, че продължителната миграция в пространството би довела до необратими последици в следствие силната радиация. Привържениците оборват този довод с твърдението, че бактериите попадат във вакуум и при изключително ниските температури те са в замръзнало състояние. Става дума за така наречената анабиоза, което не би трябвало да пречи на жизнената им дейност и при достигане на Земята да се върнат към живот.

Това не само е значимо откритие за бъдещи мисии на Марс, но дори може да повлияе на това как да изучаваме ледени спътници на Сатурн и Юпитер, които също биха могли да осигурят живот.