HTC – да бъдеш най-добрият

а извървиш пътя до върха, започвайки от нулата, е едно от най-трудните неща, пред които човек може да се изправи. Без значение коя е сферата, в която искаш да се изявиш – дали ще бъде спорт, наука, бизнес или каквото и да е, този път винаги е дълъг, изпълнен с много трудности и конкуренти, борейки се за същото. Започвайки да градиш нещо от самото начало, малко или много, ти научаваш тънкостите на тази игра и се учиш да я играеш по възможно най-добрия начин, който можеш. Създавайки нещо още от основите, ти неминуемо ставаш пионер в областта си, стига да съумееш да надхитриш конкурентите си и да правиш всичко възможно винаги да си една крачка преди тях. Стигайки до върха на теб ти остава само едно – да се задържиш там колкото се може повече, а в повечето случаи това е по-трудно от самия път до там.

1997 е годината, в която трима талантливи и амбициозни бизнесмени слагат началото на една компания, която и до ден днешен е сред водещите имена в технологичния свят – HTC (High-Tech Computer Corporation ). HTC начело с Чер Уанг, Х.Т. Чо и Питър Чоу стартира своя път към първото място като ODM / OEM компания. Казано по друг начин, основните дейности са били свързани с проектиране и произвеждане на продукти, които са изискани и брандирани от друга фирма за продажба, както и с произвеждането на продукти и компоненти, които са закупуват от друга фирма и се продават на дребно под марката на фирмата продавач. В портфолиото на HTC основните продукти били устройства, като например мобилни телефони, телефони със сензорен екран, както и PDA устройства, базирани на Windows Mobile OS и Brew MP.

Връщайки се в далечната 1998 година, само една година след като HTC бива открита, компанията прaви своя първи пробив и голяма крачка в технологичния бизнес, представяйки първото в света безжично преносимо устройство с тъчскрийн.

HTC създава първите XDA, MDA, PPC и SPV само до 2002 година

За времето си това било нещо наистина голямо, макар сега да не можем да осъзнаем това. До 2000 година тайванският производител вече е няколко дължини пред своите конкуренти с първия цветен преносим компютър с джобни размери, както и един от най-модерните за времето си Microsoft Pocket PC – Compaq iPAQ. След още малко усилия, вложени в разработките на устройства, които да изпълняват повече и повече задачи, както и сключването на договори с някои големи компании, HTC създава първите XDA, MDA, PPC и SPV само до 2002 година.

Само за няколко години HTC дава ясен знак, че може да прави смартфони, още преди самата дума да придобие значението, което всички ние знаем днес. През годините, в които тези джаджи тепърва навлизаха у нас и повечето потребители ползваха Nokia като основен дистрибутор на телефони, HTC вече беше запретнала ръкави и навлизаше в света на мини компютрите, които всеки от нас вече има в джоба си. По това време нямаше Android и iOS, а само Windows Mobile, която бележеше някои от най-силните си години.

3G, съкратено от third Generation, представлява трето поколение на мобилните телекомуникационни технологии. В основата си това е набор от стандарти, използвани за мобилни устройства и услуги, ползващи мобилните телекомуникационни мрежи. 3G предлага безжична гласова телефония, мобилен достъп до интернет, видеоразговори и мобилна телевизия. Всички тези услуги са предвидени именно за мобилни устройства, като тук HTC отново бележи успех. През 2005 година тайванците биват първите, които виждат огромния потенциал на тази мрежа и възможностите, които тя предлага за мобилните устройства. Така те пускат на пазара първия 3G Windows Mobile телефон, като покриват и CDMA стандарта.

TouchFLO можел да разпознава движенията с приплъзване и да прави разлика между пръст и стилус

За своите първи 10 години на пазара HTC бележи сериозен успех в сферата на мобилните устройства и комуникации. В партньорство с Microsoft, компанията прави сериозни заявки да бъде един бъдещ лидер на пазара и имайки предвид всички постижения, които тя вече има зад гърба си до този момент, бъдещето и сякаш става все по-светло. До 2007 година гигантът пуска на пазара и HTC Touch, по-известен още като HTC P3450 или HTC Elf. Устройството работело с Windows Mobile 6 и представлявало Pocket PC. Основната му и най-уникална характеристика била потребителски интерфейс, наречен TouchFLO, който разпознавал движенията с приплъзване и можел да прави разлика между пръст и стилус.

HTC създава първия телефон с Android OS за масова употреба

Октомври 2008 година, датата е 22, а събитието е представянето на първия телефон за масова употреба, който работи с най-новата за времето си операционна система, която днес всички познават – Android OS. Както повече от вас знаят, първоначално основана през 2003 година, компания Android Inc бе закупена от Google няколко години по-късно с идеята, че най-голяма търсачка има желанието да навлезе и на пазара за мобилни устройства. Не след дълго, през 2007 година, Android вече официално е представен на света. Базирана на модифицирана версия на Linux ядро за работа върху мобилни устройства, системата представлява софтуерен стак съставящ се от Java приложения създадени чрез Java базираният обектно-ориентиран фреймуърк изграден над Java core библиотеките. За изработката на първия мобилен апарат, който да работи с тази операционна система се заема не кой да е, а именно HTC. Така през октомври 2008 на пазара излиза HTC Dream, познат още като T-Mobile G1. С цели 3.2-инча диагонал на дисплея, 192 MB RAM, 528 MHz процесор и 1150 mAh батерия, новият HTC Dream изглеждал доста добре. Телефонът предлагал солидна изработка, дълбока интеграция на услугите на Google, както и QWERTY клавиатура, която се показвала при плъзване на горната част на корпуса.

Виждайки се края на Windows Mobile като операционна система, HTC започва постепенно да се ориентира към бързо набиращата скорост Android. Водена от стремежа на Google да се съревновава с лидерите на пазара в лицето на Symbian, Black Berry и iOS, Android OS ставала все по-разпространена и харесвана от потребителите най-вече заради отворения си код и възможността за повече свобода на действие. Виждайки този потенциал, тайванците започват усилена работа по новите си проекти, свързани именно с Android. В стремежа си да направят потребителското преживяване малко по в стил HTC, компанията създава един от най-красивите интерфейси за мобилни телефони – HTC Sense.

Първият телефон, появил се на пазара, работещ именно с HTC Sense върху стоковия Android OS е HTC Hero, който вижда бял свят през 2009 година. Идвайки като наследник на TouchFLO 3D, който HTC ползва като „покричка” за Windows Mobile, Sense променя в много аспекти Android, а потребителският интерфейс вече включва допълнителни функции, като например променен начален екран и клавиатура, допълнителни widget-и, променени приложения, както и допълнителна приложения, разработени от HTC. Явно тайванците видяха голямо бъдеще в развитието на Sense, защото на Mobile World Congress 2010 компанията показа новия си актуализиран HTC Sense UI, който дойде с HTC Desire и HTC Legend. Новата версия бе базирана на Android 2.1 и включваше интерфейсни функционалности, като windget за Friend Stream, който показва статуси от Twitter, Facebook и Flickr, както и Leap, която позволява достъп до всички начални екрани наведнъж.

Когато HTC Sensation бе представен, той донесе и третото поколение на HTC Sense 3.0. С него бяха добавени нови интерфейсни елементи, включително актуализиран режим за заключване на екрана, който позволява на приложенията да бъдат закачени директно към него за по-лесен достъп. Третото поколение на този къстъм интерфейс имаше и една минимална добавка в лицето на Sense 3, който беше последван от четвъртото поколение, интегрирано в една от най-популярните серии смартфони в историята, а именно One. Обявен през април 2013 година, Sense 5 бе ъпдейтът, който промени коренно телефоните на тайванците. С изключително променен външен вид, Sense 5 се характеризира с по-минималистичен дизайн и ново меню – агрегатор на новини, което носи името „BlinkFeed и за закачено за основния екран в менюто на телефона. След още един междинен ъпдейт, преди броени месеци, компанията представи и последното поколение на своя къстъм интерфейс – Sense 6.0 „Sixth Sense“. Достъпен поне на този етап само за HTC One М8 и базиран на Android 4.4 KitKat, той представлява подобрена версия на Sense 5, но предлагаща нови опции за персонализиране, като например цветови теми и нови възможности за избор на шрифт, повишен ефекти за прозрачност и обновления за някои от къстъм приложенията.

Като къстъм интерфейс, Sense никога не е получавал еднозначно мнение от потребителите. До голяма степен оплюван заради прекалено голямото натоварване, което оказва върху хардуера, Sense си спечели много противници през години, но HTC не се отказа от него. В крайна сметка това беше и все още е запазената марка на компанията, която придава една неповторима индивидуалност на телефоните. Все пак тайванците видяха, че наливането на все повече визуални модификации в Sense няма да помогне и решиха да направят цялостен редизайн в Sense 5, който промени почти всичко, с което бяхме свикнали. В крайна сметка и конкурентните предложения не са сред най-леките, даже мога да кажа, че в последно време започнаха да стават все по-тежки, докато сега HTC реши, че трябва да олекоти своето. Тук може би решението на компанията отново се забавя и е до голяма степен ненавременно, защото докато телефоните бяха със слаб хардуер, а Android не можеше да работи толкова гладко, тайванците сякаш не виждаха нуждата от по-лек Sense. Сега хардуерът на един смартфон може да се мери с обикновен компютър, Android поддържа TRIM, а с KitKat работата на по-слаб хардуер стана доста по-плавна, а HTC реши, че това е моментът да олекотява своя интерфейс. Не знам, може би решенията им малко са объркали времето си, а може би имат съвсем други планове за бъдещето на телефоните си. Вероятно в близките години ще разберем.

HTC не е известна само с това, че е компанията създала първа някои от продуктите, които стават широко разпространени и до ден днешен. Тайванците могат да се похвалят и с това, че са направили някои от най-емблематичните телефони за всички времена. Тук вярвам, че всички фенове ще се съгласят с мен, че най-известният телефон сред всички технологични маниаци и разработчици ще си остане HTC HD2. Предполагам всички са чували за HD2, а които не са, значи са изпуснал много. И така, кой е HTC HD2?

HTC HD2 остава най-емблематичният телефон на всички времена

Това е телефонът, който излезе на пазара с Microsoft Windows Mobile 6.5 в края на 2009 година. С добрите за времето си параметри от 448 MB RAM и 1 GHz едноядрен процесор, HD2 завладя всички разработчици на софтуер. Причината? Вероятно всички останаха леко разочаровани от факта, че не е с Android във време, в което роботчето набираше неземна скорост. И така, след големите усилия, които бяха положени, HD2 съвсем скоро след представянето си вече се радваше на Android. Това обаче не беше достатъчно, защото програмистите не се спряха. След това бяха пуснати различни версии на небезизвестния Cyanogen Mod. Учудващо за всички, всяка нова версия на Android бе портвана и за него. След време телефоните ставаха все по-мощни, а софтуерът все по-голям и модифициран, но това не беше проблем за HD2 и вече слабите му параметри. Ъпдейт след ъпдейт този телефон и хората, работещи по него, ни изумяваха. Паралелно с новите версии на операционна система на Google, устройството се сдоби с безгранични сили. Windows Mobile, WP7, Ubuntu, MeeGo, Windows 95/98/XP и всяка една версия на Android бяха по силите на този звяр. Впоследствие Firefox OS също бе достъпна за инсталация. Въобще нямаше нещо, което да може да съществува като операционна система и да не може да си го качите на вашия HD2. Това превърна този модел в един от най-тачените телефони сред потребителите, които имат малко повече интерес към технологиите, а името HTC HD2 бе записано в историята, правейки тази джаджа безсмъртна. Самият аз бях горд собственик на този телефон. Макар да не разбирах какво притежавам в самото начало, впоследствие този телефон ми отвори очите за света на мобилните операционни системи и ме въвлече в свят, който и до днес е неизменна част от ежедневието ми. Може би до голяма степен дължа това, което съм днес и това, което знам за технологиите именно на HD2 и неговите безгранични възможности. Възможности, които не са по силите на никой друг телефон!

За щастие, походът на HTC не спира до този момент, но сякаш започна да се усеща едно изчерпване. Въпреки това невероятната засилка, която имаха тайванците не можеше да бъде спряна толкова лесно и конкурентите все още имаха шанса да изпитат „камшика” HTC.

Какво знаем за 4G? Знаем, че скоро няма да дойде в България. Макар вече няколко оператора да работят по четвъртото поколение, пазарът ни все още остава малък, а цената на това удоволствие прекалено висока. Като изключим това, 4G е четвъртото поколение на мобилните телекомуникационни технологии и наследник на 3G. Технологията предлага мобилен ултра-широколентов интернет достъп или казано по друг начин с две думи – същото както и 3G, но с по-висока скорост и капацитет. В общи линии тази технология не е от най-разпространените в Европа, но за сметка на това в САЩ се разчита доста на нея. Тук HTC отново видя възможност да покаже, че все още има какво да покаже и представи на света първия 4G смартфон HTC Evo 4G. Една година по-късно Verizon и AT&T, два от най-влиятелните оператори в САЩ, също се радваха на своите версии на 4G Android OS смартфони в лицето на HTC Thunderbolt и HTC Vivid.
Стигайки чак до тук, HTC заслужено получи признание на Mobile World Congress на 16 февруари 2011 година. GSM Асоциацията обяви HTC за „Производител на устройсва за 2011”. По този начин през април същата година пазарната стойност на компанията надмина тази на Nokia, което направи HTC третия по големина производител на смартфони в света, след Apple и Samsung. Тук компанията достига един от най-големите върхове в историята на свето съществуване, измествайки едно от най-емблематичните имена в технологичния свят за всички времена.

Събирайки всичко в едно, днешните смартфони могат да правят това, за което преди години ни трябваха около 20 джажди. Спомням си времето на Walkman-ите и CD плейърите, които мислех за връх на технологичната мисъл. Беше много яко да ходиш по улиците с увиснали гащи от огромния CD плейър, но беше много важно да слушаш музика и да покажеш колко голяма работа си. С течение на времето всичко това се събра в един телефон, но някак си усещането за дискотека в ушите ни се губеше. Да, можеше да говориш, снимаш и слушаш музика през телефона, но плътният бас и покъртително високият звук ги нямаше. Това бе и една от печелившите, поне за мен, крачки на HTC, които искаха да направят своите телефони най-желаните от меломаните. Така през август 2011 година тайванците потвърдиха плана си за стратегическо партньорство с Beats Electronics, който включваше придобиването на 51 процента от акциите Beats. Така се ражда и първият телефон с интегрирана Beats Audio технология на HTC – Rezound. През 2011 година устройството вече е на пазара, като бива последвано от поредица модели, поддържащи тази технология, а именно Sensation, Sensation XL, почти цялата серия One и т.н.

Предлагайки това уникално музикално преживяване в комбинация с чудесните слушалки на Beats Audio в комплекта на всеки телефон, HTC предложи нещо различно на феновете на марката. За добро или лошо обаче съвместната работа между двете компании не продължи дълго. На 27 септември 2013 година HTC обяви, че е продава обратно всички акции на Beats Electronics. Сделката бъше приключена през четвъртото тримесечие на миналата година. Защо HTC взе това решение и направи ход, който сложи край на телефоните с логото на Beats Audio? В общи линии, трайванската фирма достигна до трудните години в своята история, които вече започваха да се усещат, защото ако досега тя успяваше да прикрие някои падения, то сега трудностите за компанията станаха все по-осезаеми. По това време HTC One, флагман за компанията, беше една от сламките, за които всички се бяха хванали като удавници и чакаха да ги спаси и да върне всичко загубено, но цифрите, които генерираха продажбите на устройството, не можеха да впечатлят инвеститорите на HTC за последните тримесечия. Въпреки това компанията се опита да пусне различни варианти на HTC One, но забавянето в доставките и редица други фактори засенчваха всички надежди. Независимо от всичко, през третото тримесечие на 2011 г. HTC Corporation стана най-големият продавач на смартфони в САЩ с 24% пазарен дял, следван от Samsung е 21%, Apple с 20% и BlackBerry със само 9%. Предимството на HTC в САЩ бе факта, че успяваше да угоди на всички и да прави отделни модели за всеки свой клиент.

Може би, защото виждаха, че светлината в тунела ставаше все по-малка, тайванците започнаха да взимат много смели решения и през 2012 година решиха, че е време за нещо наистина различно, смело и лъскаво, което да привлече повече потребители. Така на MWC те излязоха пред всички доста смело с първия в света телефон с четириядрен процесор и камера с бленда F2.0. Като телефон, новият HTC One X не беше никак лош. Предлагайки мощен хардуер и добра камера, той беше желана хапка от мнозина. Още повече, че за геймърите беше подходящия избор, имайки предвид, че графичният му процесор бе NVIDIA Tegra 3. Лошото обаче дойде отново с по-бавните доставки и множеството проблеми с дисплея на голяма част от бройките, проблеми с Wi-Fi свързването и прегряването на телефона. Това доведе до достигането на далеч по-слабите от очакваното резултати. Впоследствие HTC загуби голяма част от своя пазарен дял в САЩ, подложена най-вече и на засиления натиск на конкуренция в лицето на Samsung и Apple, които видяха добра възможност да откраднат парче от баницата и да си върнат предишните постижения. Така HTC остана да се задоволи само с 9,3% от пазара в САЩ от февруари 2013 година. По това време главният изпълнителен директор на на компанията Питър Чоу заяви, че мрачни дни са надвиснали над тайванския производител. Това е и най-ниската печалба на HTC през последните осем години, като приходите и възлизат на 60 милиарда тайвански долара или 2.070 милиарда щатски долара.

Голям риск и малко напудрени думички бяха шансът на HTC да направи нещо голямо

Когато един човек види дъното, той разбира, че вече няма какво да губи. Стигайки до такъв момент в живота, на теб не ти остави нищо друго, освен да се хвърлиш напред с последни сили и да опиташ да направиш и невъзможното, за да изплуваш. Такава е човешката природа, подтикната от чувството за самосъхранение. Ако приемем, че и HTC започна да вижда дъното по това време, то определено беше дошъл моментът, в който или трябваше да направи нещо уникално, или да потъне. Това е и едно от нещата, които лично аз харесвам в тази компания, а именно желанието и за борба. Тайванците не се отказаха лесно. Направиха нещо, което всъщност малко оценяват – рискуваха. През 2013 година те поеха един много сериозен риск, предлагайки телефон, който е коренно различен в определени аспекти от всички, които сме виждали до този момент. Така се роди и Ultrapixel камерата.

Голяма част от потребителите имат едно погрешно виждане по отношение на качеството. За тях /нас по-голямото значи по-хубаво, качествено или просто се приема за мерило на нещо по-добро. Болшинството смята, че щом камерата е 13 мегапиксела, а не 5, то тя ще направи много по-добра снимка. Това се използва и като маркетингов похват от производителите, за да продават, знаейки че хората ще повярват и честно казано до голяма степен този трик работи. Всичко това е еквивалентно и на разбирането, че колкото е по-мощен хардуерът, толкова по-бързо работи телефона, което също не е точно така, но се набляга именно на този факт, като показател за качество.

Връщайки се на темата за камерата ще отбележа, че с една 8-мегапикселова камера можете да направите снимка с резолюция 3264 х 2448 пиксела, което е повече от това, което могат да покажат телевизорите ни или поне болшинството такива. Сега ще се запитате за какво ни е такава камера, като не може да видим крайния ефект от нея? Реално можете, но това ще се случи тогава, когато започнете да обработвате снимката или я напечатате на голямо платно.

Какво се случва, когато камерите стават с все повече пиксели на сензор с един и същи размер? Получава се така, че пикселите стават все по-малки, което води до все по-малко светлина на пиксел. Това ще направи снимките ви с повече шум, а тези на слаба светлина ще са с по-ниско качество. Накратко – качеството става все по-лошо, колкото и да ви убеждават в обратното.

Това, което направи HTC по този проблем е, че промени политиката от „По-голямото е по-хубаво” на „По-малкото и изпипано, може да е много по-хубаво”. В One те използваха, противно на всички разбирания, 4-мегапикселов сензор, което ще рече, че ползват много по-малко пиксели, но тези пиксели са много по-големи. Това води до доста по-добри снимки при слабо осветени места, по-малко шум и по-добър динамичен обхват. Отделно, че HTC One бе и един от малкото телефони за времето си, който да предлага и оптична стабилизация. Сензорът му бе 1/3 „диагонал със съотношение 16:9 и бе монтиран зад обектив от 5 елемента с f/2.0 бленда.

Така HTC смело се хвърли напред с всички сили, които и бяха останали и заложи почти всичко на Ultrapixel технологията. Реално без да промени кой знае какво, без да измисли нещо революционно, тайванският гигант се опря отново на един маркетингов похват, променяйки името на нещо, което вече съществува с една малко по-луксозна дума. Разбира се, камерата не беше първото и последно нещо, което можеше да остане в съзнанието на хората, защото One предложи на клиентите един от най-добрите телефони що се отнася до дизайн и изработка.

HTC One впоследствие стана носител на различни награди в индустрията в категории за най-добър смартфон и най-добър дизайн, но за съжаление в световен мащаб продажбите на му останаха по-ниски от очакваните и най-вече от тези на Samsung Galaxy S4 – основният конкурент на One. И така HTC отново записа сериозни загуби за първото тримесечие, което правеше шансовете за изплуване все по-малки. С надеждата да се спаси, компанията пусна няколко разновидности на One в лицето на One mini и One Max, но и техният успех не беше достатъчен.

Ето, че стигнахме до днешни дни. След 17-годишен преход изпълнен с невероятни възходи, десетки титли за първо място в множество категории, предлагане на иновативни решение и налагане на промени и тенденции в света на технологии, една тайванска компания полека започна да предава своите позиции пред натиска на конкурентите. Времената се менят и колелото на живота се върти за всеки. Без значение колко си голям днес, това не е гаранция, че ще останеш голям и утре. Все пак не е трудно да се стигне върха, по-трудно е да останеш там, защото има още много други като теб, които искат да те изместят. Важното е, че все пак аз не виждам онзи поглед в очите на HTC, който да казва, че компанията се е предала. Всички, които работят там продължават да се борят и до днес. Новото им оръжие в лицето на HTC One M8, който е подобрена версия на миналогодишния One има реални шансове да направи нещо голямо, стига да не стане жертва на някои маркетингови грешки, които доведоха гиганта до това състояние. Какво ще стане предстои тепърва да разберем. Производителите значително забавиха топката и сякаш за втора година се дебнат и лежат на стари лаври. Никой не рискува, като дори и HTC не се втурна да предлага нещо ново. Разчитайки на това, което потребителите вече знаят, всеки чака другия да сгреши, но да се надяваме, че това чакане няма да направи пробойната в корпуса на HTC достатъчно голяма, че да доведе до нежелания край.